Блогърката Александра Димитриу (Alexandra Dimitriou) разказва за любовта си към гмуркането и не само…

Всички щастливи моменти в моя живот практически са свързани с гмуркането. Гмуркането обединява цялото ми семейство, то ме запозна със съпруга ми, откри ми възможности да опозная света и ми помогна да срещна най-добрите приятели, които може да ми подари този живот. Моята история е подобна на повечето истории, които разказват страсните любители на гмуркането. Мен просто ме изпълва с вдъхновение и щастие, когато започна да приготвям багажа и да подреждам екипировката си за следващото дайв пътешествие или сафари. Можете ли да си се представите на мое място?
Е, какво ме кара да се усмихвам? Какво кара очите ми да сияят от щастие? От къде да започна?

Гмуркането е семейно занимание
Откакто се помня мога да плувам. Веднага, щом можех да лапам регулатора, започнах да се гмуркам. Веднага, щом навърших минималната допустима възраст, взех сертификат за водолаз. Баща ми беше “болен ” на тема скуба дайвинг и си мисля, че гмуркането е било заложено в генетичния ми код. Обожавам това занимание и всичко свързано с него. Гмуркането е моята съдба, а да се съпротивляваш на съдбата си е безполезно.

Като собственик на дайвинг център, който беше отворил врати през 2012 година, аз живеех в очакване на първата визита на представителя на водолазната организация, в която членувах. Той трябваше да оцени работата ми и да ми даде наставления, които да подсигурят бъдещите ми успехи. Да ви кажа честно се страхувах. Страхувах се, че дайвинг центъра на мечтите ми няма да издържи проверката. Мислех си, че инспекторът ще е специалист по гмуркане с внушителен вид, изпратен да направи на пух и прах малката ми мечта. Страхувах се като от посещение при заболекаря. Сега, обръщайки се назад, осъзнавам колко съм била глупава. Регионалният мениджър се казваше Саша (Sascha) и аз очаквах да видя американката, с която водех кореспонденция по email, все пак в моето обкръжение името Саша се носеше главно от жени! Много грешах! Саша се оказа дългокос швейцарец, който изглеждаше все едно се е родил с дъска за сърф в ръцете. Неговата коса, белите зъби, големите зелени очи и широка усмивка – ако кажа, че бях поразена като го видях-нищо няма да кажа. Той ми даде толкова полезни съвети за това как да изградя моя дайвинг център Scuba Monkey.  Аз му показах всичко наоколо, а после го почерпих фрапе, докато седяхме и говорехме за бизнес. Имах толкова много въпроси. А той имаше всичките отговори. Смееше се, докато прилежно записвах всичките му съвети като ученичка. Страховете ми се превърнаха във възхищение, когато започнах да осъзнавам, че дайв-бизнеса има много аспекти, за които не съм и подозирала.  Той беше търпелив. След първото фрапе последва второ, после трето… и ми свърши млякото. Работният ден на дайвинг-центъра отиваше към своя край и служителите ми се прибраха по домовете си. Ние със Саша все още обсъждахме бизнеса и аз му предложих ,ако има време, да продължим на по питие. Оказа се, че той има време. Беше готов да посвети всичкото си време на мен! В този ден между нас прескочи искра. След като си бяхме говорили за какво ли не и изглеждаше, че всички теми са изчерпани, нещо продължаваше да витае из въздуха. Той се присъедини към мен за вечеря с моите приятели, тъй като това беше последният му ден на острова и аз не исках да свършва. Но дойде утре и той си замина за Швейцария. Опитвах се да го прогоня от мислите си, но това се оказа по-трудно на действие, отколкото на думи. Това, което започна като работна визита, се превърна в романтична история, която направо ме извади от плавниците.

Оженихме се след две години на Бахамите. Под водата с нас бяха свещеникът, цялата ни гмуркаща се фамилия и около 40 гости-акули. От тогава животът ми е меден месец. Това би било невъзможно без гмуркането в моя живот. Сега всяко наше пътуване е всъщност дайвинг пътешествие. Създадохме си традиция, всеки път когато един от нас празнува рожден ден завършващ на “0” или на “5”, рожденникът решава къде ще пътуваме. Миналата година празнувахме, моят 35-ти рожден ден,и аз избрах Филипините. Сега е ред на Саша. И всеки ден аз го тормозя да каже избора си, за да започна да мечтая и да правя планове, макар че остават три години до тогава. Нашите приключения никога не свършват. Темите ни за разговори са неизчерпаеми. Списъкът с приятелите ни продължава да расте, а аз виждам съпруга си всеки ден. В идеалния свят, това би бил идеалният брак. Моето най-голямо желание е да продължаваме в същия дух.
Аз съм страшно щастлива и всичко това е благодарение на гмуркането!

Filter Digest по материали от dfdrussia

[template id=”5751″]

This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.