Горан Чолак –  “The Insanephibian”*. Едно интервю на Ина Димитрова – Калипсо

Published on: 17/05/2018

Filled Under: Karussell, Подводен свят

Views: 2100

Tags: , ,

“The Insanephibian”*

 (*Insane+Amphibian)

 

Горан е един от онези хора, които преминават през живота ти веднъж, по дадено стечение на обстоятелствата и оставят след себе си спомена за една широка усмивка. Той е учтив, не говори много, но дава усещането за позитивност – изключително противоречив според това, което споделя за себе си в личен разговор, че не обича хората.
Не е особено категоричен, когато говори за личността си и по тази причина реших да “разбуля вълните на повърхността”, за да видя какво се крие зад онова, което всички знаем за него като Световен шампион и рекордьор по свободно гмуркане. Благодарение на FilterDigest.com, ще се опитам да разкажа неговата житейска приказка.

Възможно е да се замислите, че определението приказка не е най-точното в неговия случай, че по-скоро се касае за един “живот без въздух*”, но това оставам да решите вие.  (*Идва от едноименния документален филм, посветен на атлета “Моят живот без въздух”, 2017 г. на хърватския режисьор Божана Бурнак)

Българската публика се запозна с него през 2013 г., когато взе участие и спечели първото място в SOFIA FREEDIVING CUP, състезание на закрито, организирано от AIDA България.

 

След като потърсите името му в Google, ще откриете, че е многократен световен шампион, както и световен рекордьор по фрийдайвинг. През 2017 г. Чолак се състезава в CMAS European pool championship в Калияри, Италия. Взима участие във всичките 4 фрийдайв дисциплини, спечелвайки 3 златни медала и един сребърен. Златните медали са в дисциплините: Динамична апнеа без плавници с 206 м дистанция под вода на един дъх в 50-метров басейн, Статична апнеа с време от 9:58 мин., както и Динамична с плавници с разстояние от 279 м. Сребърен медал на Динамична с два плавника с 244 м.

Същата година (2017 г.) Чолак се състезава в CMAS European Depth championship в Каш, Турция в 3 дълбочинни дисциплини, спечелвайки сребърен медал на първия ден в CWT (Constant weight)  с гмуркане до 113 метра, вторият ден печели златото в CNF (Constant weight Without Fins) с гмуркане до 83 метра, а на третия ден в CWT Bi (Constant Weight с два плавника) сребърен медал със 105 метра.

В момента Горан Чолак е най-успешният мъжки спортист на AIDA от световните и европейски първенства AIDA и CMAS с 15 златни, 8 сребърни и 3 бронзови медала.

На 28 септември 2013 той обявява, че ще се опита да бие световния рекорд по статична апнеа след дишане на чист кислород, който до тогава се държи от Том Сиетас с време 22 минути 22 секунди. Горан успява да задържи дъха си на главния площад в Загреб за 22 мин. 30 сек., като поставя нов световен рекорд на Гинес. Една година по-късно, на 20 юни, той ще подобри собствения си рекорд и ще задържи дъха си за цели 23 мин. 01 сек.

Аз определям всичко това като много воля и малко лудост. Роденият на 24 април 1983 г. хърватин е истински представител на зодия Телец, но къде все пак свършват стремежът и инатът и къде започва лудостта? Кой е Горан Чолак и защо го определят като супер-звездата в света на “гмуркането на един дъх”? Как изглежда неговият “живот без въздух”? Какво го прави различен от всеки друг, когото срещате ежедневно по улиците? Предстои да разберем в следващия ни разговор.

 

 

 

Ина Димитрова – Калипсо: Спомняш ли си първия път, когато реши да се отдадеш на фрийдайвинга? Разкажи ми повече за самото начало. Моля те, само не ми казвай, че си гледал филма “Le Grand Bleu” на Люк Бесон и така си решил да станеш професионален фрийдайвър.

Горан Чолак: Е, за съжаление точно това беше случаят. Гледах именно този филм и от там се породи интересът ми към фрийдайвинга. Винаги съм имал влечение към водата и просто разбрах, че този спорт е велик. По-късно, когато бях на 12, открих, че нашият национален рекорд по статична апнеа е 4:30 мин, а аз бях способен да задържа дъха си за повече от толкова. И в този етап от живота си започнах да си задавам въпроса защо пък да не се захвана с това.

ИД: Някога страхувал ли си се от това,че няма да можеш да оцялваш и да се издържаш с подобна “екстравагантна” професия?

ГЧ: Впрочем никога не съм имал никакъв страх от това да преследвам тази кариера до край, така или иначе най-лошото, което може да ми се случи е да се наложи да се върна към ежедневната си работа като рехабилитатор, но по този начин поне ще знам, че съм опитал да направя нещо изключително с живота си.

ИД: Защо си толкова добър в дисциплините на Динамична апнеа?

ГЧ: Защото отделям време да тренирам именно тях. Никой не е добър в нещо, в което не е вложил време и отдаденост. Е, разбира се че може да си талантлив, но за да си истински добър, това идва вече само със здрава работа и много отдаденост. Никой не е роден шампион, можеш само да го създадеш.

ИД: Винаги съм си представяла живота на най-добрите гмуркачи като този в армията – много дисциплиниран. Сутрин ставаш рано, пиеш си тизана, ядеш малки порции от здравословна храна, практикуваш йога с часове, медитираш, тренираш в залата, докато задържаш дъха си, плуваш с километри в басейна, лягаш си вечер рано, всеки уикенд отиваш до крайбрежието, за да тренираш на дълбоко, никога не пиеш алкохол, не пушиш очевидно…Разкажи ми повече за това, наистина ли е така?

ГЧ: Не мога да говоря за другите, но мога да ти кажа за себе си. Първо, да, наистина тренирам здраво и почти никога не изпускам тренировките си. Не мога да кажа, че се храня изключително здравословно (от гледна точка на професионален атлет), а и пия алкохол, защото съм хърватин, а няма хърватин, който да откаже добро вино или бира или всяко нещо, което е хубаво. (смее се)
Не практикувам йога, но се разтягам всеки ден. За да обобщя – тренирам здраво и живея относително здравословно в съвсем нормални рамки.

ИД: Най-любопитното нещо за мен, за някого, който е тренирал фрийдайвинг доста отдавна и чиято най-омразна дисциплина винаги е била Статичната апнеа, как по дяволите можеш да задържиш дъха си за 23 мин – “The Longest O2-Aided Breath Hold”?

ГЧ: Ами просто решаваш, че ще го направиш и правиш всичко, което ще те отведе до това. Ако не можеш да откриеш достатъчно желание или енергия да осъществиш това решение значи то не е било реално и честно и не желаеш истински да го направиш. А за да опиша същинското “как” би отнело много повече време и място отколкото имаш отделени за това интервю. (смее се)

ИД: Какво минава през ума ти през този почти половин час, в който не дишаш? Мозъкът ти изобщо работи ли? Как освобождаваш твоя дайвинг рефлекс?

ГЧ: Почти нищо не минава, опитвам се да не мисля за нищо или поне това правя аз, не знам как е при другите. Неизбежно е обаче мислите ти да те обладаят и почваш да разсъждаваш за различни неща, след което отново се връщаш в режим на “немислене”.

ИД: Как ще обясниш на някого, който никога не се е занимавал с фрийдайвинг защо след дишане на чист кислород можеш да задържиш дъха си по-дълго време?

ГЧ: Всъщност е изключително просто, въздухът, който дишаме е смес от газове, където кислородът представлява грубо казано 1/5 от съдържанието. Когато имаме чист кислород, това съотношение наратсва 5 пъти, така че и задържането на дъха се увеличава, не точно с 5 пъти, но сравнително близо до това.

ИД: Видях твоя снимка, на която стоиш пред стена с надпис, който твърди : “nista ne moze biti ostvareno bez trunke ludila”(Нищо не може да се постигне без лудост” ). Ти самият луд ли си?

ГЧ: Е, не мисля точно така. Все пак трябва да си по някакъв начин “в ред”, когато си един от най-добрите на планетата в това, което правиш, особено когато става въпрос за спорт. Колко луд си е нещо, което може да се преразгледа, но категорично трябва да имаш различен светоглед.

ИД: Самият ти си по-скоро талантлив или по-скоро работлив?

ГЧ: В най-високите нива на професионализма 90% е здраво бачкане, талантът е нещо, с което можеш да започнеш, но по-късно не означава нищо.

ИД: Би ли могъл да кажеш, че притежаваш анатамочни осбонености, които те различават от всеки друг?

ГЧ: Не, не смятам така, разбира се не са били провеждани чак толкова задълбочени проучвания върху това, но мисля, че съм най-нормален, обичаен човек. Обичаен в смисъла на атлет, но не и обичаен за популацията в днешно време, където картинката е доста тъжна.

ИД: Кой е на силният ти опонент? (Това може и да не е спортист)

ГЧ: Аз самият без капка съмнение. Има много добри гмуркачи, особено в различните дисциплини, а много от тях са добри в точно конкретни такива, но в края на деня аз съм си най-силният си опонент и най-големият си критик.

ИД: Какво представялват CO2 таблиците? И какво представлява блек-аута, как би го описал за някого, който никога не е получавал?

ГЧ: CO2 таблиците представляват остарели фрийдайвинг методи за обучение, които целят да увеличат толерантността ти към CО2, добри са за начало, както те, така и O2 таблици, но в оригиналната си форма са доста безполезни. А колкото до блек-аута, мисля че максимално се доближава по припадъка. Това е автоматичният отговор на тялото ти в следствие на крайно ниска концентрация на кислород в тялото.

ИД: Разкажи ми повече за най-трудните си моменти. Някога минавало ли ти е през главата да зарежеш всичко свързано с дайвинга?

ГЧ: Тази мисъл е минавала и продължава да минава понякога през главата ми за около 5 милисекунди. Но никога не се отказвам, така че това дори не е опция, за която си струва да мисля. Разбира се, мисля съвсем рационално и знам, че един ден ще се пенсионирам от това, но до тогава няма никакъв шанс!

ИД: Ако един ден спреш все пак, по каквито и да е причини, какво би искал да правиш и къде си се представяш тогава?

ГЧ: Никога не съм мислил за това сериозно. Правя това, което обичам и искам за сега, така че кой знае какъв акъл ще ми дойде след 5 или 10 години, но каквото и да е то ще го правя, защото съм го пожелал.

ИД: Не се ли притесняваш, че си тотално out-of-fashion, с това което правиш и е напълно неразбираемо за голяма част от обществото, в един свят, където властват суетата и съвременния лайфстайл, които са толкова далеч от твоя свят? Или това е твоето спасение?

ГЧ: Няма нищо такова. Както казах, харесвам това, което правя, харесва ми да тренирам здраво, да се състезавам, най-вече да печеля (смее се) и просто харесвам начина си на живот по начина, по който го живея точно сега. Харесва ми да бъда свободен да правя това, което желая, точно по тази причина практикувам фрийдайвинг, не мога дори да си представя живота, ако не тренирам и не се състезавам в нещо, още по-малко си се представям да работя на бюро.

ИД: Трябва да те попитам нещо, което аз самата мразя да бъда питана като водолаз и това е: Кое е любимото ти място за гмуркане? Можеш да отговориш на този въпрос – “във водата”, така както правя аз J.

ГЧ: (Смее се) За да бъда честен, изобщо не ме интересува, стига да е относително топло. Когато се гмуркам, най-често е за да се състезавам, а не за да гледам какво има около мен, а когато имам време да гледам какво има около мен, то тогава избягвам да съм във водата, защото така или иначе това е, което правя през най-голямата част от времето си. Иначе Червено море е на върха на топ листата.

ИД: Какво ти предстои професионално от тук нататък? Планираш ли някой друг рекорд?

ГЧ: Не, не планирам рекорди, но възнамерявам да печеля състезания. Най-скорошните са две световни на закрито през втората половина на юни (едно на AIDA и едно на CMAS). По-късно ще се концентрирам в дълбочинните и световното на CMAS в Турция към края на годината.

ИД: Има много интересен документален филм за теб “My life without air” (“Моят живот без въздух”), къде може да се гледа?

ГЧ: Е, не зная доколко е интересен (смее се), то е по-скоро арт продукция, отколкото спортен документален филм, но го има онлайн в Амазон, просто трябва да се напише в Гугъл и ще изкочи отнякъде със сигурност.

ИД: Колко може да се побере между две вдишвания?

ГЧ: О, това е ужасно философско (смее се). Мисля, че всичко зависи с кого споделяш този момент.

ИД: Организираш ли някакви уъркшопове или тренировки за начинаещи или напреднали гмуркачи? Къде могат да те срещнат те?

ГЧ: Понякога организирам уъркошопове, но само по покана на някого, сам никога не го правя. Колкото до работа с други гмуркачи, да, имам малка тренировъчна програма онлайн, но в много малък мащаб – 5-6 фриидайвъра най-много.

ИД: Кое е най-голямото ти предизвикателство?

ГЧ: Да намеря щастието, както и моето истинско предназначение.

ИД: Вярвам, че всеки човек оставя след себе си следа на този свят, макар и това да е неговата малка, незначителна за останалите, следа, каква би искал да бъде твоята?

Както Ахил някога е казал, или поне според Омир (смее се), нека името ми да живее дълго след като костите ми се превърнат в прах.

ИД: Представи си, че мога да ти уредя среща с човека, който си бил преди 10 години, някой, който вече отдавна го няма и никога няма да го има отново (поне това е моето вярване), какво би казал на този човек?

 И твоето време ще дойде ! (Усмихва се)

 

Ина Димитрова – Калипсо за FilterDigest
Снимки: личен архив

Filter Digest препоръчва

 

 

 

CC BY-NC 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.

Comments are closed.