KarussellПодводен святУроците на живота

Уроците на живота: Липсата на обучение може да бъде смъртоносна!

 

Приятелите на Дейв не могат да повярват, че е отишъл на повече от 60 метра дълбочина – дори взел назаем компютър, за да го докаже. Той си е мислил за това и усмихвайки се на показанията на компютъра, е опитал да поеме въздух от регулатора, но там не е имало нищо…

ВОДОЛАЗИТЕ
Дейв току-що е завършил курса “Open Water” и е получил сертификата си 2 седмици преди да навърши 19. Той мечтае за кариера на водолаз. Иска да стане дайв интруктор колкото е възможно по-скоро и след това да се гмурка по света. Чете водолазни списания, гледа ТВ шоута и чете онлайн статии за водолазни открития и експедиции, попълвайки си списък с места, на които би искал да се гмурка. Неговите “бъдита” Рой и Кларънс се гмуркат малко по-отдавна, но само няколко месеца повече. Те са около година по-възрастни от Дейв.

ГМУРКАНЕТО
Температурата на сутрешния въздух е малко повече от 15 °C, колкото е температурата на водата, но вятърът е съвсем тих, а слънцето грее на безоблачното небе, когато лодката им излиза в открито море. Дайвмастърът обяснява на водолазите, че мястото, където е закотвена лодката, е близо до стръмен склон, който бързо достига до над 300 метра дълбочина. Всеки от тях знае какво си мислят другите: искат да отидат “надълбоко”. Тримата бързо се обличат, приготвят се и скачат във водата преди всички останали. Те не искат никой да им пречи на плана да слязат надълбоко. Веднага се потапят надолу, колкото се може по-бързо. Няма какво толкова да се види под 30 метра, но те продължават да слизат. Никой от тях не е бил на такава дълбочина преди. Най-накрая се усещат и спират да потъват, когато около тях е вече доста тъмно. Дейв поглежда компютъра и прочита 227 фута (69 метра)! Той фокусира трудно и вече усеща замайване. И тримата водолази чувстват ефекта на азотната наркоза. Те стоят на тази дълбочина по-малко от минута, преди да решат да се изкачат нагоре, надявайки се ефекта да отслабне и изчезне. Достигат до 190 фута (58 метра) и спират там.

ИНЦИДЕНТЪТ
Когато на Дейв му свършва въздуха, първоначално не знае как да реагира.  Той е озадачен, че нищо не излиза от регулатора. Бързо се оглежда наоколо и намира Рой. Доплува при своето бъди, правейки му сигнали за “нямам въздух”, които е практикувал наскоро в курса, няколко седмици преди това. Рой разбира какво става и дава резервния регулатор на Дейв. След като се успокояват и възвръщат контрола над ситуацията, те започват да изплуват. Но на Кларънс също му свършва въздуха и той доплува до тях. Дейв му дава резервния регулатор на Рой и тръгва към повърхността. Дейв прави неконтролируемо изплуване от 170 фута (52 метра), а Рой и Кларънс започват да го следват малко след това. Заради съвсем ограничения им запас от въздух, двойката излиза на повърхността без да прави “сейфти стоп” или каквато и да е декомпресия. На повърхността те виждат екипажа на лодката в процес на спасяване на Дейв. Той плава на повърхността в безсъзнание. Опитите на екипажа да го реанимира и спаси остават безуспешни и той е обявен за мъртъв по-късно в местната болница.

АНАЛИЗЪТ
Водолазите правят серия от грешки по отношение на планирането и подготовката. Тримата са неопитни и зле екипирани за гмуркане като това, което се опитват да напрваят. Те нямат друга истинска цел, освен да отидат “надълбоко” и нямат идея какво се случва с техния въздух при такава дълбочина. Няма водолазна полиция. Никой във водата не може да спре водолазите да направят някоя глупост. Въпреки препоръките за лимитите при любителско гмуркане  или начините, как да се подготвят за такива гмуркания, никой не обръща внимание на това.
Като водолази, ние трябва да направим съзнателен и добре обоснован на иформация избор. Това, което тези водолази не успяват, е да преодолеят законите на физиката. Спускането им стига до налягане от 8 атмосфери, а начинаещият водолаз научава, че всяка атмосфера налягане намалява запаса от въздух със същата част. Алуминиевата 11-ка, с която са се гмуркали би им стигнала за едва 1/8 част от времето, което биха имали на повърхността, дори по-малко, като се има предвид, че са отишли надолу, плувайки възбудени и нервни. Всичко това повишава консумацията им значително. Тези водолази решават в момента, че ще правят дълбоко гмуркане и личен рекорд. Те никога не са били обучавани за правилната техника при такова спускане, не са разбирали азотната наркоза или токсичността на въздуха, който дишат при такава дълбочина. Те не са знаели как да планират декомпресия, нито са имали достатъчно въздух за това с тях или закачен на лодката стейдж на 5 м. И заради това един от тях плаща най-високата цена. Аутопсията на Дейв все ещо не е излязла и все още не е ясна причината за смъртта. Но най-вероятно се е удавил. Без въздух толкова дълго се е задушил и изпаднал в безсъзнание. Другите двама водолази оцеляват. Двамата се връщат във водата за “рекмопресия”, макар да не е ясно дали от това са извлечени ползи. Те няколко минути са дишали под водата, докато екипажа се опитва да реанимира Дейв, след което викат другите водолази и потеглят за брега. Кларънс развива симптоми на декомпресионна болест на лодката. Лекуван е неколкократно в барокамера, но все още има остатъчни симптоми от този ден. Кларънс не получава първа помощ кислород – стандартна процедура за такива симптоми, свързани с водната дейност. Рой никога не получава и следа от такива симптоми. Никой не знае защо Рой няма симптоми, докато Кларънс е многократно “ударен” от това. Таблиците и алгоритмите на водолазните компютри са математически модели на декомпресия, подготвени с голяма доза консерватизъм. Те не знаят какво се случва в човешкото тяло в някакъв определен момент. Това, че Рой се отървава без каквото  и да е травма, не означава че е по-малко подвластен на декомпресионната болест. В друг ден може да пострада именно той.

 

Уроците на живота:

Гмуркане в лимитите си. Гмуркането извън тези лимити изисква допълнително обучение, съответна екипировка и допълнителен въздух.
Планирайте гмуркането си. Дори гмуракния в лимитите за любители трябва да бъдат планирани правилно. Мъгляв план да отидем “надълбоко” не е план.
Мислете за обучение. Преди да планиране такова спускане, което ще ви отведе отвъд вашите лимити, потърсете допълнително обучение и опит.
Запознайте се спроцедурите за първа помощ. Запознайте се с процедурите за първа помощ, така че да можете да асистирате в случай на опасност.

Ерик Дълглас е съавтор на книгата Scuba Diving Safety и е написал серия от разкази и романи на водолазна тематика, можете да прочетете във booksbyeric.com.

Filter Digest
по материали от www.scubadiving.com
превод Ясен Кунчев

[template id=”14667″]

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

"AMA"- новият филм на Джули Готие

Next post

Наркоза – Изследване на симптомите в свободното гмуркане с Гийом Нери

Ясен Кунчев

Професия: Икономист и мениджър
Хобита: Технически водолаз, блогър и фотограф