Защитниците на небето в две световни войни
Понякога най-простото решение е най-доброто. Такъв е случаят при използването на баражни балони, както в Първата така и във Втората световна война.
Подобни на цепелини балони са служили като противовъздушни оръжия срещу вражески самолети. Метални кабели ги придържат и стабилизират, а формата им можела да бъде коригирана, за да издържат на суровите ветрове.
Тези баражни балони са можели да достигнат височина до 4500 метра. Самолетите, които летяли с висока скорост се сблъсквали с металните въжета и се повреждали или разрушавали. В някои случаи, взривни заряди са били завързвани към кабелите, за да се гарантира унищожаването на атакуващите самолети.
Те за първи път са внедрени от Франция, Германия, Италия и Обединеното кралство по време на Първата световна война. Балоните често се използвани на определени места, за защита на важни сгради.
До 1918 над Лондон е изградена мрежа от баражни балони дълга 50 мили, осигурявайки защита от най-модерните за времето си германски самолети. Много рапорти от това време показват, че пленените германски пилоти са били ужасени от тази мрежа. Единствената ефективна контра мярка е била монтирането на резци за жици на крилата на самолетите, но това е внедрено чак след края на Втората световна война.
През 1938, британците създават Royal Air Force Balloon Command, която е отговорна за защитата на градове, индустриални предприятия, пристанища и други стратегически важни места. Развитието на тактиката на бомбардировките от германците по време на Испанската гражданска война и унищожителния ефект от тях служи за предупреждение на британското правителство.
Събитията в Испания ускоряват подготовката за противодействие на възможна масирана въздушна инвазия. Командването на баражните балони започва въвеждането на тактика за предотвратяване на такива атаки. Целта на поставените балони е да накарат вражеските самолети, които оптимално летят на 1500 метра, да преминат на по-висок ешелон, където огънят на зенитните батареи е много по-концентриран.
Когато започва битката за Британия през 1940, става ясно, че балоните са почти безпомощни срещу германските бомбардировачи, които летят много нависоко. Те са по-успешни срещу Фау-1 летящите бомби, с която кампанията на терор продължава. Баражните балони разрушават 231 Фау-1 ракетни снаряди, летящи на около 600 м или по-ниска височина. След това са поставени резци, срещу металните въжета на баражните балони.
Въпреки, че балоните започват да губят своята ефективност с напредването на войната, все пак са произведени над 3000 бройки до 1944 година.
Свободно летящи балони също са използвани като нападателно оръжие. Снабдени с взривни устройства или теглещи метални жици, балоните са изпращани от Британия да прекъсват електрическата мрежа или разпалват пожари в териториите на Третия райх.
След войната, баражните балони намират приложение в различна област – опитите с ядрено оръжие. По време на 50-те години на миналия век, опитите са правени над земята, предизвиквайки експлозия във въздуха. В тези случаи, баражните балони служат за транспорт, като например в опитите с кодово име Operation Plumbomb през 1957 в щата Невада.
Filter Digest
по материали от War History Online
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.
No Comment