ТехноФотография

Fuji X 100T или как да направим един страхотен апарат още по-добър

Едно ревю на Петър Тодорински,

От 10 дни в ръцете си държа Fujiflm X 100т. И тъй като идеята ми е тук да споделям как техниката се държи в реални снимачни условия и ежедневна работа, направих това, което всеки фотограф би направил. Снимах с него за клиенти и по лични проекти и се опитах да го поставя в реални снимачни ситуации. Тъй като съм собственик на най-първия модел от X серията- X100, зная точно как да го поставя на границата на възможностите му. Та седейки на топло, пийвайки си любимата ми мътна бира реших да споделя впечатленията си с вас.

Х100Т е най-новия представител и трето поколение на популярната X 100 серия. Като неин виден представител той не изневерява на концепцията и е страхотна компактна камера с несменяем 23мм обектив(35мм фулфрейм еквивалент) с максимална светлосила f/2. Сензора е APS-C с разделителна способност 16,3 мегапиксела. Също като при предшествениците му и тук разполагаме с патентования от Fuji хибриден визьор, при който има и доста нововъведения.

Технически данни.

Няма как да претендирам за изчерпателност ако не дам техническите спецификации, колкото и скучно да е това. Ето Copy-Paste от страницата на производителя. Тъй, като Fujifilm България се занимава с всякакви глупости като принт на тениски и чаши, но не и с продуктовата гама фотоапарати на Fuji, се извинявам, че таблицата не е на български език.

Технически данни

Ергономия и изработка

 

img_main01

 

Още като видях първите снимки на апарата при обявяването на оригиналния X100 бях очарован от решението за ретро визия и дизайн. Носталгията по лентовите телеметрични апарати при мен е доста голяма и когато снимам на филм използвам именно апарат с подобен на Fuji дизайн. В същото време компактната форма и визията не изглеждат така заплашително като черния ДСЛР независимо дали е нисък или висок клас. Така снимайки не се набивам на очи, а когато това стане не ме взимат на сериозно или ме питат още ли се произвеждат филми. Ярък пример за това беше посещението ми на забележителност в Истанбул. Аз и познат извадихме апарати. Аз Fuji-то той Nikon D5200 с 50 мм обектив. Веднага дотича служебно лице и каза, че професионалната фотография е забранена и приятеля ми се наложи да прибере никона, докато аз продължих да снимам необезпокояван. Самия факт, че апарата е извънредно тих е голям плюс при снимането в църкви, и други тихи помещения със силна акустика. Друго голямо предимство е, че визьора е в левия край на тялото, и тъй, като аз съм със доминантно дясно око, цялата лява част на лицето ми остава открита, за разлика от DSLR-a където се сдобивам с голям черен квадрат вместо лице и дългия ми нос опира по бутоните. Забелязал съм, че когато лицето ми е открито, снимания човек реагира по-спокойно на насочения към него обектив и не се чувства като пред насоченото дуло на оръжие. Малкия формфактор и дизайна ми помагат да правя неща, които не бих могъл с голям огледално-рефлексен апарат, като в същото време не се лишавам от качеството и контрола, който търся. Като цяло имаме качество неотстъпващо с нищо на изработката на професионална камера от най-висок клас.
Корпуса е изработен от магнезиева сплав, което придава здравина и в същото време апарата е доста лек (само 440 грама с батерия и карта). Сглобката е прецизна и никъде не се забелязват фуги или нежелано движение на частите. Контролните дискове, които всички наричаме “врътки” са също метални въртят се лесно, но в същия момент са достатъчно стегнати за да не позволят случайно нежелано разместване.

fujifilmx100t-6.0

Като собственик на X100 хващайки X100Т за първи път се почувствах веднага “в къщи” като цяло формата и размера са почти непроменени от самото създаване на апарата, огромната разлика е в бутоните, дисплея и нововъведенията във визьора . Горната, част на апарата е идентична с предшествениците му , като единствената разлика е, че врътката за компенсацията на експозицията е вече 3 бленди, а не само 2. Намирам този ъпгрейд за много полезен и се оказа, че благодарение на симулацията на експозицията във визьора почти не се налага да сменям матричното мерене с друго, а просто компенсирам експозицията. В 100% от случаите когато не снимам с светкавици апарата е в режим приоритет на бленда, а палеца ми удобно седи в готовност на врътката за компенсация на експозицията. А другата ръка е около обектива готова да отвори или затвори блендата. Самата бленда се смея с ринг около обектива точно както при повечето класически филмови тела, и докато при предишните модели смяната беше през една бленда сега това е през 1/3 , което ни позволява да задаваме стойности като 4,5 или 3,2 без да се налага да ползваме екстра бутони, което разбира се улеснява работата неимоверно. Като цяло, ако сте снимали някога с филмов апарат, хващайки Фуджито за по-малко от минута ще се чувствате в свои води. Определено това е апарат направен за хора, които знаят какво искат и имат опит в снимането. Това е и една от силните страни на компанията, която слуша много внимателно мнението на фотографите и се съобразява с него, за разлика от много от големите на пазара.

Един от големите ъпдейти при X100T е управлението и бутоните. Вече разполагаме със цели 7 бутона, които можем да програмираме според нуждите си и ако това не ни е достатъчно можем дори да пренаредим Q менюто по начин и с функции, които ползваме най-често. След като настроих апарата спрямо начина си на снимане почти не се наложи да използвам дисплея за друго освен за разглеждане на снимки. Мога да твърдя дори, че това Fuji надмина любимите ми именно заради многото си изнесени бутони Никони. Забелязва се, че е и доста по-бърз в сравнение с X100s. Включва се и фокусира доста по-бързо. Вече разполагаме с фазово фокусиране, докато преди беше само контрастно. Снимайки за клиент в тъмна баня с импулсно осветление апарата фокусира безпроблемно и по бързо от Никон Д700 с 50/1.8 G обектив. И то при изключена лампа за фокусасист. Това за мен е достатъчно за да мога да го ползвам професионално по работа. Разбира се подложих и следящия фокус на тест и останах доволен, въпреки, че не си спомням кога ми се е налагало да ползвам следящ фокус освен за тестове. Но това вече е заради начина, по който снимам аз лично. Ето ги и тестовите кадри за следящ фокус: Серийни снимки на движещ се към апарата обект.

Photo-1-19-15-14-02-58

 

Визьора… ах Визьора.

Когато излезе на пазара оригиналното Fuji X100, едно от нещата, което привлече най-голямо внимание беше хибридния визьор. Photo 1-19-15, 14 02 58При X100T от Фуджи са вкарали още повече екстри и вече освен оптичен визьор с прожектиране на данни и рамка за корекция на пралакаса и електронния визьор, имаме и оптичен визьор с опция в долния десен ъгъл да имаме уголемена зоната а АФ точката, която сме избрали. Нещо като картина в картината. Очарован съм от това нововъведение, което се оказа и доста полезно в практиката. Особено ако фокусираме ръчно. От Фуджи са кръстили този режем “Digital Rangefinder”. Електронния визьор е с 2,3 милиона точки, с перфектно качество на картинката и абсолютно никакво забавяне. Тъй като снимам страшно много в чернобяло, и съответно визьора ми показва чернобяло изображение, както и разбира се и симулация на експозицията, така, че знам как ще изглежда снимката още преди да съм натиснал “копчето” и да си призная честно, като хвана DSLR-a ми липсва електронния визьор. Когато снимам със светкавици се налага да изключвам симулацията на експозицията или да снимам през оптичния визьор , защото апарата виждайки висока скорост, затворена бленда и ниско ISO в тъмно помещение, се опитва да симулира как би изглеждала снимката при тези стойности и резултата е черен електронен визьор. Все пак апарата не знае, че ползвам външни светкавици. Когато обаче снимам с постоянно осветление като Дедолайт примерно, симулацията на експозицията е безценен помощник и дори си признавам, че дори не вадя светломера вече за да меря контрастите, защото просто ги виждам перфектно във визьора.

Сърцето на апарата е същия 16.3 мегапикселов APS-С (1.5 кроп) X-Trans CMOS II сензор като и при предшественика му X100s и заедно с EXR II процесора създават може би най-добрите файлове директно от апарата, които съм виждал. Няма как да очакваме друго от фирма с традиции в производството на филми. Именно филмовите симулации на любими в миналото филми като VELVIA, PROVIA и SENSIA са залегнали в основата на различните цветни режими, с които разполага апарата. И тук е момента да спомена за новия режим наречен CLASSIC CHROME, който се опитва да симулира топлите и меки тонове на диапозитивния филм на КODAK – KODACHROME. Това се оказа и любимия ми цветен режим. Доста често в Интернет се срещат истории как хора са заменили 5D Mark тройките и Никоните Д800 с Фуджи камери и това не е случайно, защото качеството на картинката е наистина сравнимо с високия клас ДСЛР. Да си призная честно и моята ДСЛР техника все по-рядко влиза в употреба откакто снимам с Фуджито. Може би ще решите, че го хваля прекалено, защото съм пристрастен към марката, но да ви кажа честно аз просто обичам да хваля хубавите неща. Нека сме честни, дори и най-секси изглеждащата камера, с най-готиното управление и визьор нямаше да става за нищо, ако не прави качествени снимки. Така, че за мен картинката е на първо място. Друг фактор, който допринася за нея е и несменяемия обектив проектиран да работи идеално с този размер матрица. Fujinon e име с традиции в производството на оптика и както и се очаква обектива е на очаквано добро ниво. И тук както при по старите модели разполагаме с вграден истински ND филтър, който реже светлинния поток с 3 бленди. Ето едно бързо сравнение как се държи обектива на различните бленди.

blenda

 

И докато говорим за бленди и качество на изображението нека споменем и ISO-to. В 100% от случаите когато не ползвам импулсно осветление, апарата е с включено авто ISO. С параметри 200-3200. Нямам никакви скрупули да предам на клиент файл от този апарат на ISO 3200. 6400 го намирам за използваемо, но предпочитам да се застраховам. За лични проекти и снимки без да се замисля бих ползвал и 6400 ISO. Като цяло не съм почитател на стерилното изображение и обикновено добавям шум при пост-обработката опитвайки се да предам по-филмово звучене на кадрите.

Новост, на която искам да обърна внимание е и електронния затвор, който ни позволява скорости до 1/32 000. Може да бъде използван самостоятелно и така апарата става абсолютно тих, в комбинация с механичния централен затвор, който работи до 1/4000 и после поема електронния или да бъде изключен тотално. Аз лично за момента не съм му намерил реално приложение, освен ако не съм на площадката на кинофилм, където се записва звук. За да не го използвам е и причината , че при включен електронен затвор, апарата разбираемо не може да работи със светкавица защото не се гаси цялата матрица, а се изчита ред по ред. Един вид както при фокалните затвори, но с много по-голяма скорост. Централния затвор е мечтата на всеки фотограф работещ с импулсно осветление. При него не сме ограничени от синхронна скорост както е при DSLR апаратите, а можем да снимаме със светкавици, на която си пожелаем скорост и по този начин да постигнем резултати, които бяха постижими само за много скъпите средно форматни системи.

При X100т за първи път се мисли по-сериозно и на тема видео. Имаме пълен ръчен контрол, както и вход за микрофон. Апарата записва HD 1080p при 60 кадъра в секунда, като можем да изберем и30, 25 и 24 кадъра в секунда. Настройките обаче са леко трудно достъпни, нямаме как да видим как ще изглежда видеото ако в режим фото не настроим бленда скорост и ISO на същите стойности, които сме задали за видео. Определено има доста какво да се желае в тази насока.

За първи път в X100 имаме WI-FI свързаност, която ни позволява да прехвърляме изображения от апарата на таблет или телефон, както и да го управляваме дистанционно. Оказа се доста полезна функция при работа с клиенти, защото така на спокойствие в някоя пауза можем да разгледаме на големия екран на iPad-a какво е заснето. Прехвърлянето се оказа изключително бързо. Останах с много добри впечатления от използването на приложението. Самата връзка става много лесно и имаме опция да въведем парола ако имаме притеснения за сигурността.

Като цяло X100T съчетава в себе си всичко, от което би се нуждаел един запален по фотографията човек или професионалист. Поднесен в компактен размер за ежедневно ползване.

Тъй като това е ревю базирано на реалното ползване на апарата така като ползвам всичката си техника показвам и сесия която заснех за клиент. Всичко с изключение на първия вертикален кадър е с Fuji X100T

Кристина - на чисто

Кристина – на чисто

Кристина - на чисто

Кристина – на чисто

Кристина - на чисто

Кристина – на чисто

Кристина - на чисто

Кристина – на чисто

Кристина - на чисто Кристина - на чисто Кристина - на чисто Кристина - на чисто Кристина - на чисто

 

Ето и галерия с кадри от обиколките ми из центъра. Всички кадри освен ако не е упоменато някъде в текста са директен JPG от апарата без абсолютно никакви корекции и пълен EXIF за да видите точните настройки, филмови симулации, и всякакви други индивидуални корекции правни по време на снимането.

 

Какво ми хареса

  • Страхотен дизайн
  • Интуитивно управление
  • Много функционални бутони
  • Добро качество на изображението

Какво не ми хареса

  • Има какво да се желае при настройките за видео
  • Животът на батерията
  • Цената е прекалено висока за камера с несненяема оптика

 

За кого е този апарат:

За всеки, който иска малък, тих апарат, който да носи със себе си ежедневно. Ако можете да живеете с факта, че имате само 35мм(фулфрейм еквивалент) на свое разположение. Не искате да мъкнете огледално рефлексен апарат, но желаете да имате пълен контрол над креативния процес и не искате компромис с качеството на изображението. Апарата е идеален за семейни снимки, пътувания, улична фотография и дори може да бъде използван по работа за платени ангажименти . Ако снимате със светкавици и искате да се възползвате от предимствата на централния затвор.

 На кого няма да му хареса:

Всеки, който иска да има възможност да сменя обективите или не му допада фокусното разстояние от 35мм (фулфрейм еквивалент).

FilterDigest

А прочетохте ли ревюто на Sony Alpha 7s
A7-vs-A7-II

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

Съдията

Next post

Sony Alpha 7s-ревю от Петър Тодорински

Борис Григоров

No Comment

Leave a reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.