С всяка изминала минута, Кен се чувства все по-некомфортно и неспокойно. Течението през потъналия кораб го изтласква все по-далеч от останалата група водолази. Той усилено се опитва да догони другите, но сякаш регулаторът не работи както трябва и не успява да подава достатъчно въздух. Кен спира за момент да си поеме дъх и се хваща за кораба. Когато след това поглежда напред, разбира, че е сам.

 

 

ВОДОЛАЗЪТ

Кен е на 37 години и е сертифициран “Open Water”, но само със седем гмуркания през живота си, включително 4-те от сертификацията. Той е доста запален и се надява да прекара колкото се може повече време под вода.

Той все още не си е намерил партньор, с когото редовно да се гмурка, но се надява, че от групата която организира дайвинг центъра, ще му дадат възможност да се запознае с нови хора и така да намери някого подходящ.

Когато се събират на кея, групата наброява седем души, някои от тях се гмуркат от няколко години, но все пак не са дотам опитни, за да поемат лидерската роля. От тях има както “Open Water” така и “Advanced Open Water” с различни специалности.

Всички, освен Кен вече са се гмуркали на този потънал кораб и разговарят, какво се очаква да видят долу.

Кен е доста ентусиазиран и внимателно слуша другите водолази, за да научи колкото се може повече за  кораба. Понеже повечето от тях са се гмуркали на този кораб преди, дайв-мастерът прави бърз брифинг и казва на водолазите да влизат във водата. Групата решава да се гмурка заедно, вместо да се разпределят на отделни двойки.

Кен влиза във водата без никакви проблеми. Групата предвижда 30 минутен дайв, като максималната дълбочина на пясъчното дъно е 25 метра.

ИНЦИДЕНТЪТ

Дайв-мастерът в бързия си брифинг, споменава за силно течение на дъното, но Кен не е наясно, какво може да означава това или как да проведе гмуркането си. Той просто следва другите. Групата слиза до потъналия кораб и се крие зад него, плувайки по протежение на борда му. Кен е най-отзад и леко над другите, така че да има видимост. Той обаче не може да се движи с тяхното темпо и започва да изостава. Дишането му става все по-учестено от усилената работа с плавниците и той спира за момент да си поеме въздух и да събере мислите си.

Когато се оглежда наоколо, Кен не вижда никого от групата. Той започва да се безпокои и се издига леко над потъналия кораб, за да се огледа и евентуално да забележи някого от другите. Разбира се, там течението е много силно и той започва отново да се бори с него. Той започва силно да рита, за да се върне там където мисли, че са другите.

Без да разберат, че Кен липсва, другите обикалят кораба и по линията се изкачват на повърхността. Те си говорят как е минало гмуркането и започват да се качват на лодката, когато един от водолазите забелязва Кен да излиза на повърхността на около 12-13 метра от лодката. Те го чуват да вика за помощ и след това той изчезва.

AНАЛИЗ

Гмуркането в група не е нещо лошо, но първата грешка на тази група е, че не са си разпределили партньори. Група от седем водолаза, която решава да се гмурка “заедно” не може да бъде достатъчно ефективна, ако им се наложи. Твърде лесно е някой да бъде пренебрегнат по време на гмуркането. Това е особено валидно, когато някой от групата не е достатъчно опитен в сравнение с другите. Те са свикнали да се гмуркат без Кен, и никой не се е сетил за него, докато не са изплували.

Понеже дайв-мастерът е работил с тази група преди, той прави нещо естествено и лесно за самия него, но същевременно напълно грешно. Той скъсява брифинга, мислейки, че всеки е бил на този кораб преди това, без да осъзнава, че Кен е нов в тази група. Дори това да не е било основната причина за инцидента, променливите условия на всяко гмуркане изискват от всеки един водач пълен и детайлен брифинг, като той е длъжен да се увери, че всеки разбира и осъзнава това, което се говори.

Кен също е допуснал няколко основни грешки. От първостепенна важност е било да говори с другите водолази и да им напомни, че няма опит. По време на гмуркането е трябвало да стои зад кораба, за да се прикрие от течението или да прекъсне гмуркането, когато е осъзнал, че е в опасност. Трябвало е да сигнализира на някой от другите водолази, че има проблем, преди да е станало твърде късно и този водолаз би му помогнал или би го придружил докато излезе безопасно. Паниката е основна причина за водолазните инциденти, но обикновено има нещо, което я предизвиква и отключва. Кен се е борил с течението дълго в непозната обстановка и е започнал да хипервентилира. След това, вече не е могъл да разсъждава правилно и логично. Когато е осъзнал, че е сам и се е отдалечил от кораба за да търси другите, е започнал да се паникьосва и е загубил от самоконтрол. От това положение  за него единствената опция е била да се добере до повърхността, където той е мислел, че ще може да диша.

Излизайки на повърхността, Кен сигнализира за помощ, но не се сеща да си надуе  жилетката (BCD) или да изхвърли колана с тежести. Всяко едно от тези действия е щяло да спаси живота му. На екипажа са нужни 45 минути, за да открият и извадят безжизненото му тяло на повърхността. Те разбира се се опитват да го съживят и правят изкуствено дишане, но без никакъв успех. Аутопсията показва, че Кен е получил белодробна баротравма и артериална  емболия, вероятно причинена от бързото изплуване.

Въпреки, че е имал въздух в бутилката, Кен е задържал дъха си и е изплувал рязко нагоре. Намаляващото налягане и разширяващият се въздух в дробовете му разкъсват белодробната тъкан и проникват в плевралната кухина и артериалния кръвоток, произвеждайки симптоми подобни на инфаркт включително загуба на съзнание. Белодробната емболия обикновено се появява минути след изплуването и Кен вероятно е загубил съзнание почти на момента. Понеже е бил с отрицателна плаваемост, той е потънал и се е удавил.

Уроците на живота

• Гмуркайте се винаги с партньор (бъди). Ако го правите сами, е необходимо да имате съответно обучение, екипировка и опит, за да го правите безопасно.
• Практикувайте самоспасителни умения. Това включва сваляне и намиране на маска, намиране и прочистване на регулатор, следене на въздушния ви запас, както и изхвърляне на тежестите и надуване на жилетката или крилото.
• Ако се разделите с бъдито си или групата, търсете бъдито си не повече от минута и ако не го откриете извършете контролирано изплуване на повърхността.
• Ако усетите, че се задъхвате и не ви достига въздуха, намерете нещо стабилно, за което да се хванете или закрепите, докато започнете да дишате нормално. Винаги дишайте бавно и дълбоко, когато сте под водата. Помнете, че налягането увеличава усилието, с което дишате и има по-голямо налягане върху дробовете ви, макар сгъстения въздух да го компенсира.

Ерик Дъглас е съавтор на книгата “Безопасността на скуба дайвинга” и е написал множество разкази и романи на водолазна тематика. Разгледайте неговия сайт booksbyeric.com.

Filter Digest
По материали от scubadiving.com
превод Ясен Кунчев

 

 

This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.