Keep calm and ласмаги джасмаги

Reality-Filter-with-Ivaila3-repect

След като столичаните бяха по родните си места покрай празниците, то и аз, де – барабар Петко с мъжете, се замислих защо вместо ние да променяме града, той променя нас. По принцип идвам от китно подбалканско градче, носещо дъх на рози и още нещо. Всички там натрапват историята ни. Гордеем се с траките и съкровищата им, които замъкнаха чак в Лувъра, а по-голямата част от българите са ги виждали само по телевизията. Гордеем се с великите художници, писатели, музиканти, които са израснали под въздуха, който дишаме и ние. С други думи – хората от далечното минало.

photo_verybig_11176

Не съм убедена, че моето поколение знае имената им. Но знаят името на поредната местна малолетница, която сподели живописни картини на карантиите си. Разбирате ме. Знаят имената на нахалните мангалчета, които просят, обикаляйки кафенетата, с репликата : “Како, много си красива!”, а ако не си заплатиш за комплимента, ти развяват още по-красив среден пръст. Знаят името на лудия, който търси милостиня, а получава преебавка. Познават псевдомутрите и техните държанки. И 13-годишните девойки, които вече са доказани капацитети в науката за любовта. Дали е малък градът или просто са “малки” хората? Малки, демек без вътък за развитие. Градът все още си мирише на рози. И лайна. А аз, горката, отидох на още „по-ароматно“ място. Света Дево от Гуадалупе! Същинска ароматерапия ! Избягах в големия град, за да ми даде всичко, което провинцията с дъх на лай…ка не предлага. А дали всъщност той не взима първо парите ни, а после и мечтите ни?

sobstvenici-na-zavedeniq-v-studentski-grad-shte-nastane-anarhiq-sled-vecherniq-chas-98933

Живея в Студентски град, не знам дали е редно да казвам, че живея в София. Тук е пълно с много хора, които не са студенти, а не са и граждани. Парадокс. Тук алкохолът е твърд, а буквата “е” мека. Тук се тъпчат с лютеница в общежитията, а посещават заведения, където пият Moët .Тук всеки избира какъв да бъде – само не и себе си. Скромните девойки, някогашни домошарки, се сношават в храстите, докато родителите им се хвалят, че дъщерите им учат във ВУЗ-ове със съмнителна репутация, всъщност. Пъпчасалите, но напомпани бицепси, изрисувани с несъстоятелни татуси, са символът на това място. Псувните се раздват като „добър ден“. Нощния живот е разбирането за живота като цяло на повечето. Гъмжи от олигофрени. На рояци. Те не са страшни. Проблемът им е, че това не им стига. Искат да градират. И от обикновени провинциални олигофрени, да се превърнат в столични турбоолигофрени.

142403281756407_166436486705749_100000181970710_590937_673938_o1

Иначе не е толкова лошо тук. Зависи от търсенето, де. Всичко се предлага. От бело до знания. Ако се питате коя съм аз, че да критикувам. Ще ви кажа, че аз се возя  в градския транспорт и ям лютеница, да е ясно. Само, че съм си една и съща и тук, и у дома. Колко непретенциозно, нали ?! Написах тези редове, изпълнена с погнуса. И ги написах малко преди сезона на „Какао бийч, батка“ да започне. Тогава нямаше да имам сили. Не, че съм проста. Просто за опросточената простотия не може да се говори. Трябва да се убива! Уелкъм то Студенски град! Keep calm and ласмаги джасмаги!

 

Ивайла Тодорова
За Filter Digest

 

 

CC BY-NC 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.

Leave a Reply

Your email address will not be published.