Некрасиво е да се пише текст за книга, която празнува силата на мълчанието, но желанието ми тя да стигне до колкото се може повече хора, напира неудържимо в мен. Всъщност излишно е тя да се популяризира по какъвто и да е начин, защото тиражът се изчерпа за по-малко от месец и след няколко седмици ще се премести от книжарниците, в уютните домове на тези, които истински я оценяват. Надявам се все пак, ако някой не е разбрал за това малко чудо, текстът ми да помогне.

И така, какво всъщност представлява книгата за тъжното мече? Всъщност то не е точно тъжно, то е по-скоро moody. Влязло е в онази зона, където шумът изчезва и остават само истинските неща. А истинските неща си нямат имена. Но какъв е смисълът тогава да се пише за тях, ще каже някой. Но пък за какво друго да се пише, ще кажа аз. Точно в това се състои великолепието на книгата.

Само с пет изречения Зорница Христова е съумяла да улови неуловимото. Литературата, която се отказва от думите си. Мечето е като уморен рицар, който влачи меча си и търси нещо повече от победи. То търси вътрешния баланс. Изключителната техника с щрихи, която Златков прилага, за да слее мечето с фона, пасва по съвършен начин с текста. То най-накрая става част от света наоколо, разбира го в пълнота и не са му необходими думи, за да си слага нещата някъде, защото то вече е част от нещата.

Това не е детска книга, или каквото там повечето хора разбират под “детска литература”. Това е книгата-събитие за тази година, защото тя е на световно ниво и бие всичко живо в своята категория, а именно picture books. Критиките към липсата на текст са напълно неоснователни. Моля, хвърлете едно око на Valeria Docampo, Shel Silverstein и Oliver Jeffers, за да добиете представа за какво си говорим.

izumen.blogspot.com

This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.