KarussellПодводен свят

Прекратяване на гмуркането: светва ли ни червената лампичка?

На никой от нас не му се прекратява гмуркане, но за да сме сигурни, че ще бъдем в безопасност (и ще продължаваме да се наслаждаваме на други дайвове), е най-добре да познаваме възможностите  си.

Една история от Лора Кинг

Гмуркам се от 20 години и смятам себе си за опитен водолаз, уверена съм в способностите си и се чувствам комфортно във водата. Но както се казва, самодоволството поражда презрение. Като останалите водолази и аз се колебая твърде много преди да прекратя гмуркане по някаква причина, но наскоро получих сигнал, който скоро няма да забравя. Гмуркахме се край бреговете на Форт Лодърдейл, Флорида на един потънал кораб в един прекрасен ден.

Когато скочих във водата, веднага усетих, колко силно е течението. Не можех да бъда с негативна плаваемост и да се потопя веднага, защото трябваше да взема фотоапарата от дайвмастъра. Докато се усетя, течението вече ме беше отнесло на половина от дължината на лодката. Реших да се потопя малко под ъгъл, за да се спусна под течението, докато плувах към въжето, спуснато към потъналия кораб и поддържайки близка видимост с моето бъди. Скоро разбрах, че течението не намалява в дълбочина, напротив – усилва се.

Какво се случи?

Моето страхотно бъди, PADI инструктор, с когото не бях се гмуркала досега, стоеше на едно ниво с мен, гледайки ме през цялото време. Когато слезнах до дъното, въжето все още беше на около 12 метра от мен. Ритах с плавниците с цялата си сила, краката ми започнаха да се изморяват, въжето изобщо не се приближаваше. Прецених вариантите: можех да прекратя гмуркането и да се върна на повърхността, но знаех че течението ще ме отнесе далеч от лодката. Имаше около 20 човека във водата, за 45-минутно гмуркане. Това означаваше около час да се нося на повърхността при много силно течение, на около 12 км от брега. А споменах ли 5-метровия пласт от медузи на повърхността? Трябваше да се докопам до това въже, без всякакви “ако”-та и “или”-та.

Заплувах колкото се може по-усилено, даже използвах свободната си ръка, за да се приближа. Отне ми 12 минути да хвана това дяволско въже и когато го направих, бях направо изтощена. Бях издишала около 70 бара от запаса си. Държах се за въжето и сигнализирах на бъдито си, че трябва да си поема дъх и да си почина, докато се успокои дишането ми. Той кимна разбиращо и стоеше там заедно с мен, поддържайки визуален контакт. В такава ситуация този контакт може да бъде страхотна подкрепа и успокоение.

Кога да прекратим гмуркането

Когато успях да нормализирам дишането си, проникнахме в кораба, където се спасихме от течението. Но въпреки това, само след 10 минути направих знак, че искам да прекратя гмуркането. Инструктор съм от 13  години и за първи път в кариерата ми прекратявах гмуркане, заради личен дискомфорт. Да знаеш кога да го направиш е ключова характеристика на опитния водолаз. Бях изморена, не се наслаждавах на гмуркането и да бъда честна, исках да изляза от водата и да си почина.
Аз бях първият водолаз, който излезе на повърхността и екипажа беше доста шокиран. Обясних им какво се е случило и че не съм искала да продължа гмуркането. Важно е да познавате собственит си лимити. Ако не се чувствате комфортно, трябва да прекратите гмуркането и да излезете от водата. Няма нужда да се правите не герой и да продължавате.

 

Този опит ми напомни колко важно е да имате добро бъди. Да разчиташ на себе си е ключов момент под водата и всеки би имал ползи да изкара Rescue Diver, което ще ви направи по-добро бъди и ще ви научи да предвиждате проблемите и да ги избягвате преди да са се случили. Но бъди системата се използва с причина и тази практика не бива да се пренебрегва. Ако вашето бъди е нетърпелив с вас, не ви  наблюдава и не е особено надеждно в потенциално опасни ситуации – най-добре потърсете ново бъди. Бях много благодарна, че имам такова бъди и ако бях решила да изляза на повърхността преди да достигна въжето, той щеше да дойде с мен.

Същия ден направих втори дайв, който беше по-близо до брега и далеч от течението. Гмуркането беше страхотно – плувахме редом с акули за няколко минути и моето чудесно бъди беше там заедно с мен.

Filter Digest
по материали от scubadiverlife.com

превод Ясен Кунчев

[template id=”14626″]

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

Briston Clubmaster Diver - нещо ново и красиво

Next post

Горан Чолак -  “The Insanephibian”*. Едно интервю на Ина Димитрова - Калипсо

Ясен Кунчев

Професия: Икономист и мениджър
Хобита: Технически водолаз, блогър и фотограф