An-22 – Най-големият турбовитлов самолет в света
В края на 50-те години, съветските военни настояват за голям транспортен самолет, който да допълни самолетите на въоръжение Ан-8 и Ан-12 и резултатът е най-големият турбовитлов самолет в света – Ан-22. Първоначално наречен Ан-20, Ан-22 е конвенционален самолет с 4 двигателя и високо разположени крила, разработен да превозва военни машини или голямо количество товари.
Антонов Дизайн Бюро изработва прототип на гигантския самолет в неговия завод в Киев, преди да пуснe първия Ан-22 на 18 Август 1964 г. Кръстен “Антей” на древногръцкия герой, самолетът преминава 4 месеца тестови полети преди да бъде представен на изложението в Париж през 1965
An-22 се произвежда в Узбекистан
Производството на самолета се извършва в Държавния авиостроителен завод в Ташкент, където АН-22 трябва да увеличи възможностите на Съветската армия да се дислоцира.
Самолетът може да превозва 4 верижни машини от типа БМД-1, използвани от пехотата с възможности да преминават през водни препятствия. Всъщност това е с 3 повече отколкото може да превозва Ан-12
Ан-22 може също да излита и каца на къси неасфалтирани писти, давайки възможност на военните да извършват десант и други такива операции. За да постигне това, АН-22 има 4 двигателя, всеки с по две противоположно въртящи се едно на друго витла, както и усилени колесници, позволяващи да се приземява на не много равни места.
An-22 прилича на голям An-12
Типично, Ан-22 следва традиционния дизайн на карго самолети с високо поставени крила на корпуса и задна врата с рампа за товарене и разтоварване. Използваемото пространство за карго е с дължина 33 метра и полезен обем от 639 кубически метра.
Носовият отсек Ф-1 на самолета представлява самостоятелна херметическа кабина в която на 2 палуби е разположен екипажът и до 21 човека пътници. Средният отсек Ф-2 е товарното пространство, което също е херметизирано. Отсекът на опашката Ф-3 включва част от товарната кабина, вратата и рампата и има люк към нехерметизирана част.
Ако е необходимо, вратата на самолета може да се отвори по време на полет, за да се развърнат десантни части и тяхното оборудване. Освен по двойната опашка, Ан-22 прилича твърде много на голяма версия на Ан-12. Двойните вертикални стабилизатори намаляват рестрикциите за височина в много хангари и подобряват представянето на двигателите.
Антонов произвежда 66 самолета Aн-22
Антонов дори обмисля производството на граждански пътнически самолет като версия на Ан-22, който може да превозва 724 пасажера на две палуби. Това може да даде представа къде би бил този еърлайнър сравнен с Боинг 747 който има между 400 и 500 места.
производството на Ан-22 спира през 1975 след като са произведени 66 самолета, които са доставени на съветската армия и държавната Аерофлот. Самолетите на на Аерофлот са също от Военновъздушните сили, но боядисани като граждански, за да имат по свободен достъп за прелитане и кацане, които един военен самолет не би имал.
История на операциите с АН-22
Едни от първите които получават Ан-22 са 12-ти военновъздушен дивизон Червено знаме базиран в Мигалово, Тверска област както и 566-ти Солнечногорски Военно-транспортен полк. Една от първите мисии на Ан-22 е да достави хуманитарна помощ за Перу през 1970 след разрушителното земетресение от 7.2 по Рихтер. По време на полетите с помощи, един Ан-22 изчезва. Ан-22 по-късно са използвани от Съветските Военновъздушни сили за доставки на продоволствия за Египет и Сирия през войната Йом Кипур 1973 и до Ангола 1975 и Етиопия 1977 г.
През 1979 година по време на Съветската инвазия в Афганистан, самолети АН-22 са използвани за разполагане на въздушно десантни войски. На 28 октомври 1984 година, един Ан-22 е свален близо до Кабул от SA-7 – противовъздушна ракета, убивайки 250 човека. Други два самолета се разбиват, единият на Внуково през 1992 и един на военновъздушната база Мигалово през 1994.
През 1984 Ан-22 е използван за транспортиране на хеликоптери Ми-8 за спасителни операции, след сушата в Етиопия през 1986, както и за доставки на материали след ядрената катастрофа в Чернобил. Ан-22 се превръща в самолет за спасителни операции в горещи точки на планетата до разпадането на Съветския съюз в края на 80-те години.
Руските военно-въздушни сили разполагат с 3 годни за летене Ан-22
Днес само 6 самолета са на въоръжение в 76-та Военно-въздушна транспортна ескадрила в Твер. Но само 3 от тях са годни за летене. Планът е да бъдат поддържани в летателна годност до 2033 година, след което да бъдат заменени от турбореактивния Ан-124.
Един АН-22 остава да лети с Антонов Еърлайнс, които го използват за транспортиране на извънгабаритно и нетипично карго по целия свят. Един от ютуб блогерите Сам Чуи летя скоро с него и можете да видите видеото как транспортират автобус от Лайпциг до Бремен.
- Технические характеристики
- Екипаж: 5-7 човека
- Пътниковместимост: 28 човека, съпровождащи товара, или 290 войника, или 202 ранени, или 150 парашутисти десантчици
- Товароподемност: до 80 000 кг
- Дължина: 57,31 м
- Размах на крилете: 64,40 м
- Височина: 12,53 м
- Площ на крилата: 345 м²
- Маса на празен самолет: 118 727 кг
- Масса със снаряжение: 120 000 кг
- Нормална излетна маса 205 000 кг
- Максимална излетна маса: 227 000 кг
- Маса на горивото: 96 000 кг
- Двигатели: 4 × ТВД НК-12МА
- Мощност на двигателите: 4 × 15 265 к.с. (4 × 11 227 кВт)
- Въздушно витло: АВ-90
- Диаметър на витлото: 6,20 м
- Летателни характеристики
- Максимална скорост: 650 км/ч
- Крайцерска скорост: 560 км/ч
- Практическа далечина на полета: 5225 км
- Максимална далечина на полета: 8500 км
- Таван на полета 9000 м
- Дължина за излитане: 1460 м
- Дължина за кацане: 800—1040 м
Filter Digest
по материали от simpleflying.com и ru.wikipedia.org
превод: Ясен Кунчев
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.
2 Comments