KarussellПодводен свят

Основи на гмуркането: Естествена ориентация под водата

Fiji10_195
С практиката е напълно възможно да се научите да се ориентирате под водата, използвайки знаци, предоставени от подводния свят.

Може би на начинаещите водолази подводната ориентация им се струва леко безсмислена – в края на краищата винаги се гмуркаш с професионален инструктор. Подобно на алгебрата в гимназията, това изглежда като нещо, което се налага да научиш, за да преминеш теста, а след това своевременно да забравиш. Но някой ден, когато се окажете без водач, ще осъзнаете грешката си.

Използване на естествена ориентация под водата
Използването на компас e най-точният начин за намирането на верния път до някой риф,  но всъщност може да се кажат още много неща за естествената ориентация. В някои редки случаи от нея има малка полза, например когато се опитвате да намерите някоя изолирана особеност сред безкрайно пясъчно поле. В тези случаи уменията за работа с компас са от жизнено значение. Въпреки това, често в практиката е възможно да се навигирате към/от определена точка, като разчитате знаци, предоставени от подводния свят. Тук ще разгледаме някои от тях и как можем да ги тълкуваме.

Планирайте гмуркането си
Както с повечето неща в гмуркането, така и успешната естествена ориентация започва още преди дори да влезете във водата. Най-лесният начин да тълкувате знаците на природата е да се запознаете с тях предварително, а за да го постигнете, трябва да знаете какво да очаквате от мястото на гмуркането, преди да се потопите. В някои случаи това може да означава да слушате внимателно брифинга на лодката, в други – да разгледате и изследвате различни карти на мястото. Ако е възможно, опитайте се да скицирате картата върху табличката за многократно писане, преди да влезете във водата, за да имате възможност за справка, ако други проблеми ви разсеят под водата (като поддържане на плаваемост, проверка на дълбочината или налягането в бутилките). Трябва да се направят бележки особено за отличителните места – стена на рифа, арка, пясъчно пространство — и съгласувате плана с вашето “бъди” за това как ще се движите. Трябва да знаете дълбочината на тези забележителности, защото в противен случай може да ги пропуснете, дори и да плувате в правилната посока. Разберете дали има течение и в коя посока и винаги планирайте гмуркането така, че то да започва плувайки срещу него и връщайки се с него, ако точките на влизане и излизане са едни и същи, разбира се.

angaga-thiladrawing-001
Следвайте плана си

Първата стъпка към намирането на обратния път в определен момент е да си в състояние да го разпознаеш. Поради тази причина е важно да отделите малко време и да се огледате наоколо при спускането, за да запомните основните характерни особености, които ще ви помогнат да разпознаете това място в края на гмуркането. Уверете се, че тези особености са постоянни – например странно оформен камък или необичайно коралово образувание. Докато се отдалечавате от началната точка, спомнете си плана за гмуркане. Ако сте решили да се гмуркате покрай някоя стена с лявото рамо, значи трябва да се върнете с дясното, така че следвайте плана. В случай че има по-малко ориентири, добра идея е да се движите от един маркер към друг, т.е. от особения корал към оголената скала или пясъчен канал например. Отбележете върху таблета всяка една, заедно с дълбочината и приблизителната дистанция, която можете да измерите чрез маховете с плавниците. С цел лесно да намирате пътя обратно, не е зле да поглеждате назад всеки път, когато минавате покрай някой маркер и да запомняте външния му вид от противоположната посока. Ако е възможно следвайте естествените контури, като например стени, склонове или потънали кораби, тъй като те ще направят проследяването на пътя още по-лесно.

filename-p1010012-jpg
Има и редица други природни показатели, които биха могли да бъдат полезни, когато става въпрос за подводна ориентация. Дълбочината обикновено е достоверна. В повечето случаи, ако се движите по дъното и става по-дълбоко, обикновено се отдалечавате от брега. И обратното – ако се опитвате да се върнете към брега откъдето сте влезли, а не от лодка, тогава намаляването на дълбочината и връщането по склона нагоре е правилния избор. Разбира се има и изключения, например рифове или “комини”, както и места с различни дълбочини, които могат да бъдат заблуждаващи. Затова е добре да се запознаете с дълбочините на мястото от карти или местни водачи, преди да започнете да навигирате. Пясъчните гънки също могат да ви помогнат да се ориентирате, защото обикновено вълните вървят към брега, макар не винаги. В по-плитки бистри води, водолазите могат де се ориентират по слънцето и сенките, които то хвърля по подводните обекти, но това по-скоро важи за сутрешни и следобедни гмуркания, отколкото за обедни, когато слънцето свети отгоре. Най-добрата естествена навигация е това да бъдете наясно къде сте и съзнателно да запомняте заобикалящите ви забележителности. Затова, разбира се, трябва малко практика като начало, но като всяко водолазно умение, става по-лесно с времето. Дръжте компаса до себе си, ако естествените ориентири не могат да помогнат и комбинирайки двата способа ще можете уверено да навигирате вашия път.

Filter Digest
По материали от Scuba Diver LIfe
[template id=”5751″]

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

Как да се грижим за мокрия си костюм

Next post

Живопис... на живо?

Ирина Иванова

No Comment

Leave a reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.