Карл Сейгън е един от основните популяризатори на науката, хората, които правят невъзможното – да обяснят едни от най-сложните процеси, които протичат около нас, на прост и разбираем език. Хубаво е, че има такива хора, които подобно на Прометей свалят огъня до простолюдието и го избавят от страхове и измами.

Всеки път се обяснявам, че не разбирам много от поезия, но ето че продължавам да се напъвам да пиша ревюта за стихосбирки. Човек явно го влече винаги онова, дето не му е съвсем ясно. Първото ми впечатление от книгата беше – не разбирам нищо от корицата! Какъв е тоя текст?

Напоследък все по-малко харесвам филми от типа биографичен или вдъхновен от действителен случай. Филми, които се стремят да разкажат нечия необикновена история. Повечето от тях бързо влизат в коловоза, прокаран от предишни продукции, не се стремят да разкажат историята по нов начин, разчитат на клишета, запълващи празнините и изграждат една

  Реших да прочета “Мидълмарч” главно поради два цитата, този на Вирджиния Улф: “Мидълмарч е един от малкото английски романи, написани за зрели хора“, и този на Мартин Еймис: “В лицето на Джордж Елиът жените са създали най-великия англоезичен писател досега.” Книгата, със своите почти 900 стр, е сериозно предизвикателство