Подводен свят

Люик Льоферм Философията „Като вода във водата“

Люик Льоферм Философията „Като вода във водата“
материалът ,достигна до нас благодарение на нашите приятели от  Diving BG

Люик Люферм (28 Август 1970г.-11 Април 2007г.) е френски фрийдайвър, една от легендите на свободното гмуркане. Държи световния рекорд по свободно гмуркане до 02.10.2005г., когато рекордът е надминат от Хърбърт Ницш. Льоферм поставя първият си световен рекорд през 1999г като достига 137 метра. През 2002г. подобрява рекорда си по гмуркане на апнеа до 162 метра. През 2004г. слиза до 171 метра в дисциплината „NO LIMIT

acc-154

Началото

Роден в Дюнкер, Франция, Люик се премества в Ница на 12 годишна възраст, от страната на Торенц, наричана понякога швейцарска провинция. Той прекава години занимавайки се със спортове на открито – туризъм, скално катерене. Вероятно по това време, в досег с природата, се изгражда и отношението му към нея: дълбоко уважение и искрена страст. През 1990 г. Люик среща Клод Шапюи в спортния факултет в Ница, където Клод е инструктор към Звеното за изследване и обучение към „Наука и техника на физическата активност и спорта”. Част от групата са Оливър Юлю и Марк Кунил. От самото начало концепцията е да се предложат тренировъчни курсове по свободно гмуркане с философия „Big Blue”: първи и най-дълго. Свободно гмуркане заради свободното гмуркане. Целта е да се обучат фриидайвъри желаещи да изпитат себе си в рисковете на новата дисциплина. На първия тренировъчен курс е представена и т.нар. шейна за спускане
reuters101635581104163452_bigAIDA, FFESSM и CIPA

Роланд Спекър се присъединява към групата фриидайвъри по време на създаването на AIDA (Международна асоциация за развитие на апнеата) през 1992г., чиято цел е да се регулират опитите за поставяне на рекорди. До това време всеки спортист създава собствени правила, често различаващи се един от друг. „Четиримата мускетари” от брега на Вилфранш- сюр-Мер помагат на Роланд и отбора му да създадат Асоциацията, в която се включват и много други фрийдайвъри като Дж.М.Прадон, Ф. Бюил и други. Всяка година от 1990г. преподаватели и ученици се присъединяват към приключението на фриидайвинга. Първите правила се създават с включването на Умберто Пелицари и са изключително строги. Те регулират сигурността на гмуркачите и валидността на опитите им. Така се стига до провеждането на Първото световно първенство на AIDA през Октомври 1996г. в залива на Вилфранш-сюр-Мер. След като участва в него, през месец Ноември, Люик решава да предприеме свое спускане със шейна, опитвайки се да постави първия френски рекорд на AIDA на 75 метра гмуркане с Променлив баласт (спускайки се с шейна и изкачвайки се с плавници). Загрижен за сигурността си и уважавайки философията на групата, Люик достига успешно 80 метра няколко дни по-късно. Той се вслушва в съвета на приятелите си и обявява за рекорден деня, в който постига 75 метра. Следват 10 години на преподаване, участие в състезания и поставяне на нови рекорди. Люик поставя Френски национа- лен рекоред в дисциплината No Limits с 118 метра през 1998г., участва с Пелицари във Втория световен шампионат на AIDA през същата година, в “Red Sea Dive-Off” в Египет през 1999г. и отново рекорд от 137метра в No Limits, Франция. С това подобява световния рекорд на Пипин. През 2000г. Люик довежда френските отбори – мъже и жени до победа за Световната купа на AIDA в Ница, след което постига рекорд от 152 метра в No Limits. През 2001 подобрява собствения си рекорд до 154 метра, същата година участва в Световния шампонат на AIDA в Ибиса, Ис- пания. През 2004г. достига най-голямата си дълбочина – 171 метра. По това време Люик основава асоциацията CIPA (Международен център по гмуркане на апнеа) в Ница, в която започва да обучава начинаещи в свободното гмуркане. Ерик Оаро, Франсоа Готие и Седрик Палерм стават инструктури в CIPA. Успоредно с това той провежда семинари за различни компании, прави филми с Пиер Фрола и предприема пътешествие с нова цел – езерно гмуркане. Заедно с Гийом Нери се отправят към“Afghan Blue” за да се гмуркат в езерата на Афганистан. По-късно към тях се присъединява и съпругата му Валери. През този активен десет годишен период Люик успява да се срещне с всички шампиони на фрийдайвинга и да спечели симпатията им. Заради неговата дисциплина и целеустременост, управителите на Френската федерация за проучване и подводни спортове (FFESSM), го признават като сериозен и надежден фрийдайвър. Според Антоан Местраци от FFESSM, Люик е твърде далеч от състоянието на лудото любпитство. Макар че FFESSM не признава гмурканията в дисциплината „No Limit”, заради екстремния им характер и не смятат, че е дейност, която може да бъде препоръчана на широката публика, те признават, че отбора на CIPA в Ница е известен с професионалния си подход. Вероятно благодарение на усилията на Люик и колегите му, днес FFESSM и AIDA най-накрая си сътрудничат. Люик създава липсващата връзка между фрийдайвърите във Франция
foto_41701_2007-05-02_grandeФилософията на дълбините
Люик преследва нови предизвикателства и естествено – рекорди. Въпреки това, в момент на върховата си форма, решава да си даде две години почивка. Използва времето за да си постави нови цели и даразбере защо „преследва” No Limits. Той е пленен от това, което изпитва по време на гмуркането на апнеа, от изискващата се психическа сила и физическа подвижност дисциплина на „свободното” гмуркане. Неговото предизвикателство е „да се слее с водата сякаш са партньори”. Изглежда гмуркачите, достигнали го- леми дълбини споделят обща философия – по същото време Умберто говори за необходимостта си да бъде като „вода във водата”.
Отвъд лимита
Когато Ензо Майорка решава да се спусне с глава нагоре за по-лесно изравняване, всички последват примера му. От тогава никой не поставя рекорд за No Limit гмуркайки се с главата надолу. След като започва отново тренировките си, Люик се връща в No Limits цели две години след поставянето на рекорда си от 171 метра. Като всеки спортист той е наясно, че завръщането ще е трудно. Неговото физическо състояние, техники на изравняване и ментална кондиция вече не са в пика си. Легенда е, че за шампионите няма трудности. Като при всеки гмуркач има дълбочини, които е трудно да бъдат преминати, всяка изискваща различни усилия. Налага се да станеш фрийдайвър отново, т.е. отново да си едно с водата и отново да откриеш психическата сила, необходима за дълбоките гмуркания. Естественият избор, който Люик прави, е да се развива бавно, с непрекъснати тренировки, за около 6 месеца, използвайки шейната от тренировъчните си курсове, която го позиционира с главата надолу. Тази усилена работа подължава до месец Декември. Обичайните проблеми с изравняването се появяват отново, което е принципен проблем при големите дълбочини, повече от задържането на въздуха.Хората от екипа на Люик дават различни предложения как да се преодолее този проблем, включително с напълване на синусие на гмуркача с вода. Люик знае, че човек може да достигне големи дълбини и без подобен нараняващ и неприемлив метод. Защото го е почувствал, слизайки до 171 метра. Опитите за достигане на лимита със спускане с главата надолу продължават. Търсенето на Люик да докаже, че с търпение и работа може да се достигнат по- големи дълбини без да се напълнят с вода въздушните кухини и синуси, с подобряване на техниката си за изравняване, Люик достига с лекота 165 метра с главата нодолу 3 дена преди … инцидента. Шест месеца бавен напредък, 38 спускания, последното до 165метра за 1, 49 за спускане, 5 секунди за оттласкване от дъното, достигане до повърхността за 3, 30. По- следното спускане е предвидено за 171 ме- тра. Котвата е на дъното на около 190/200 метра, слаб вятър от североизток, леко вълнение на морето, добро време.
1507766151_LoicDescentSmallimagesL-apneiste-Loic-Leferme-meurt-apres-un-accident_article_popin

Спускането стартира нормално, като всички 38 пъти преди това. Противотежестта се активира между 2, 07 и 2, 10 минута, т.е. около 10 секунди след като Люик достига края на спусковото въже. Функционира нормално около 30-35 секунди. Първия safety free diver както обикновено започва да се спуска на 2, 40 и слиза до около 20 метра за около 20 секунди, за да изчака Люик. Този график винаги работи при предишните 38 гмуркания. При това гмуркане обаче Люик, не се появява. . В това време спускането на противотежестта се забавя, като се увеличава триенето на въжето . После всичко спира. След това се препиремат едновременно няколко действия: прави се опит за ръчно изтегляне на спусковото въже за около 10 секунди, но то е като бетонирано. Следва ново издърпване на въжето със зодиак, отново без ефект. Активира се другата спасителна система, като повдигащо устройство се прикрепя към въжето със сила от 100 кг докато Оливие Юлю, най-добрия му приятел се гмурва с Нитрокс, за да го намери. Открива Люик на около 30-тия метър в безсъзнание и привързан за спусковото въжето с ремъка си. Оливие освобождава Люик и се изкачват на повърхнотта около 6 мин и 30 секунди след потапянето, където веднага е реанимиран, обдишван с кислород и му се прави сърдечен масаж. На брега грижите са поети от медицински екип. 30 мин по- късно те обявяват смъртта на Люик. След деня на инцидента Грожожа, кмет на Вилфранш-сюр-Мер се свързва с COMEX за да започнат търсенето на изгубената след срязването на въжето екипировка, която би трябвало да е на дълбочина около 200 метра. Търсенето се провежда на дълбочина между 10 и 240 метра, но без успех. Предполага се че поради изключтелно стръмното морско дъно – около 40-45 градуса, екипировката е паднала под 300м. Трудно е да се каже какво се е случило. Предполага се, че нещо е закачило въжето и шейната: рибарска корда, подводен кабел или нещо друго. При търсенето в района COMEX открива два кабела и кола. Възможно е и въжето на шейната да се е сблъскало със силно течение, огъващо въжето, което не е възможно да бъде засечено от повърхността и да се е стигнало до кръстосване на въжетата за спускане и за противотежест. Оливие не помни какво е видял – шейна или котва, единственото което си спомня е, че всичко е било разбито. Месеци наред екипа и приятелите на Люик се опитват да разберат какво се е случило. Дали се е опитвал да освободи въжето, разбрал ли е какво се случва, опитал ли се е да се изкачи със собствени сили? Известен по света като изключителен гмуркач, смъртта на Люик предизивква много емоции. Ерик Фата, фрийдавър от Канада, отбелязва, че Люик загива на същата дълбочина – 171 метра, като Одри Местр. Трагично, но забележително съвпадение. И в двата случая първото съобщение от екипите е „нещо се случи долу, но не знаем какво”. Дали е съвпадение или означава повече от казаното. Със сигурност никой не може да предпази човека от желанието му да преодолее лимита за да види какво съществува отвъд него. Люик е твърдял, че не се страхува от дълбочините. Искал е фрийдайвърите да запомнят философията му и начина му на свободно гмуркане. Със сигурност е успял!
Текст:Елена Матеева за Diving Bg

Filter Digest

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

Gozo Technical Diving trailer

Next post

"Несломен" - Анджелина Джоли и Мартин Касабов

Борис Григоров

No Comment

Leave a reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.