Кино

Никълъс Кейдж в “Синоптикът”-ревю на Мартин Касабов

weathermanlist

Спомняте ли си, когато Никълъс Кейдж правеше добри филми? И имам предвид наистина добри. Говоря за Да напуснеш Лас Вегас – история за алкохолик, решен да унищожи живота си с пиене (изпълнение, за което Кейдж справедливо спечели Оскар), или „Адаптация”, където влезе в кожата на двама братя близнаци и създаде от гениалния сценарий на Чарли Кауфман също толкова незабравими сцени. Какво стана с този човек? По мои сметки, последната му силна година е 2005-а, когато излязоха Господар на войната и Синоптикът. Два съвършено различни филма, две изключителни изпълнения. И макар търговецът на оръжие Юри Орлов все още да се появява в разговорите на киноманите, то нещастният метеоролог Дейвид Сприц остана на заден план. А не ми се иска да е така, защото харесвам филма и смятам, че заслужава да му се обърне по-сериозно внимание.
1369840805-333967752

Дейвид Сприц (Кейдж) е успешен метеоролог в познатия с лошото време Чикаго.  Разведен е с жена си Норийн (Хоуп Дейвис), двете му деца започват бавно да се дистанцират от него, а баща му (Майкъл Кейн) – писател, отличен с „Пулицър”, го счита за разочарование. Макар да е уважаван професионалист на работното си място, Дейвид получава различна реакция на улицата. Хората хвърлят храна по него. От млечни шейкове до бургери, без ясна причина към него летят купища fast food. Той предполага, че просто му завиждат.

Целта на Дейвид е да оправи нещата. Да спечели уважението на баща си, да се сближи отново с децата си и да върне обратно съпругата си. За съжаление, всички опити се оказват напразни. Остава само лъкът и уроците по стрелба, първоначално предназначени за дъщеря му, която бързо губи интерес. Дейвид открива в тях начин да изгради отново изгубения фокус и да успокои нервите си.

В сърцето си филмът е история за съзряването. Макар главният герой да не е малко дете, в очите на баща си той е все още такова. „Знаеш ли – казва баща му, – че трудният и правилният избор обикновено са едно и също нещо.” Дейвид е добър презентатор, но не разбира науката зад прогнозите. Няма подходящо образование и просто е минал между капките. В света на баща му това е равнозначно на провал. За него не са важни парите, а вътрешната увереност, че си бил добър в нещо. Майкъл Кейн представя бащата като примирен човек. Той не сочи с пръст, не вика, не раздава нравоучения. Неговият укор не се състои в това, което казва, а в това, което премълчава. Само в един момент си позволява да даде съвет: „В този лайнян живот, синко, трябва да се отказваме от някои неща…”.

Освен добрите изпълнения, основната сила на филма е неговият сценарий, написан от Стивън Конрад, чийто дебют беше с изключително симпатичния „Да се бориш с Ърнест Хемингуей”, с участието на Робърт Дювал и Ричард Харис. Конрад е талантлив сценарист, с усет към нюансите във взаимоотношенията между хората. Във филма липсват сантиментални сцени, а финалът, който ще се стори на много хора незадоволителен, всъщност безкомпромисно следва вътрешната логика и ни отвежда далеч от холивудските клишета.
images

Интересно е, че режисьорът Гор Вербински, който пожъна небивал успех с първата част на „Карибски пирати”, избира точно този проект. Това е рискован ход, особено когато бюджетът надхвърля 20 милиона долара. Филмът е рекламиран като голяма студийна продукция, а всъщност историята приляга повече за независимото кино.

„Всички хора, които можех да бъда – казва героят на Кейдж, – ставаха все по-малко и по-малко, докато накрая остана само един – и това съм аз. Синоптикът.” Това е историята на едно съзряване, историята на едно примирение със света, такъв, какъвто е. Защото понякога героят просто не може да промени обстоятелствата. Може да вземе лъка си и гордо да посрещне истината в лицето. Защото е силен и може да я понесе. Може би в това се състои порастването.

FilterDigest

Прочетохте ли за “Лешояда”?

1956948_797523413620223_8140382175260888467_o

 

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

Лешояда-едно ревю на Мартин Касабов

Next post

Защо дъщерята е специален дар?

Борис Григоров

No Comment

Leave a reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.