„Искам да знам колко ще струваш, след като не ти оставям нищо. Кой иска света в краката си?” – пита умиращият на болнично легло Ед, който се притеснява за бъдещето на внука си. За по-малко от две минути, сценаристът Уилям Монахан излива основата на целия филм. За въздействащото начало помага

  Да си смел е да бъдеш съзнателен, но питам се кой може да го разбере? По повод изложбата фотографии, „Мигновения“, заснети преди седем години, изложени днес. Фотографии на една шушулка, едно тяло, откъсващо се от живота и впиващо се в това, което наричаме „отвъд“. Тялото на Мама Злата. Голото

“Какво да направя, за да се помиря със себе си?”- така започва “Вълшебникът”, последното произведение на Набоков, писано на родния му руски език. В него става въпрос за 40-годишен мъж, разкъсван от неистовото си привличане към 12-годишно момиче. Новелата е писана през 1939 годинар в Париж, малко преди Набоков да

Още едно книжно събитие от издателство “Точица”. След изключителната “Когато искам да мълча”, за първи път на български можем да се докоснем и до “Чутовното нашествие на мечките в Сицилия” от италианския автор Дино Будзати. Огромен фен съм на Будзати, поради романа му “Татарската пустиня”, който лесно мога да определя

“В моите фотографии можете да видите че не се боя да се влюбвам в моделите си.” Анни Лейбовиц-фотографът,чиито снимки се знаят от цял свят и в същото време ,не всеки може да разпознае работите и. За четиредесет години фотографска практикаАнни Лейбовиц се е пробвала в почти всички жанрове на фотоизкуството:

  “Пролетен сняг” е първият роман от японски автор, който прочитам. Не знам защо, но винаги е имало нещо в източната култура, което ме е отблъсквало. Може би поради някакъв предразсъдък, в мен е стояла идеята, че азиатското изкуство като цяло е твърде далечно от европейското. Че се основава на

  Шърли Валънтайн – мечта, която правим истина Камерната зала на добрия стар Народен театър ни приютява в интимното си пространство. Местата ни случайно са хубави – първи ред, в средата. Сценографията е на модерно обзаведна кухня,в която с изненада откриваме, че има всичко, което е необходимо. От чешмата тече

Свикнали сме да чуваме „българското кино-това, българското кино- онова“, но сега е време да замълчим и да гледаме. Рядко нещо ме оставя с подобна емоция в гърдите, както когато излязох от салона, след прожекцията на „Събирач на трупове“. Излязох и си мислех, че има смисъл, има надежда. Отговорни за лентата