Събирач на трупове или как българското кино се въздига от мъртвите

Свикнали сме да чуваме „българското кино-това, българското кино- онова“, но сега е време да замълчим и да гледаме. Рядко нещо ме оставя с подобна емоция в гърдите, както когато излязох от салона, след прожекцията на „Събирач на трупове“. Излязох и си мислех, че има смисъл, има надежда. Отговорни за лентата са младият режисьор Димитър Димитров, за когото това е дебют в пълнометражното кино, сценарист е Марин Дамянов, оператор Борис Славков. Изброявам главните „виновници“, защото лично аз видях едно прекрасно съчетание между текст, режисура, операторска работа и актьорска игра. И тук е мястото да отдам чест и на брилянтните актьори, без които живостта на тези персонажи, би била невъзможна- Стоян Радев и Теодора Духовникова на първо място, Лидия Инджова, Михаил Билалов, Стефан Щерев и Китодар Тодоров. Режисьорът е бягал от типажите, които всеки от актьорите носи като багаж „на гърба си“. Стоян Радев не е типичният мъжкар, а Теодора Духовникова е излязла от кожата на типичната сексапилна жена. Михаил Билалов, когото сме свикнали да гледаме в ролята на „лошият гангстер“ и сега играе такъв, но украсен със смешен мустак, който малко или много разчупва визията му. Лидия Инджова е неузнаваема, в ролята на „доброто момиче“. Стефан Щерев в тази на  „Авера“, циганин, който не „работи, плаща си данъците и почти не краде“. Харесва ми, че не прекалява с досадно клиширания „цигански“ начин на говорене. Китодар пък е почти сериозен, въпреки че когато се появява на екрана, залата избухва в смях, преди дори да си е отворил устата. Има подправки и противоречия във всеки и това прави филма толкова вкусен на възприятие.

1782182_576489582457540_2987830519754052414_n10575124_554530114653487_5993881338282487543_oaaf931bd8f9ec7b501d5003785913e03-500x300movie_2584_8241 (1)

Не искам да преразказвам сюжета, искам да ви оставя удоволствието докрай и да кажа, че си заслужава. Тази сладко-горчиво-кисела история, чисто човешка, но необикновена и излязла от рамките на типизирането в киното. Ироничен поглед към живота, „онзи живот“, в България – гротеската по улицата и усмивката, която все пак чака зад ъгъла. Напомнят ни персонажите на хора, които сме виждали по улиците на нашия град. Историята ни кара да надничаме зад челата им, на онези, с които се разминаваме ежедневно. Надничаме и вътре в нас, докато гледаме хубаво изпипани кадри, мислена драматургия и адекватна режисура. Димитър Димитров казва за филма си, че това е „филм за мъж, който трябва да премине през ада на любовта, за да намери истинската любов“.

10700588_572486929524472_7626674968536070620_o

Съгласявам се с тези думи, но за мен „Събирач на трупове“ е филм за малкия-голям човек, този който живее между нас без да заподозрем колко големи планини изкачва в сърцето си. Човекът, който води битка в главата си, битка със „змея“, който преборва. История за чудовищата, които спят на прага ни и тези вътре в нас. Те са единственото, от което трябва да се страхуваме, онова което лази по стените на предсърдията ни и ни кара да се самоунищожаваме. Стоян Радев пресъздава персонажа си гръмко, влиза в кожата на Ицето и ни кара да настръхваме. Персонажът на Катя, в ролята Теодора Духовникова, пада от пиадестала на собствените си проекции и комплекси. Преплитайки съдбата си с тази на Ицето, който успява да избяга от майчиния си комплекс и побеждава себе си по блестящ начин, докато събира… трупове, които никой не търси. „А труповете се… трупат“. Сценарият е написан по разказ на сценариста Марин Дамянов. Ще си позволя да цитирам началото му, за да подразня любопитството ви докарай:

„Ако си умрете вкъщи, няма да се видим, но, виж, ако ви застрелят на улицата, ако се качите в колата си и тя избухне, или ако получите инфаркт в автобуса, тогава ще дойдем ние с Авера, за да се погрижим за тленните ви останки. Разбира се, ако сме на смяна. Първо идва полицията, после ние. Събираме труповете и ги хвърляме в колата – една раздрънкана оазка, наречена трупарката. Това е нещо като линейка, но без доктор. И нашите пациенти никога не бързат. Понякога даже са позакъснели с месеци, тогава е много гадно… Ако нямаш хрема, съдираш се от повръщане. Колата смърди, а също и аз, въпреки че се къпя по два пъти на ден.  Авера няма такъв проблем – той си мирише на циганин… а освен това имат само една чешма на двора за него, жена му, двете деца и цялата рода; иди се къпи през зимата…“

Запомнете това заглавие и отидете на кино есента, когато ще излезе филмът по кината ни, след като приключи с фестивалният си живот. Успех на целия екип!

Теодора Иванова – Додо
за Filter Digest

Прочетохте ли за “Несломен” от Мартин Касабов?
UNBROKEN

CC BY-NC 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.

One Response to Събирач на трупове или как българското кино се въздига от мъртвите

  1. brib says:

    една раздрънкана оазка
    ——-
    пише се уазка 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published.