KarussellКино

“Моята разходка в дивото”

wild-reese-witherspoon

„Моята разходка в дивото“ е филм, който много напомня на Into The Wild и 127 часа. Младо момче/момиче тръгва на поход, за да избяга от личните си проблеми, или да се справи с тях, и в процеса на пътуването достига до откровения, които ще му помогнат да оцени по-пълно живота си. При подобни филми не е лесно да се избегне хлъзгавата плоскост на романтизиране и героизация на бягството от цивилизацията, но „Моята разходка в дивото“ го прави успешно.

Историята е разказана накъсано. Докато основната времева линия проследява пътуването на Шерил (Рийз Уидърспун) по един от най-тежките туристически маршрути – Pacific Crest Trail (1100 мили, от границата на САЩ с Мексико до тази с Канада), чрез серия скокове в миналото, са разкрити сцени от живота с майка й (Лора Дърн) и е хвърлена допълнителна светлина върху всичко, което Шерил оставя зад гърба си, преди да поеме на път.

След дълга борба с раницата, която тежи повече от нея, Шерил най-накрая тръгва. Първите километри са кошмарни. Слънцето напича сухата земя, а гласът в главата й не спира да повтаря: “Откажи се, във всеки един момент можеш да се откажеш”. Чакат я дълги преходи през необитаеми земи и предизвикателства от практически характер. Как да опънеш палатка, как да избереш подходяща газова бутилка и въобще какво излишно носиш в раницата си. Най-напрегнатата сцена включва двама ловци със заплашително излъчване, които Шерил среща в гората.

wild03-1

„Моята разходка в дивото“ е филм за усилието, което коства да подредиш живота си. От първата сцена, в която Шерил губи ботуш и с яд захвърля втория, става ясно, че ако не обърнеш достатъчно внимание на раните си, след време гневът ще ти вземе много повече. Освен метафоричното значение, сцената носи и много по-простичко такова. Не тръгвай на път неподготвен. Макар маршрутът да е туристически и по него да се движат и други мераклии, опасностите дебнат зад всеки ъгъл.

Има поетично усещане в начина, по който са показани скоковете в миналото. Звукът им често се прелива с този от основната времева линия, а понякога се чува и „El Condor Pasa“ на Саймън и Гарфънкъл – песен за стремежа и неспособността да бъдеш нещо, което не си. В тези кратки епизоди Лора Дърн поема актьорската щафета и напълно засенчва Уидърспун. В изпълнението й има майчина топлина и радост, почти наивна радост, и същевременно дълбока решимост за преодоляване на обстоятелствата. По-късно Шерил ще цитира Емили Дикинсън: Раните й прозлизаха от същия източник, откъдето и силата й.

vadon_laura_dern

Филмът е режисиран от Жан-Марк Вале, който миналата година постигна невероятен успех с Клубът на купувачите от Далас, изпращайки Матю Макконъхи и Джаред Лето на върха на славата. Някои от кадрите в мотелите, където отсяда Шерил, както и 1-2 мяркащи се каубойски шапки, напомнят на предишния му филм, макар тук отблъскващият реализъм да е преплетен с красивите природни картини, от което се получава особен коктейл, без отличителна собствена визия.

В Into The Wild Шон Пен разказа историята на момче, разочаровано от социалната система, досущ като някой съвременен Хенри Дейвид Торо, търсещ утеха в чистотата на природата. Филмът на Вале е далеч по-личен и страни от претенцията за социална критика, която някои ще се изкушат да потърсят. Красиво разказана история, история за осъзнаването, че животът се случва в момента и единствено така може да се живее без съжаления, без товара на огромна раница на гърба ти.

Мартин Касабов за FilterDigest

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

15 чудесни кадъра, по-красиви и от "фотошоп"

Next post

Духът на супер автомобилите витае и при по-обикновените

Борис Григоров

No Comment

Leave a reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.