Синдромът “Емоционален изнасилвач”

Published on: 23/04/2015

Filled Under: FILTER, Karussell

Views: 1607

Tags:

001 (26)

Наблюдавайки живота и впускайки се в него, попадам на всякакви хора. Няколко събития напоследък ме накараха да помисля за силата на думите. За значението им. Помните ли онези паметни фрази… „Дела трябват, а не думи“, „Голям залък глътни, голяма дума не казвай“.
В ума ми се оформи едно изречение: „от както разбрах колко празни са думите, живея по-лесно“. Но в това ми разбиране не се изчерпва всичко. Думите, словото, вербализирането, това е дар, святост и привилегия. Но в годините нещо се е променило. И освен, че „совите не са това, което са“, думите също не са това, което бяха. Думите са преминали през различни състояния – от витиеватост до неистинност. Къде е границата между това, което изричаме и истински вярваме, до чистото и осъзнато притворство? Съвсем тънка е тя и често преминаваме през нея безпроблемно – напред и назад.
Хората казват думи, които искаме да чуем със или без користни цели. Често казват едно, мислят друго и правят трето. Питам се прави ли се разликата между света, в който живеем и този в главите ни.
И срещайки този синдром на думите и на емоциите, които пораждат у нас, окачествих един специален тип хора. Нарекох ги „емоционални изнасилвачи“. Заменящи думите, изричащи ги с лекота и без мисъл за последствията. Ограбващи не тялото, а душата.
Разтърсих се из мрежата и видях, че тази моя хрумка, вече е хрумнала на някого другиго. Дори има хора, които са й посветили цяла книга. Синдромът „Емоционален изнасилвач“ от д-р Майкъл Фокс. Емоционално изнасилване, казва той, е когато се възползват от силните ти чувства като любов, привързаност, но без твое съгласие. Това последното не го разбрах, но било същото като физическото изнасилване. След емоционалното изнасилване, жертвите губели самоконтрол, както и чувството си за доверие, понижавали самочувствието си, чувствали, че нещо не е наред, но не знаели какво. Можело да се случи и на мъже , и на жени. До тук добре. Следва описание на емоционалните изнасилвачи: харизматични, атрактивни личности, които обичат да им се възхищават и могат изцяло да прикрият истинската си същност. Сигурна съм, че това ви напомня за някого. На мен поне, със сигурност.
И четейки тези редове, които приех не без ирония и чувство за хумор, все пак се разрових по-надълбоко в мислите си.
o-NARCISSIST-facebook
В днешно време всичко е бързо, Земята се върти стремглаво и всеки търси любов. Младостта, сякаш излита през прозореца. Ако да спиш с някого на първа среща до скоро беше един вид разкрепостеност, сега вече не се разбира така. Нямаме време и енергия, които да хабим напразно.
И какво му остава на човек в 21-ви век – тялото е все по-достъпно, жените разтварят краката си безпроблемно?
Сещам се за онази възторженост на мъжете от филмите през 50-те. Когато се появи жена, всички се държат като подивели. Питам се къде е онзи ловец на женска плът? И за какво му е сега пушка, когато дивеча отива сам при него? Как да ловува плячка, когато плячката е започнала да ловува него? И сякаш еволюирайки, предприема нови действия.
Следващата стъпка е душата. Застлана зад слоевете тяло – душата е това, което пазим повече от телата си. Не всеки може да проникне там. Но емоционалният изнасилвач не говори за отживялости, защото знае, че те отблъскват, наместо да привличат. Той говори за възвишени неща – души-половини, звезди, разделени на две, семена, които са покълнали далеч, едно от друго, и са расли години наред само и само да се срещнат някой ден. Той не иска тялото, той иска любов, в най-платоничния и най-болезнения й вариант. Пише стихове. Навлиза в най-интимни пространства. Твърди, че теб е чакал всякога. От вечност и половина.
best-marriage-proposal-01
Няма цел, няма полза, не следва правила и клишета, не желае тялото или времето ни. Единственото, което установих, че е възможно да иска, е енергия и то в най-чистата й форма. А как най-бързо може да се набави такава? Влюбеност, естествено. Енергия на килограм. И следвайки старият принцип за равнопоставеност, се поставям в обувките на „злодея“ и искам да дам логично обяснение на този синдром. Може би е страх от застопоряване или липса на светлина, с която да осветява около себе си. Както Луната отразява Слънцето и ако не знаехме този факт, щяхме да сме сигурни в нейната сребърна истина. Чудя се какво би станало, ако забременееш от емоционално изнасилване. Дали нещо ще се подува в душата ти, докато се роди?

Теодора Иванова – Додо
за Filter Digest

Прочетохте ли “От пантеизъм до пансексуалност или Обичай човека” също от Теодора Иванова – Додо
o-BISEXUALITY-STUDY-facebook

CC BY-NC 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *