Museo Atlántico: първият подводен музей в Европа

Първият в Европа подводен музей е вече отворен за публиката (основно водолази, разбира се). Музео Атлантико, рожбата на британския еко-склуптор Джейсън Тейлър се намира край бреговете на Lanzarote, Канарски острови. Понеже се намира на дълбочина от около 14 метра, музеят е достъпен за водолази и шнорхелисти. Монументалният проект отнема 2 години, за да бъде завършен и цели да създаде диалог между природата и изкуството.

Тейлър разказва, че той взаимства склупторите си от истински хора. Те са групирани в множество инсталации, които привличат вниманието за проблеми като промените в климата, запазването на природната среда и миграцията. Най-голямата инсталация наречена “Пресичането на Рубикон” представлява група от около 40 фигури, които вървят към врата с ограда дълга 30 метра. Фигурите сякаш не забелязват къде отиват – някои са със затворени очи, някои си правят селфита, други говорят по телефона. Тейлър казва, че тази творба е посветена на промените в климата и как човечеството изглежда, че се е запътило сляпо към точката, от която няма да има връщане назад.

Склупторът е създал подводна ботаническа градина с флора, естествена за острова – както и кактус хибриди, които подсказват, че човечеството и природата могат да съществуват в перфектна хармония. След време градината ще разцъфти по различен начин, след като морските обитатели я колонизират. Друг експонат, наречен “Порталът”, изобразява хибридна човешко-животинска скулптура, която гледа към голямо каменно огледало, отразяващо движещата се повърхност на океана. Идеята на подводната ботаническа градина е водата да бъде във водата – интерфейс към друг свят – синият свят. Огледалото стои повдигнато върху кактусови форми, които имат малки джобове и отвори, които да приютят “живи обитатели” като октоподи, рибки и др.

 

Инсталацията, наречена “Дерегулация”, представлява детска площадка, на която играят възрастни бизнесмени. Люлката демонстрира арогантността на корпоративния свят към природата. Тя наподобява петролна кула помпа – символ на изгарянето на фосилни горива и безконтролната им употреба. Яхналият делфинче-играчка ни напомня за стресът, на който обричаме морските обитатели и как това остава незабелязано.

 

 

Друга скулптура, The Raft Of Lampedusa, изобразява африкански мъже и жени в потънала лодка на морското дъно. Името на скулптурата е препратка от The Raft Of Medusa, картина на Теодор Жерико, изобразяваща хора, прилепени към импровизиран сал, след като френска фрегата засяда край бреговете на Мавритания през 1816 г. Спасителните лодки са недостатъчно за всички на борда, но капитанът, заедно с още няколко човека отплават, оставяйки 147 души да се качат на нестабилен сал. Условията там били ужасяващи – много хора се удавят в морето, други са убити в кървави битки, а някои оцеляват, заради канибализъм. Когато салът е окончателно спасен след 13 дни в морето, живите са само 15. Случаят става международен скандал, а за жертвите е обвинен капитанът, който се е отказал от отговорността си. Тейлър казва, че The Raft Of Lampedusa насочва към нежеланието на европейските правителства да поемат отговорност за бежанската криза и мигрантите. Канарските острови са първото пристанище за хиляди хора от Западна Африка, опитващи се да достигнат Европа. Някои от фигурите в подводната лодка на Тейлър са хвърлени от хора, предприели това опасно пътуване.

 

Една от инсталациите, наречена „Безсмъртните“ е моделирана от местен рибар от остров La Graciosa, на северния бряг на Lanzarote, и представлява традиционното погребение на клада.

 

Последният експонат в Музео Атлантико е Human Gyre, който съдържа над 200 човешки фигури с реални размери, образувайки огромен кръг или „спирала“. Състоящ се от различни модели от всички възрасти и сфери на живот, позиционирането на фигурите изгражда риф за морските видове и е трогателно впечатление, което посетителите да вземат със себе си в края на обиколката. Творецът казва, че се надява посещението в Музео Атлантико да доведе до по-тясно разбиране на връзката ни с естествената морска среда, оценка на необходимостта и защита на тази крехка екосистема, от която зависи и нашето спасение.

Тези скулптури не са само за хората – те служат като изкуствен риф и насърчават по-голямото биологично разнообразие. Вече се посещават от акули, пасажи от баракуди и сардини, октоподи, корали и от време на време се забелязват скатове-пеперуда. Това не е първият подводен парк на Тейлър – създал е подобни в Бахамите и Мексико. Неговите сиви скулптури от цимент бавно се трансформират, тъй като се колонизират от пъстри корали, анемонии и други форми на морски живот.

 

Музеят заема 50 кв. м. върху пясъчното дъно, изграден от неутрални pH материали, които опазват околната среда, а освен това са направени така, че да се адаптират към ендемичен морски живот. Проектът е подкрепен от центрове на културата, изкуството и туризма в Cabildo of Lanzarote, чиято мрежа вече е част от изкуството, културата и туризма, а освен това е в сътрудничество с правителството на Канарските острови.

Filter Digest
По материали от www.ibtimes.co.uk

Filter Digest препоръчва

CC BY-NC 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *