Пътят навън

Published on: 31/10/2016

Filled Under: FILTER, Karussell, Подводен свят

Views: 968

Tags: , , ,

ihtm_this_way_out

Влизането в потъналия кораб което се обърква напомня на Роб Смит за това колко е важно да се спазват правилата

Планирахме гмуркане на Aeolian Sky, гръцки фрейтър, който лежи на 32 метра дълбочина, на около 12 мили от бреговете на Уеймаут, южна Англия. Бях се върнал от Флорида, където бях изкарал курс по пещерно гмуркане и след вълнуващите пещери на Ginnie Springs, се чувствах обладан от желание да се гмуркам в Обединеното кралство.

Всички се спуснахме отгоре над  надстройката, където се намират жилищните помещения и след като ги разгледахме реших да отида към палубата по средата на кораба. След това отново се върнах към надстройката която беше относително непокътната,  имаше отворени множество люкове и врати. Започнах да плувам вътре. Спрях на една от вратите където забелязах оранжево въже на пода – същото каквото се използва в пещерното гмуркане и беше внимателно поставено като пътеводител в  кораба.  Проследих въжето през няколко помещения, видимостта беше много добра и аз продължих по линията по стълбище което слизаше надолу. За момент спрях да премисля ситуацията. Влизането навътре в кораба може да бъде опасно, но прилича на това в пещерите, където наскоро се бях гмуркал. Носех подобна екипировка, с допълнителен стейдж, макари и фенери. Имах сигурен маркер за излизане навън и реших да продължа.

Слезнах по стълбището надолу към друга врата, която водеше в машинното отделение. Беше 37 метра дълбочина. В средата на машинното, оранжевата линия свършваше, завързана на пода.

maxresdefault

Осветявайки наоколо в машинното, забелязах врата която ми се стори интересна. Запомних къде се намира въжето и продължих напред. Надникнах с фенерчето в другата стая, и видях още много от машинариите на кораба и възможност да разгледам още навътре в кораба. В този момент реших, че съм достигнал достатъчно далеч и ще бъде опасно да продължавам без линия, която да ме върне обратно. Беше време да се върна към оранжевата линия.

Върнах се обратно за оранжевата линия, но срещнах облак от тиня която се стелеше над пода. Не можех да намеря въжето – потенциално се бях загубил. Реших, че ако излезна от машинното, ще намеря линията отново, защото ще съм минал тинестия облак. Видях, че има две врати които водят навън от машинното, но не бях сигурен от коя точно бях влезнал. Започнах да разбирам, че следващите ми решения може да се окажат фатални и панниката започна да ме стяга около врата. Беше същият сценарий, който бяхме практикували на курса, да търсим загубеното въже. Бързо намерих макара и я пуснах там където смятах че трябва да е било оранжевото въже. Вързах я за някаква част и при нулева видимост започнах за кръжа и да търся въжето. След няколко напрегнати минути усетих че хващам нещо и след като го осветих от няколко сантиметра, видях че е оранжевото въже. Алилуя. Нежно държейки въжето, се отправих в мътилката към изхода и най-накрая видях облекчено зелената светлина отвън.

caveline

Обратно на лодката, водолазите говореха запалено за гмуркането. За моя радост бяха прекалено възбудени за да забележат опитния водолаз, с пребледняло лице да стои кротко отзад на лодката.
Бях нарушил златното правило на пещерното гмуркане. Напускайки машинното със спасителното въже означаваше, че повече нямам сигурен маршрут за излизане. Когато отидох да разгледам последната стая, трябваше да вържа свое собствено въже, което да не прекъсва пътя към изхода в нито един момент.
Този опит ми напомни, че правилата в пещерното гмуркане не подлежат на никакво тълкуване и промяна. Ако ги игнорираш, можеш да платиш с живота си.

Filter Digest
по материали от Dive Magaqzine

Filter Digest препоръчва

CC BY-NC 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.

Leave a Reply

Your email address will not be published.