АртПодводен свят

Подводният художник Андре Лабан в света на мълчанието

Разбира се, той не е само художник – платната, четките и боите идват по-късно. Всичко започва с работата при Кусто и безумната любов към морето. Андре бил на 24 години, когато се явил на интервю за работа при легендарния Жак Ив Кусто и в отговор на въпроса какво умее да прави отговорил: “Ако трябва да съм честен – нищо, но мога да поправям разни работи, мога да разглобя и сглобя всичко”. Двуседмичният изпитателен срок се превърнал за младия френски инженер-химик в 21-годишен път на приключения, тежка работа и в крайна сметка в смисъл на неговия живот. Ние от FilterDigest ви представяме историята на жизнерадостния и романтичен Андре Лабан, непоколебимият оптимист, влюбен в морето.

В живота винаги става така: знаем за първооткривателите, звездните личности, известните учени и хората на деня, но за техните спътници и помощници, хората “зад кулисите”, хората, които ти подават точния инструмент в точния момент, често дори и не чуваме. И така, запознайте се с мосю Андре Лабан, човекът направил възможно заснемането на филма “Одисея” на Жак-Ив Кусто, живял седмици на 100 метра под водата, снимал и рисувал под водата, изучавал морето, в което неусетно се влюбил.

Още със стъпването си на борда на “Калипсо”, Андре получил творческа задача да създаде подводни камери, които да могат да снимат във всяка ситуация и ракурс, в които Кусто сметне за нужни. Лабан проектирал и създавал фото и кино камери, знаменитите подводни скутери и сам се гмуркал в морските дълбини. Заедно с Жан Молар конструира портативната подводница SP-350 Denise – гмуркащата се чиния. Много години работи като пилот на едноместни подводници, спускайки се до 500 метра.


След две години работа при Кусто, Лабан създава боксове за 35 мм камери, с които Кусто и Луи Мал заснемат филма “Светът на Мълчанието”, за който получават Оскар в Холивуд и Златна палма на фестивала в Кан.

Времето летяло и през 1965 г. Кусто започнал рискован и непредсказуем експеримент: няколко смелчаци щели да се спуснат и живеят един месец на 100 метрова дълбочина в подобен на топка подводен дом. Там Лабан окончателно се влюбва в сините пейзажи на океана. Излизайки да се разхожда от подводния дом с водолазен апарат, осъзнава, че единствено живописта е способна да пресъздаде удивителната палитра на подводния свят и започва да рисува. Под вода, в натура.

И ако Айвазовски е рисувал по памет върху собствените си впечатления, то Андре слага платното си покрито със специален грунд (все пак е химик) направо на дъното, върху пясъка и камъните, хваща мистрията и боите и рисува. Рисува най-прекрасните морски пейзажи, които можете да си представите. Рисува море, вода, синя мъгла и вълнуваща тишина.


В края на 60-те години Лабан събрал смелост да организира изложба и както казва самия Андре, най-високата оценка за него била, когато един от посетителите, също гмуркач, възкликнал “Чувствам се под водата”.

“Когато стъпих на “Калипсо” открих свят, който изобщо не е безмълвен, както е прието – той е жив, населен и син, в който тялото, благодарение на силата на Архимед, е почти в безтегловност. Това е свят на безкрайност, ето затова рисувам своите картини под вода.


След години Лабан написва биографична книга, в която казва: “Някои от водолазите на “Калипсо” се бяха заговорили за правото на отпуск, а той (Кусто) рязко им отговори “Тук никой няма права!”, образът който създаваше с годините вече беше труден за носене. По това време той беше олицетворение на подводния свят, създател на нова религия, Папа и месия. А аз бях един от неговите апостоли”.

През 1973 като гръм от ясно небе Кусто уволнява Лабан без обяснение и никакви благодарности.
45-годишният Андре слиза от “Калипсо”, където е оставил 21 години от живота си, изобретения, подводни камери, работа и призвание. “Аз разбирам, че Кусто е като рак, който откъсва щипката си, когато не му е нужна вече. Трябваше ми почти година, за да престана да сънувам кошмари след този край”.

След уволнението Андре, заедно с жена си, отваря малко ресторантче “Синята подводница”, занимава се с какво ли не, но пътя в живота му си остава в морето и живописта. На 88 години той продължава да се спуска на дъното и да рисува своите картини, както и да снима късометражни филми с приятелите си.


Удивително е да наблюдаваш как този възрастен човек лежи на 15-метрова дълбочина и рисува в продължение на час. А още по-удивително е да слушаш как си припява, докато работи. Хората питат Андре: “Какво пеете, докато рисувате?”, а той отговаря: “Не зная, даже не обръщам внимание” и замисляйки се добавя: “Когато рисувам на дъното, пее цялата ми душа”.

Filter Digest

[template id=”5751″]

 

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

Уроците на живота: водолази загиват в изследване на пещерна система

Next post

Най-често срещаните риби: част I

Борис Григоров

No Comment

Leave a reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.