Терорът в Париж успя да засенчи финала на терора по телевизията последните два месеца. Този петък беше по-различен за българина, който традиционно по това време е разложен като сладолед на 40-градусова жега върху меката си мебел в хола, жули домашна мешена ракия с едра глътка, боцка зеле с моркови и

Черно-бели фотографии, алтернативна музика, дълбокомислени статии, ексхибиционистки постове, фотоси на храна – „инстаграм, инстаграм – първо снимам, после ям“ – всички ние живеем някъде там, в къща от хартия, която не можеш да докоснеш с ръка. Дълбоко архивирани са чувствата ни, връзките, емоционалните възклицания и важните събития в тъй наречения