Култура ми Благо! Едни драскат по Колизеума, други пикаят по Тракийската гробница
Българските паметници под егидата на ЮНЕСКО са точно 9. Два, от които, нематериални – Бистришките баби и нестинарските танци. Останалите 7 са скали, църкви, гробници и така нататък. Ако искате, ще ги намерите. Не е важно кои са. Чудя се дали да не подема акция. Тръгвам на обиколка из Родината
Зов за помощ. 7 милиона луди. 240 гладни
Зов за помощ. 7 милиона луди. 240 гладни. Възприемаме здравето като притурка към нас самите. Мислим си, че нямаме срок на годност. Че сме незаменими. И само цъкаме през зъби, когато комшията получи инфаркт или видим на някой трафопост некролог на съученик от прогимназията. Оказва се, че имаме най-много болни
Учи медицина, работи като раздавач на флаери.
Всеки божи ден пазарувам от един и същ хипермаркет, който, подчертавам, е част от българска верига. Напълно наясно съм, че давам с по 20 стотинки отгоре за всеки един артикул, но го правя съвсем умишлено, защото не искам да консумирам остатъците от огромните немски и полски халета, които се зареждат
България на три шезлонга
Чудни хора сме ние българите. Мислим си, че разбираме от футбол, от изкуство, от бизнес. А през последния месец доказателства бол, че и с трите сме на „вие“. В момента теглим бързи кредити и пускаме неплатени отпуски, за да се потопим в родното море, да жулим цаца и наливна бира
Среден пръст по цигански
Средният пръст вече не е просто жест. Той се е превърнал в субкултура. Спомням си, че за пръв път ми го размятаха в лицето, когато бях в трети клас. Раздаваше се в двора на училището като безобидно гепи. Не осъзнавах смисъла му. По-късно установих, че имам достатъчно богат речников запас,
Розобер е сега. Пейте, робини, тез тъжни песни…
В сърцето на България вече ухае на рози. Аз съм коренячка казанлъчанка и съм специално обвързана с историята на розата, която помежду другото е не само емблема на Казанлък, а и на цялата ни държава. В малкия ни подбалкански град през идната седмица ще започнат да прииждат хиляди туристи. Предимно
24 май – Света Пукница
Неотдавна бях абитуриентка. Щом още държа във Фейсбука си снимки от заветната вечер и най-важното – харесвам се на тях, значи все пак не е минало чак толкова много време. Тъй като харчалъка и цялата какафония все още отекват в главата ми, ще драсна някой ред за абитЮрентИтИ. Като
За супата на наркомана, глада на премиера и езика на миската
Мисля си за бащата наркоман, който свари собственото си дете на супа, изхвърли го в кенефа и пусна водата, за да потъне измежду тоновете фекалии. Защото такива са са разбиранията на някои родители. Бих ги нарекла животни, но дори животните не са толкова жестоки към своите, камо ли към челядта
Табелата „Какао бийч“ – паметник на българската действителност
Табелата „Какао бийч“ – паметник на българската действителност Запролети се. Стана жегаво. В градския транспорт започна да мирише на чорапи, чесън, пот, бензин, салам, болни зъби, ракия, мокро куче, газове и мърша, смесени в една великолепна симфония от аромати със забележителна гъстота. И това не е най-лошото. Заедно с потта,
“Добър вечер, уважаеми зрители. Спите ли ?“…
“Добър вечер, уважаеми зрители. Спите ли ?“… От време на време получавам криза на смисъла. С дни се лутам из дебрите на собствения си живот в търсене на собствените си стойности. Уж бях пословично добра по математика, а сметката ми дълго време беше крива. До преди няколко дни. Присъствах на