Шърли Валънтайн – мечта, която правим истина

Камерната зала на добрия стар Народен театър ни приютява в интимното си пространство. Местата ни случайно са хубави – първи ред, в средата. Сценографията е на модерно обзаведна кухня,в която с изненада откриваме, че има всичко, което е необходимо. От чешмата тече истинска вода и дори котлонът работи. Албена Колева, в ролята на Шърли Валънтайн,  сготви пред очите ни  омлет с пържени картофи, да, представете си – истински омлет с картофи, който разнесе уханията си пред изненаданите ни носове и накара стомасите ни да къркорят мощно. Силен британски текст, силна актьорска игра. Нито един лапсус, нито едно препъване. Албена блестящо ни въведе в света на средностатистическата английска домакиня, която крие в гърдите си едно съвсем не средностатистическо сърце. Въпроси за пропиляното време, за отминалата младост, за семейните компромиси, за премълчаванията, за видимостите, за клишетата на съвременните семейства. Жената, жертвала и стерилизирала желанията си в буркан, който е забравен на най-горния рафт в кухнята. Думи, които ни връхлитат, карат ни да се смеем с глас, а след минута пълнят очите ни със сълзи.

Отговори на това до какво води едно женско мълчание,в името на хармонията и семейното щастие, което обвива младостта до такава, степен, че когато минат годините, вече не може сама да се познае. Някъде, дълбоко в нея, е заспало онова борбено момиче от ученическите години, а сега – понаедряла и забравила себе си – Шърли, която се гледа в огледалото и не може да се познае, виждайки само белезите на възрастта -„стрии като отпечатъци на автомобилни гуми“. Къде е смелостта, къде са мечтите й да обиколи света, къде е мъжът до нея, който й е обещавал целия свят? Затворена в малката си кухня, тя буквално говори със стената и дори вдига наздравица за нейно здраве.

Но този текст би бил нищо без енергията, която въплъти в него Албена. Монологичната му структура е предизвикателство за всеки актьор. Тя приема предизвикателството, прави го на пух и прах. Режисурата е на покойния й баща – Тодор Колев. Прозира от сцената меката му ирония към света, а от сините очи на Албена, сякаш ни гледа самият той. Емоционално завършва монолога си – след края му – тя посвещава представлението си на друг покойник, нейния учител, който също няма да забравим – Киркор Азарян, който по съвпадение е имал рожден ден на тази дата.

Излизаме от салона препълнени. Умислени, вдълбани в собствените си болежки, в криволиците на спомени, в страховете и в очакванията си. Очаквания от живота – предоставящ ни всичко, само трябва да се протегнем и да си го вземем. От най-горния рафт.

Теодора Иванова – Додо
Filter Digest

This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.