KarussellTеатърАрт

„Богът на касапницата“ – когато кафето бъде заменено с уиски

Защо понякога казваме повече, отколкото мислим?

Този въпрос ми се върти в главата, след като гледах постановката „Богът на касапницата“ в София и в Лисабон.

Колко различна може да е една пиеса в зависимост от идеята на режисьора. Докато в Португалия бе поставена като комедия на лошите маниери, които отиват в хиперабсурдни крайности, във версията на Антон Угринов в София хуморът изглежда по-остър, паузите по на място, а взаимодействията – по-сложни.

Сюжетът среща две привидно цивилизовани двойки, които са се събрали да изяснят конфликта между 11-годишните си синове.

В началото двойките възпитано пият кафе и обсъждат рецептата на домашната торта на домакинята.

Когато се опитват да намерят решение на спора, майката на раненото момче казва „За щастие, все още съществува изкуството да живеем с останалите, нали?“

Ни най-малко и когато кафето бъде заменено с уиски, всички задръжки падат и започва истинска касапница, а оръжието са думите. Мъжете се съюзяват срещу жените, партньорите разменят двойките си, само за да наранят повече половинката си.

В текста на Ясмина Реза се говори за темата на експанзията на политическата коректност в междуличностните отношения. Според мен обаче в нашето общество това го няма. При нас все повече срещам аргументите „Аз съм си такъв.“ „Да, постъпих зле, но поне си признах.“ „Не мога да се променя, така че ще си казвам каквото искам“. Хората все повече изричат безжалостни неща, без всякакво съчувствие към другия.

Щом всички табута са паднали, защо все още понякога казваме много по-жестоки неща, отколкото мислим? Защото е лесно и приятно. Спорът все пак е игра и вътрешно ни харесва да послъжем малко, ако това ни дава предимство над другия.

Въпреки че според мен като общество не сме достигнали етапа, в който можем да разсъждаваме колко повърхностно е нашето възпитано поведение, не мога да отрека, че българското представление беше остроумно и динамично и си заслужава да се гледа.

В Португалия то беше 2 пъти по-дълго (около час и половина), но актьорите бяха в образ пред цялото време. Докато в България, актьорите често не слушат монолозите на колегите като героя си, а по-скоро като зрител.

 

Алиса Клементайн за
Filter Digest

****

„Богът на касапницата“

Постановъчен екип:

режисура Антон Угринов

сценография Никола Тороманов

костюми Никола Тороманов

музика Калин Николов

фотограф Елена Спасова

художник Георги Панчев

С участието на:

Александра Василева, Владимир Карамазов, Радена Вълканова, Юлиан Вергов

Deus da Carnificina

Tradução, Versão e Encenação: Diogo Infante

Com: Diogo Infante, Jorge Mourato, Patricia Tavares e Rita Salema

Cenografia e adereços: Catarina Amaro

Desenho de Luz: Tânia Neto

Espaço Sonoro: Rui Rebelo

Assistência de encenação: Isabel Rosa

Direcção de Produção: Ana Rangel e Miguel Dias

Coprodução: Teatro da Trindade INATEL e Plano 6

 

[template id=”14764″]

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

Как да изчистим новата си водолазна маска със запалка

Next post

Една история за Иво Димчев

Ясен Кунчев

Професия: Икономист и мениджър
Хобита: Технически водолаз, блогър и фотограф