В сърцето на България вече ухае на рози. Аз съм коренячка казанлъчанка и съм специално обвързана с историята на розата, която помежду другото е не само емблема на Казанлък, а и на цялата ни държава. В малкия ни подбалкански град през идната седмица ще започнат да прииждат хиляди туристи. Предимно азиатци, които издигат в култ всичко онова, което ние стремглаво рушим. Празникът на розата е пика на Казанлък, който е единствената възможност на голяма част от тамошните граждани да заработят насъщния си за цялата година. Единствено тогава търговията с розови продукти върви, чужденците буквално се избиват да се окичат с венци от маслодайното цвете, да си купят сапунчета и парфюмчета, които за жалост въобще не са наше производство, а внос от Китай.

Качествените продукти напускат пределите на страната, веднага щом са пакетирани, а парите от успешното им пласиране никога не се връщат в родния край на розата, именно Казанлък. Градът го хранят оръжията, не цветята. Отвъд празника, пира по време на чума, цариците, короните, правото хоро, усмихнатите девойки в носии, които пресъздават ритуала розобер не за пред нашите, а за пред чужденците, отвъд лицемерието на тамошните управници, помпозните речи на кметицата, официалните гости, които идват, за да си тръгнат и цялата истерия на туристите, се крие грозната смърдяща истина, чиято натрапчива воня бива прикривана от дамасцената. Там са скъсаните чували. Опърпаните дрехи. Там са захабените и надрани ръце. Там е калта. И циганите също.

Раздрънканите бусове, в които е по-прилично да караш свине, вместо хора до лехите с рози. Там са истеричните крясъци на прекупвачите. Тъжните очи на розоберачите, които се молят за дъжд, за да може цветът да тежи повече и вместо 10 лева за деня, да изкарат 11. Там са стотинките за килограм маслодайна роза от сърцето на България, продадена за десетки евро в сърцето на Европа. Там е мястото, където почти никой не се осмелява да снима, да прави репортажи, да взема интервюта. Там чужденците не стъпват. И нашите също.

Само ромите от казанлъшката махала „Кармен“. И то тези, които не са си уредили животите, благодарение на социалните помощи. Цялата ни работа е такава. Бутафорна. Карнавалът е обиден за хората, които се заравят до колене в калта, за да може парижанката да ухае на рози. А ние на кенеф. Розобер е сега. Пейте, робини, тез тъжни песни…

 

Ивайла Тодорова
за Filter Digest

Използваните снимки са от материал на в. Дневник,
фогограф: Юлия Лазарова

This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.