Животът е пълен с тъпи кучки, ама най-много мразех тъпата кучка неделя. Мисълта, че на другия ден ще станеш с будилник, ще се тъпчеш в градския, ще се гледаш сърдито с други сърдити хора, задължително ще закъснееш, шефовете още по-задължително ще ти набият колците, времето със сигурност ще е супер, а ти ще си обречен да бичиш между четири стени и да работиш, за да имаш кво да харчиш през другата неделя, е отвратителна. И навярно не само за мен. Преди 6 години обаче се случи обрат. Неделята стана най-чакания ден, вечерите й станаха по-приятни дори от съботните, БНТ оправда славата си на национална телевизия. Всички прогледаха Канал 1, който последно бяха пускали, когато заспиваха в кошари и „Сънчо“ още беше авторитет в животите им. Събраха се някакви хора, намериха някакви пари, снимаха някакъв сериал, та взеха, че го превърнаха в културно течение. „Под прикритие“ ни донесе повече слава и печалба, отколкото всички видове туризъм, с които се хвалим. Дори повече от алкохолния. Не е за вярване. Разправят, че е продаден в 184 територии, на 3 континента. Скоро ще бъде вписан в „Книгата на Гинес“. Джаро, Иво Андонов и Куката са български престъпници със световна слава. Живият пример как антигероите стават герои. В сблъсъка между полицията и мафията в този сериал, обществото категорично застана зад злодеите. Може би бяха по-убедителни, по-последователни, по-близки до действителността. Може би лошите са по-добри в това, което правят. Може би лошите превъзхождат добрите. Само с едно качество, което ги задвижваше в сериала – чест. Извън художествената измислица нещата стоят по идентичен начин. Нали виждам как в социалните мрежи се споделят мислите на Георги Илиев повече от стиховете на Вазов. Нали виждам как ВИС-2 има 35 хиляди последователи, а Иван Вазов само 13. А и Васил, и Георги, и Иван са покойници. Нали виждам как още се произвеждат календарчета с ликовете на ъндърграунд величията от 90-е. Нали портретите им изгряват на тениски. Нали?! Как „Под прикритие“ да не бъде най-успешната филмова продукция в България, като българите вече са толкова морално извратени и отчаяни, че осъзнават как само лошото ще ги накара да живеят, да се чувстват, да мислят по-добре. Все някой е виновен за това. В никакъв случай сериалът. С добра дума и пистолет в ръка човек може да постигне далеч повече, отколкото само с добра дума. Това не го е казал Иво Андонов. Това са думи на Ал Капоне. Но и тези на героите от „Под прикритие“ се превърнаха в комерсиални затапки, максими за оцеляване, крилати фрази, увековечени в татуировки. „Няма Джаро, няма Маро!“, „Къде сте, бе хомосексуалисти в униформи?“, „Аз не целувам нито гъз, нито ръка. Винаги е обратното.“, „Има ли място тука за морал?!“, „Ше те смажа!“ са само миниатюрна част от репликите във филма, които всеки втори българин може да ти възпроизведе безпроблемно. В това няма нищо изненадващо. И ние живеем като мутрите, в борба на живот и смърт. Само целите ни са различни. Вместо за два контейнера с кокаин, си подливаме вода за два лева отгоре на надника.

Ивайла Тодорова
за Filter Digest

[template id=”5715″]

This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.