Докато гледам новата лента на Братя Коен, с която гръмко стъпват в новата година, не мога да не се запитам: „кой от вас си е чел лекциите по американско кино?“… ъъ.. не, не е това въпросът. Вероятно не всеки от драгите зрители в салона е имал лекции по американско кино.

Днес мръсната пяна, която е на повърхността, нищи и развява мощно махалата на инерцията, на хорските зли езици и на бедните душици. Журналистите са известни с търсенето на „сензации“, така, както златотърсач търси слюда в изчерпана златна мина. Но днес журналистите търсят кръв и гной, търсят плесен и тегоба, търсят

Мразя да протестирам. Струва ми се като загуба на време и емоционални ресурси. Но днес в съботната си сутрин, в деня за размисъл преди изборите, аз вместо да се разходя в парка ще отида на улица Раковска 118 и ще протестирам. Нищо, че съм аполитична. Нищо, че ми е все

„Ето така, с всеки изминал ден, сякаш все повече искам да имам деца. Не знам как започна всичко. Може би когато ми каза, сякаш на себе си, не подозираше, че съм те чула: “Ми да, мислел съм си много пъти да имаме деца, двамата, с теб”. Като една истинска банка

Ако трябва да дам заглавие на книга, която ще наподобява „Алиса в огледалния свят“ и в която главния герой ще съм аз, чудя се как бих определила днешният свят. Може би „Додо в измисления свят“ или „Додо в морално олекналия свят“. Свят. Обруган, залисан, повърхностен, премрежен, закопал се на дъното

Лятото излетя през прозореца. Не разбрахме как и кога. Есента идва с дребни крачки, за да ни покаже, че слънцето може да е наше бегло притежание поне още няколко седмици. Лъкатушейки между няколко тона с мисли, с мъка се застопорявам на една или друга. Светът около мен е в движение,

Искам да пиша за българско кино, без да кривя сетивата си, без напън и претенция. Искам да казвам нещата такива – каквито са. Без капка пристрастност. Искам да го правя само, когато извира отвътре. За това и пиша този текст. Гледах „Урок“. Новият български филм, който обикаля света, а от

Влюбеност – единствено число, женски род. Синоними – увлечение, привързаност, любов, обич, пристрастеност, влечение. Айде, бе! Вървя по улиците, а навън е пролет. Рай. Удря ме вълна от хора, седнали по пейки и поляни, наобиколили града като птички, държани досега в клетка. Хубаво и светло е в сърцето на града.

Черно-бели фотографии, алтернативна музика, дълбокомислени статии, ексхибиционистки постове, фотоси на храна – „инстаграм, инстаграм – първо снимам, после ям“ – всички ние живеем някъде там, в къща от хартия, която не можеш да докоснеш с ръка. Дълбоко архивирани са чувствата ни, връзките, емоционалните възклицания и важните събития в тъй наречения

Наблюдавайки живота и впускайки се в него, попадам на всякакви хора. Няколко събития напоследък ме накараха да помисля за силата на думите. За значението им. Помните ли онези паметни фрази… „Дела трябват, а не думи“, „Голям залък глътни, голяма дума не казвай“. В ума ми се оформи едно изречение: „от