Подводен свят

Фобиите при водолазите

Фобия е патологичен, натрапчив, ирационален и силен страх към специфичен обект, определена дейност или специално обстоятелство; страх, който се разпознава от самия индивид като силен и безпричинен, но когато този страх се превърне в натрапчиво състояние и стане значим източник на разстройство, повлиявайки социалното функциониране, се приема за психично нарушение.

Сърцето ви препуска бясно, мислите ви са объркани, дишането ви е учестено и неконтролирано, единственото ви желание е колкото се може по-бързо да се махнете от това място. Хубавото е, че ако паническия страх ви обхване на вилата или на дивана пред телевизора  можете винаги да избягате. Нещата обаче стоят различно, ако се намирате на 20 метра под водата… Проблемът е там, че фобии могат да се появят по всяко време. Повече от 12% от жителите на земята са я изпитвали в определени периоди от своя живот. “Повечето хора развиват първите симптоми още в детството, но има много други, които ги проявяват между 20-30 годишна възраст”, казва американския професор по психология Боб Манкоф. По думите на доктор Дейвид Карбонел, автор на книгата “Паниката ни атакува”, даже и най-запалените водолази не са застраховани от това, той казва: “Срещал съм хора, които управляват собствени самолети и състезателни автомобили и изведнъж внезапно започват да се страхуват от това!” Но защо? Възможно е да са претърпели някакви химически изменения в мозъка, в ДНК, или което е по-често срещано, да са преживели тежки инциденти, което да е спомогнало развитието на фобия.

Силно изразеният инстинкт за самосъхранение

Най-добрият начин да победите фобията е да я разбирате. Природата ни е надарила с естесвен страх като средство за защита, за да не се самоубием в този пълен с опасности свят. Някои страхове са напълно обосновани и здравословни, като например страхът от високо, тъй като падането от високо би било смъртоносно. Именно необосноваността и преувеличеният страх отличават естествения страх от фобията.
[hr]

Паническият страх от акули

Страхът от акулите, човекоядни същества с остри като бръснач зъби, е естествен. А паническият страх, който не ви позволява да се полюбувате на кораловите рифове на червено море – не. Още повече, някои водолази развиват такова силно чувство на страх от акули (и често се поражда не от истински, а от “кино” акулите, които виждаме във филми като “Челюсти” или “Плитчина”), че се страхуват да плуват дори в басейн!

 

[hr]
Клаустрофобия

Страхът от затворени пространства, още повече ако няма изход от тях, си е инстинкт за самосъхранение. Много от нас могат да разкажат как се справят с това във всекидневния живот (например, на моя етаж вратата на асансьора ще се отвори и всичко ще бъде наред). Но за водолазите тези страхове са по-сериозни и това, което в ежедневието ни е просто непоносимост към препълнени асансьори, може да се превърне в болезнен страх от камерата за рекомпресия. Гмурканията в пещери, потънали кораби или на голяма дълбочина, където е тъмно, мътно и има лоша видимост, също могат да провокират пристъп на клаустрофобия. Дори неприятно усещане от стегната маска и плътен мокър костюм могат да я причинят.

[hr]

Агарофобия

Някои хора погрешно смятат, че агарофобията е страх от открити или препълнени с хора пространства, но всъщност тя е страх от това да напуснеш мястото, което смяташ за безопасно, което води до това, че хората, страдащи от това заболява, не спират да напускат домовете си. У водолазите този страх може да се прояви при плуване в открити води, когато около тях има само вода и никакъв ориентир. Също така, в началото при клаустрофобията вие не разбирате защо сте под напрежение до момента, в който ви обхване паниката.

[hr]

Никтофобия

Обикновено децата се страхуват от тъмнина заради добре развитото си въображение – тях ги плаши това, което не виждат. Тези страхове присъстват и у възрастните, макар и не в такава степен. Проявяват се в това, че винаги заключваме вратата нощем и избягваме неосветени пътища. Поради тази причина няма нищо странно, че тази фобия може да се прояви с детска интензивност при водолазите, които по правило са в чужда среда (а именно в открити води).

[hr]

Хидрофобия

Трудно е да се повярва, че водолаз може да се страхува от вода! Но дишането под вода не е естествен процес. За да се развие страх, е достатъчно да глътнете вода от регулатора или да допуснете да останете с празна бутилка. След това има вероятност да се страхувате от подобни ситуации и по всякакъв начин да се опитвате да ги избягвате, което може да ви отстрани от гмуркането или пък да спрете да изпитвате удоволствие от него. “За щастие, подобни фобии се лекуват успешно – казва изследователят в областта на паническите ситуации по време на гмуркане и психиатър Дейвид И. Колвард. – Но вие трябва сами да поискате да се справите със ситуацията…”
[hr]

Погледнете в очите на страха си

За да преодолеете фобията, трябва да преминете през нея. “Най-добрият способ е дълго въздействие на провокиращия фактор, без ответна реакция” – казва доктор Колвард. С други думи, вие трябва често да бъдете в условията, които предизвикват пристъпи на фобия и да се стараете да промените реакцията си към тях. “Можете да започнете с визуализация – съветва докторът, – опитайте се да си представите, че се намирате в ситуация, която предизвиква у вас страх. Концентрирайте се в това да бъдете абсолютно спокойни, дишайте дълбоко с диафрагмата или с корема.” След това постепенно се върнете към реалността. Разбира се, това е добре да се прави под наблюдението на психолог и опитен дайв-инструктор. Трябва да знаете, че това отнема доста време. Необходимо е да прекарате от 90 до 120 минути под въздействието на фактора, който предизвиква страха ви” – добавя доктор Колвард, който наскоро провел няколко часа в басейн помагайки на жена водолаз, която толкова била изплашена от неуспешно гмуркане, че изпитвала страх да потопи лицето си във водата. За адаптация Карбонел използва способ, който той нарича Осъзнаване.” Умните и образовани хора активно се борят с фобиите си, мислейки, че по този начин могат да ги победят. Но това е неправилен подход. С фобиите не трябва да се борите, трябва да ги приемате.

Неговите съвети са:

1. Приемете: Вместо да се борите с вашите страхове, ги приемете. Това ще ви позволи да намалите опасността от възникналата ситуация и да не я влошите (т.е. вие няма да преживявате нещо, което не ви вълнува). Ситуацията ще стане по-позитивна. Ще се чувствате уплашен, но реална опасност няма да съществува. Това ще бъдат само чувства.

2. Почакайте: Изчакайте няколко минути и вижте дали усещането ще отмине.

3. Действайте: Първото, което трябва да направите, е да дишате.  При бавно и дълбоко дишане физиологически е невъзможно да не се успокоите. “Поемете дълбоко дъх – съветва докторът, – това ще ви помогне да се отпуснете. Диафрагмата ви ще се спусне достатъчно ниско, за да осъществите дълбоко коремно вдишване.”

4. Повторете: При необходимост повторете упражнението няколко пъти.

И накрая, винаги помнете правилата за безопасно гмуркане. Ако си повтаряте основните навици и процедури за действие в критични ситуации (повреди в екипировката, изгубване от поглед на бъди-партньора ви, среща с акула), ще ви бъде лесно да не превръщате естествените страхове в паника.

Паниката, фобията и емоциите винаги вървят ръка за ръка. Не е важна причината за страха ви, морско конче или внезапен пристъп на паника – дишането е най-добрият начин да се измъкнете от ситуацията.

ПРОСТО ДИШАЙТЕ !

За равен брой !

Filter Digest

[template id=”5751″]

 

 

 

 

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

Британската точност с Bremont Supermarine S300 & S301

Next post

Жизненоважните секунди и колко всъщност са те

Борис Григоров

No Comment

Leave a reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.