KarussellПодводен свят

Изчезващите потънали кораби от Втората световна война – най-мащабното мародерство в света

Десетки бойни кораби, в които се намират останките на хиляди британски, американски, австралийски, холандски и японски офицери и служeщи от 2-рата световна война, са били нелегално нарязани, начупени и изнесени от мародери.

Анализ на историци и водолази показва, че над 40 кораба от ерата на Втората световна война вече са частично или изцяло разрушени. В техните корпуси е имало над 4500 тела на екипажите им.
Правителствата се страхуват, че и за други подобни “гробници” съществува огромен риск да бъдат разграбени. Още стотици кораби, основно японски, лежат на дъното, където смъртта си са намерили над 4500 служащи. 70-годишните кораби обикновено се режат за скрап, но съдържат и ценни метали като кабели и бронзови витла.

Експерти споделят, че “гробокопачите” може би търсят по-ценни неща – стомана, отпреди ядрените тестове, които пълнят атмосферата с радиация. Тези потънали кораби са един от изочниците на стомана с практически нулево радиационно излъчване за различни научни прибори, като гайгерови броячи или медецинска апаратаура.

 

Както писа The Guardian миналата година, останките от някои от най-известните британски бойни кораби са били нелегално извадени, което предизвиква недоволството и упреците на ветерани, археолози и историци към британското правителство, което не направи достатъчно, за да защити подводните гробове.

В три кораба – HMS Exeter, HMS Encounter и HMS Electra са намерили смъртта си 150 моряка, всичките потънали при операции край Ява през 1942, в една от най-скъпоструващите битки на Съюзниците през войната.

През 1914, на потъналите HMS Repulse и HMS Prince of Wales, гробници на над 800 моряка от кралската флота, е установено, че са били повредени от мародерите.

 

Министерството на отбраната на Великобритания настоява Индонезия да защити корабите в нейни води и говорителят на министерството казва, че “военните потънали кораби трябва да останат непокътнати и тези, които са дали живота си на борда да бъдат оставени да почиват в мир.”

След това водолази от Малайзия изпращат снимки на The Guardian, показващи разрушаването на 3 японски кораба, които потъват до бреговете на Борнео през 1944 година при войната в Пасифика. Един от австралийските най-обичани кораби HMAS Perth също е “изтърбушен”.

Дан Техан, австралийски министър на ветераните разказва: “HMAS Perth е последното място, където почиват повече от 350 австралийци, които дадоха живота си, защитавайки Австралийските ценности и свободи и докладите, че корабът е бил мародерстван, са много смущаващи и будят много загриженост.”

Джеймс Хънтър от австралийския национален морски музей, който е един от хората, открили Перт, казва, че 60-70% от кораба го няма.
Роден в средния запад на САЩ, той се гмурка с баща си от 9-годишен и работи като морски археолог близо 20 години, включително в екипа, който търси и намира подводницата от гражданската война H L Hunley. По време на неговата кариера той знае многобройни случаи на изваждане на части от потънали кораби – витла, оръдия и картечници, вещи на екипажа. Последната година обаче, музеят разбира от водолази, че корабът е почти изцяло разрушен.

“От 20 години се занимавам с морска археология и никога не съм чувал потънал кораб, особено с 8000-тонен стоманен корпус, да бъде изцяло изваден. Не е за вярване и не можех да повярвам”, казва той.

Месец по-късно, той ще трябва да повярва, след като вижда със собствените си очи как мародерите са “разпорили” кораба от край до край.
“Това е все едно да отидете във военно гробище и да копаете там”, казва Хънтър, който произхожда от семейство на военни.

САЩ изпращат многократно делегации в Индонезия, които да опитат да защитят многобройните потънали кораби, които са обект на посегателство.
Големи баржи, снабдени с кранове, са фотографирани над местата, където са потънали корабите, често с големи количества ръждив метал на техните палуби. На дъното водолази са забелязали разполовени кораби, някои напълно извадени, оставяйки само следа от тях на морското дъно.

Камбоджански, китайски и малайзийски кораби са забелязани над потъналите кораби. В някои случаи екипажите са били арестувани. В един от случаите дори, Малайзийски университет твърди, че това е изследване с “научна” цел.
Този незаконен бизнес процъфтява през последните 18 месеца, въпреки неясната цел за това, като се има предвид, че цената на корозиралия метал едва ли може да покрие разходите за изваждането му, които не са никак малки.

“Ако се замислите колко пари бихте дали, за да извадите скрап по този начин и в такива размери, просто не разбирам как им излиза сметката за този ръждив метал”, казва морсикят археолог. “Може би има нещо друго, защото ако търсите метал по този начин, бихте се насочили в доста по нови потънали кораби. Чудя се защо ли ви трябва метал, престоял 75 години на дъното, целият обрасъл с корали”. Това още повече подсилва мистерията, защото в същата зона се намират такива кораби, които не са били обект на посегателство.

 

Някои древни потънали кораби от Римско време в европейски води също са извадени, заради оловото, което е с ниска радиация и се използва в ядрените електроцентрали.

Мартин Мандерс, ръководител на морската програма при агенцията за културното наследство на Холандия, търси отговор за изчезването на три холандски потънали кораба от Втората световна война в Яванско море. “Все още има хора, които са били на служба по времето на битката в Яванско море или по някакъв начин са свързани с нея. Изчезването на тези кораби е доста болезнено за тях и ние трябва да разберем какво се е случило”.

В корабите от Втората световна война има много малко олово и мародерите изглежда са повече заинтересувани от дебелата стомана на корпуса, казва той, посочвайки факта, че похитителите на голяма част от HNLMS Kortenaer са я потопили обратно на морското дъно. Този кораб е бил тип разрушител, но по-малък и по-лек и неговият корпус е значително по-тънък и корозирал. “Цялото желязо на кораба беше много корозирало и като цяло без никаква търговска стойност” казва Мандерс.

HNLMS Kortenaer

Други казват, че бумът на търсене на желязо в Китай е допринесъл за това, без да се има предвид метала с малка радиация. Стомана с не дотам добро качество би донесла окол 1.3 милиона от кораб по някои сметки, особено ако се добави месинга от тръбите, който струва около 2500 долара за тон и медта от окабеляването – грубо 6000 за тон. Каквито и да са мотивите за разрушаването на историческото наследство, стотици подобни потънали кораби в Югоизточна Азия са обект на мародери и рискът да бъдат унищожени е много голям.

Много кораби от Втората световна война – някой с над 5000 загинали моряци вътре в тях лежат на десетки и стотици метри, доста над безопасните лимити за гмуркане и са все още недокоснати от новата вълна на вадене. Хънтър предупреждава, че такава екипировка става все по достъпна и тези кораби могат да се достигат дистанционно. “В момента има леснодостъпни технологии за търсене на морското дъно и това веднага създава риск в някакъв момент те да бъдат достигнати и разрушени. Развитието прави много от екипировката по-евтина и леснодостъпна и вярвам, че това ще бъде огромен проблем в бъдеще”.

 

 Filter Digest
по материали от The Guardian

[template id=”5751″]

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

Ден 3 по Северния маршрут в Египет - продължение

Next post

Водолази откриха нови археологически находки край Антикитира

Ясен Кунчев

Професия: Икономист и мениджър
Хобита: Технически водолаз, блогър и фотограф

No Comment

Leave a reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.