Във втората част от “Най-често срещаните риби” ще продължим нататък:

Акули

Акулите населяват нашата планета от приблизително 400 милиона години. За сравнение, повечето еволюционни биолози смятат, че човекът в позната си форма е от около 200,000 години. Размера, силата и хищническата същност на акулите пленяват въображението на водолази и други хора. Ето няколко факта за тях които може би не знаете.

 

• Акулите са хрущялни риби, което означава че нямат кости. Телата им са изградени от много здрави, еластични и леки материали. Те нямат въздушен мехур, както при другите риби, който им позволява да контролират плаваемоста и биха потънали ако не се движат непрекъснато…
• За разлика от рибата с кости, акулите не разполагат с люспи. Тяхната кожа е покрита с малки миниатюрни зъби, наречени кожени зъбчета, с напълно изграден корен и емайл.
• Акулите имат независими горни и долни челюсти, които им позволяват да хапят, стягат и издърпват плячката си. Повечето месоядни видове непрекъснато губят и след това им изникват нови зъби. Някои акули могат да използват и да загубят до 30,000 зъба през живота си.
• Много от акулите имат страхотно ефективен черен дроб, който служи за банка за съхранение на важни мазнини, които акулите използват за гориво. Някои акули могат да изкарат седмици и месеци без да се хранят.
• И накрая, акулите притежават фино усъвършенствани сетива. Те имат превъзходно зрение, слух, обоняние и други сетива, като латералната линия например, която им позволява да доловят различни видове вибрации и изменение на налягането в околната вода. Имат специални косъмчета като сетивни органи, които долавят електрическия заряд на плячката във водата. Притежават изключително обоняние, което е хиляди пъти по-чувствително от човешкото.

Има над 400 вида акули, всяка с отличителен силует и хранителни навици. Размерите са от малки – от няколко инча –  китовата и бялата акула достигащи да над 10 метра в дължина.

Някои видове: бяла, акула чук, рифова, тигрова, бикова, и т.н.

---

Змиорки

Въпреки че много приличат на змии, змиорките са всъщност риби които приналежат на рода Anguilliformes. Дълги и тънки, често без гръдни перки, змиорките варират в размера от няколко инча до гигантските морени които могат да достигнат до 2-3 метрадължина.
Има над 800 вида змиорки в световния окен, езерата и реките. Те са се адаптирали към сладководната и солената вода, тропическите топли води или студените северни морета. Те варират в окраската според мястото което обитават.

Змиорките прекарват по-голямата част от деня спящи в плитчините, обикновено зарити в пясъка или с глави подващи се от някоя дупка в рифа. Понеже са нощни ловци, водолазите е малко вероятно да ги видят да плуват в открито море през деня.
Ако плувате над дъно покрито с трева и водорасли и откриете песъчливо място, потърсете градината на змиорките. Често тези същества ще изпълват цялото място, техните бели глави и тела с черни точки да изпълзяват от пясъка. Змиорките на ивици са по-редки, но също толкова очарователни. Ще ги видите обикновено да стърчат от пясъка на дъното в тропическите води. Тези дълги, тънки змиорки имат увеличени ноздрите и цвета си показват дали те са млади, мъжки (предимно черно / синьо) или женски (жълт).

Както подсказва името, гигантската морена може да порасне до 3 метра на дължина и до около 30 кг тегло. Кафява с черни петна, морената има изключително мощни челюсти и много остри зъби. Водолазите обикновено я виждат през деня завряна в някоя дука с отворена уста, която се почиства от скариди и зеленушки.
Някои видове са: Гегантска морена, градинска змиорка, змиорката не ленти, и змиорката като пчелна пита.

Скатове

Скатове, манти, елекрически скатове, риба трион – всички те са от рода на Batoidea. Скатовете са еволюционно най-близки до акулите. Те също емат хрущялна скелетна система, но със плоски тела и много увеличени гръдни перки, които в повечето случаи обхващат тялото от главата до опашката. В това семейство има над 500 вида разделени в 13 подгрупи.

 

Рибата трион е лесно различима с нейните по малки гръдни перки и удължената муцуна приличаща на трион.

Електрическите скатове са доста по-къргли и с по-малки гръдни перки. Наричат ги още “Торпедо” заради формата им и морското оръжие е кръстено именно на тях.  Те имат два електрически органа с които генерират електрически заряд, с който парализират жертвата. Тези органи също се използват за навигация и комуникация. Електрическите скатове могат да генерират ток от 8 до 220 волта и 30 ампера. Това е все едно да изпуснете мощен сешоар във ваната докато сте вътре в нея. Те са мързеливи риби и обикновено лежат на дъното, защото не са добри плувци, придвижват се само с движението на опашката. Хранят се с безгръбначни и дребни рибки. Тяхната необикновена способност е известна от античността, древните гърци например са използвали електрическите скатове при раждане и операции, за да притъпяват болката.

 

Риба Лъв

Красива, но много отровна рибата лъв е по-малко опасния братовчед на рибата скорпион и каменната риба. Обратно на комуфлажната окраска на отровните скорпионфиш и стоунфиш, които лежат и чакат жертвите си, рибата лъв е доста оцветена, лесна да се идентифицира и активно преследва жертвите си. Понякога местните казват на рибата лъв зебра или пеперудова треска.

 

Рибата лъв живее от 5 до 15 години и са с разери от 5 до 45 см. Техните разноцветни тела са често червено/кафяво с бели ленти и отровни перки по гърбовете за протекция от хищници. Лайънфиш са страхотни ловци, които се хранят с малки рибки и мекотели. Те могат да контролират отлично плавателния си мехур и да се  задържат неподвижно във водата. Отровните бодли макар и не смъртоносни за хората, може да предизвикат анафилаксия и това изисква незабавно лечение. Повечето Lionfish са много лесни да се забележат и често правят добри фотографски обекти. Понеже са инвазивни видове в повечето басейни, много народи се опитват да ги унищожават.

 

 

Баракуди

 

Баракудите са от семейство Sphyraenidae. Познати със своите тънки и вретеновидни тела с добра аеродинамика, остри зъби и обратна захапка, тези същества имат агресивно излъчване и вид на пираня. Голямата баракуда може да достигне до 1 м дължина. С две единични бодливи гръбни перки и голям плавателен мехур, понякога можете да видите баракудите буквално да висят във водата неподвижно, дори при силно течение.

Цветовете варират при различните 28 вида, но най-често в топлите води са сиви, като голямата баракуда, баракудите с жълта или черни опашки. Тези риби са изкусни ловци и могат да се стрелкат към плячката си със скорост до 40 км/ч. Атаките срещу хора са изключително редки и по-скоро резултат на грешка, като например лъскава халка или пък някакво лъскаво колие. Водолазите някой път могат да видят стотици баракуди в пасаж.

 

Някои от видовете: Голяма баракуда, сива, с черна или жълта опашка.

Най-често срещаните риби: част I

Filter Digest
по материали от scubadiverlife.com

[template id=”5751″]

This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.