“Какво да направя, за да се помиря със себе си?”- така започва “Вълшебникът”, последното произведение на Набоков, писано на родния му руски език. В него става въпрос за 40-годишен мъж, разкъсван от неистовото си привличане към 12-годишно момиче. Новелата е писана през 1939 годинар в Париж, малко преди Набоков да

  “Пролетен сняг” е първият роман от японски автор, който прочитам. Не знам защо, но винаги е имало нещо в източната култура, което ме е отблъсквало. Може би поради някакъв предразсъдък, в мен е стояла идеята, че азиатското изкуство като цяло е твърде далечно от европейското. Че се основава на

Карл Сейгън е един от основните популяризатори на науката, хората, които правят невъзможното – да обяснят едни от най-сложните процеси, които протичат около нас, на прост и разбираем език. Хубаво е, че има такива хора, които подобно на Прометей свалят огъня до простолюдието и го избавят от страхове и измами.

Всеки път се обяснявам, че не разбирам много от поезия, но ето че продължавам да се напъвам да пиша ревюта за стихосбирки. Човек явно го влече винаги онова, дето не му е съвсем ясно. Първото ми впечатление от книгата беше – не разбирам нищо от корицата! Какъв е тоя текст?