Искам да пиша за българско кино, без да кривя сетивата си, без напън и претенция. Искам да казвам нещата такива – каквито са. Без капка пристрастност. Искам да го правя само, когато извира отвътре. За това и пиша този текст.
Гледах „Урок“. Новият български филм, който обикаля света, а от няколко дни и родните киноекрани. Смях се. Плаках. Излязох от салона щастлива и тъжна, едновременно. Щастлива, че някой днес е създал подобно нещо, и тъжна от реалността, която видях във филма. Реалност, която виждам и в действителност, от както живея съзнателен живот. Тук, в България. „Урок“ сам по себе си е урок. Урок по режисура и драматургия. Урок по актьорство. Урок по кино. Урок по живеене. Вярвам, че когато нещо е направено с усет и талант, то няма как да остане незабелязано.
В киносредите има един израз – „правен на мускули“, когато лентата е нискобюджетна. Такъв е и случаят с „Урок“. Започвам от тук, не защото това си личи, а защото го знам и искам да го подчертая. Но този път „цената не отговаря на качеството“.
В наши дни да правиш българско кино е като да вдигаш въстание с трима души. Но когато има желание и оправдание не трябва, дори. Филмът е правен с професионализъм и стремеж за гласност. Казвам гласност, защото „Урок“ изрича на глас думи, които се въртят в главите на всички нас. Това е филм за чисто българската ни действителност. Усеща се една тънка чувствителност за морал, за общественост, която изгражда силен конфликт в историята и ни кара да стоим „на нокти“ в киносалона. Съспенс, който се прокарва през възприятията ни, загнездва се и успява да извика безброй мисли и реакции. Но без да размахва дидактично пръст, без да дразни, да назидава.

Мощната актьорска игра на Маргита Гошева, Иван Бърнев, Стефан Денолюбов, Иван Савов. Чистата естественост, без капчица преиграване носи усещането за документалност, за висок реализъм. Внимателно градените персонажи и силната изразеност на драматургичната реалност, не успяват да породят чувство на съмнение нито за момент. Детайлите, които ми станаха любими, идентифицирах се, дори с една висяща паяжина на тавана и жената, която има хиляди мисли в главата си, но става, за да я изчисти, защото, когато нещо не е както трябва, тя не може да заспи.
Има един въпрос, който често си задаваме. Кой е филмът, за който те е яд, че ти не си му написал сценария? Мога с ръка на сърцето да кажа, че днес за мен това е „Урок“. Защото истински гениалните неща са най-прости.

Теодора Иванова – Додо
за FilterDigest

This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.