KarussellПодводен святРазмисли

ЕДНО РАЙСКО КЪТЧЕ НАРЕЧЕНО ЛА МАДАЛЕНА

img_0607

Будилникът иззвъня. Виждайки „7:20“ изписано на дисплея, единственото ми желание беше да се обърна и да довърша блажения си сън, от който ме беше изтръгнал… все пак бях в почивка. Заспалото ми съзнание се опитваше да се сети защо го бях навил за толкова рано. След кратко опомняне, отговорът изплува в съзнанието ми – да, днес беше денят, денят с главно „Д“. Днес щях да видя райското кътче, за което бях мечтал от момента на стъпването ми в Сардиния. Щях да се докосна до красотата, да се потопя в кристалните води, да усетя горещия пясък между пръстите си, щях да посетя природния резерват – Архипелага Ла Мадалена.

Бърза закуска и ето – потегляме. Автобусът криволичи през китния планински път, заобиколен от най-разнообразна растителност: от обширни полета с артишок, през жълто-сиви тревисти поляни, осеяни тук-таме с кактуси, до буйни иглолистни гори. А там, в далечината, сияе лазурното Тиренско море, проблясващо нежно под лъчите на подаващото се от хоризонта утринно слънце.

la-maddalena-archipelago-1

Час и половина по-късно, вече сме в сгушеното в подножието на планината, крайбрежно градче Палау и се движим по черен път, водещ до пристанището. Там ни чака корабче, което ще ни разходи из 7 от 62-те острова на архипелага, простиращ се на площ от над 5000 хектара и притежаващ брегова линия от над 180 км. Съвкупността от островчета е едно от най-красивите места на средиземноморието, обявено за национален парк през 1996-та, играло особено значение в миналото, като стратегическо място при защитата на самия остров Сардиния от завоеватели.

143688730_full

След кратко суетене около настаняването и изчакването на закъснели туристи, отплаваме. Слънцето вече напича нежно, карайки ме да се усмихна, в очакване на предстоящото пътешествие. Сред бученето на двигателите дочувам „От дясно можете да видите единственият туристически комплекс на архипелага“. Оказва се, че корабчето е снабдено с аудио-уредба, чрез която екскурзоводите разказват за забележителностите. Обръщам се и виждам сравнително широко заливче, с китно плажче, чието протежение е осеяно от ниски, двуетажни сгради, сливащи се с цвета на заобикалящите ги скали. В спокойните изумрудени води небрежно гребат с канута откъснали се от забързаното ежедневие летовници и отговарят с приветлива усмивка на маханията ни. От другата страна, островът е обкръжен от жълтеникави гранитни скали, изваяни в причудливи форми от дълголетната целувка на солените вълни. „Ето в дясно скалата мечка, а от другата страна – камъкът, наречен Булдог“, съобщават. Насочваме се към най-големия и единствен обитаван остров – Ла Мадалена, чието име носи и самият архипелаг. По пътя, сякаш изникнал от една скала насред морето, виждаме импозантен паметник, изграден  от намерена на морското дъно стара Римска колона, посветен на незнайни загинали воини. Минаваме покрай пристанището, възхищавайки се на акостиралите яхти и ниските спретнати бели къщурки, накацали на хълмистия бряг.

spiaggia-di-cala-coticcio-caprera-italy-spectacular-secluded-beach-arcipelago-della-maddalena

Отправяме се към първата си спирка… От време на време, в далечината, почти незабележими на върха на надвесени над морето скали се извисяват укрепления от военните времена. Така захласнати, неусетно навлизаме в южното заливче на остров Спарджи. Оглеждаме се – от двете ни страни се виждат снежно-бели плажчета, надничащи иззад изгладените от морето скали. А водата… водата, човече!!! Поглеждам надолу и осъзнавам, че е станала кристална, виждам как рибки плуват около кораба, виждам камъните на дъното, въпреки 10-те метра дълбочина… нямам търпение да се потопя в хладната ѝ прегръдка. Прекосяваме скалите, до които е акостирало корабчето ни и стъпваме на парещия пясък, бял и ситен като талк. Усещането е, все едно ходиш на памук. Бързо свалям фланелката и, нарамил шнорхел и маска, се понасям сред гъмжащите около мен, разноцветни морски животинки. Имам чувството, че видимостта под водата е безкрайна, искам да се потопя в дълбините, да се изгубя в кристалните води… Час по-късно излизам, нов, прероден, щастлив… дали това е раят? Най-вероятно да…

Следващата спирка е на друго островче, на друго плажче, не по-малко красиво, с не по-малко нежен пясък и бистра вода. В единия му край се е скрила под сянката на избуялите сиви храсталаци една жена, опънала сергийка, на която са подредени сувенирчета, раковини, корали, а край нея са окачени, нанизани на канап мидени черупки, които подрънкват от морския бриз. От говорителите на малко транзисторче долитат звуците на ориенталска музика. Лежа, наслаждавам се, времето е спряло, не искам да напускам това място, не искам да си тръгвам, искам да остана там, да се изгубя във времето – да се превърна в един съвременен Робинзон Крузо… Вече съм убеден… да, това е раят.

Корабната сирена ме връща в реалността. Сепвам се и с неохота се затътрузвам към плавателния съд. За щастие, пътешествието продължава. Минаваме покрай прословутият „Розов плаж“, наречен така, заради розовия оттенък на пясъка си. Разглеждаме северната страна на островите, чиито брегове са много по-стръмни, непристъпни. Тук-таме пак се забелязват бойни укрепления. Морето е бурно от тази северна страна, а корабчето подскача сред вълните, подобно на орехова черупка. Застанал съм на носа му, вълните ме обливат и в главата ми изниква крилатата реплика на Лео от „Титаник“ – „Аз съм краля на света!“.

img_0609

Скоро спираме отново в заливче, наречено „Хаити“. За всеобща изненада, капитанът съобщава, че имаме 40 минути да скачаме от кораба. Някои от нас само това и чакат. Неусетно, сред веселба, закачливи подканвания на зяпачите и десетки снимки, времето отминава.

Излизам за последен път от солената бездна на вълните, избърсвам се отгоре-отгоре с кърпата и посядам на палубата. Отправяме се обратно към Палау. Усмивки са изписани на поруменелите ни от палещото слънце лица. Блажена умора ни облива, изпълнени сме със спомени, чувстваме се преродени…

Пътят обратно няма значение… единственото нещо в съзнанието ми е, че имах възможността, щастието, привилегията да се докосна до този земен рай, наречен Архипелагът Ла Мадалена.

П.П. Дали бих се върнал пак? Вие как мислите??

 

Александър Митев
от блога Спомени…

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

ALL INCLUSIVE ЖЕНСКИ ЛЕТНИ ЧУВСТВА

Next post

Уроците на живота: Гордостта може да бъде смъртоносна!

Ясен Кунчев

Професия: Икономист и мениджър
Хобита: Технически водолаз, блогър и фотограф

No Comment

Leave a reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.