Кино

Първата помощ идва с камера вместо с линейка или “Лешояда” на Дан Гилрой

Лешояда (на английски: Nightcrawler) е американски криминален филм  по сценарий и режисура на Дан Гилройл. Във филма участват Джейк Джилънхол, Рене Русо, Риз Амед и Бил Пакстън.

Гилрой, който дебютира като режисьор с този филм, разказва историята на на Лу Блум – криминален журналист на свободна практика (в ролята Джейк Джилънхол). Блум е все още млад, но вече е замесен в криминалните случаи на опасни хора от Лос Анджелис. Той притежава колегиална етика, неуморно любопитство и никаква съвест или човешко чувство. Изигран с перфектния репертоар от тикове на Джейк Джилънхол, героят обикновено се усмихва когато говори, но това по-скоро прилича на заучено поведение, отколкото на приятелска усмивка, защото като кон с капаци не разбира нито от шега, нито от някакви други сигнали.

 

MV5BMTg3NTgzNTM1MF5BMl5BanBnXkFtZTgwOTA1ODI2MjE@._V1__SX1857_SY860_

Потънал в мрачния и изпълнен с насилие Лос Анджелис, където живее сам в малък апартамент, Лу се амбицира да снима различни брутални сцени, което бързо се превръща в мания. Научавайки, че местните телевизионни станции плащат добри пари за видеа на инциденти, пожари и местопрестъпления – колкото по кървави, толкова по-добре – той си поставя за цел да завладее пазара. С полицейски скенер и евтина видео камера, той препуска през нощните улици, търсейки ужасни образи ,които може да продаде. От друга страна, Лу се стреми да бъде нещо много по-голямо от доставчик на зловещи кадри за вечерните новини.Мечтата на Дан Гилрой, писателят и режисьор на “Лешояда”, е да присъедини своя герой към редиците на Травис Бикъл и Рупърт Пъпкин, класически социопати на 70-те и 80-те , създадени от Мартин Скорсезе и Робърт Де Ниро, където е показано мрачното, незавидно и безкрайно интересно огледало на обществото, откъдето произлизат. Историята, която Лу разкрива в “Лешояда” ,е заслепена от мръсотия и поквара, но също и представя желанието му  да превърне дребните си, хищни усилия в суров материал за социален коментар.

 

MV5BMTg2MTgxNTQxNl5BMl5BanBnXkFtZTgwMTk0NjE2MjE@._V1__SX1857_SY860_

Страховитото разпореждане със съдбите не прави Лу антигерой, а и “Лешояда” не успява да достигне някъде близо до въздействието на “Шофьор на такси” или посланията в “Кралят на комедията.” .Режисьорът,чрез своя герой,не очаква посланието му-да захранва новинарските медии с болезнено очарование и същевременно жестокост – да получи адмирации, а целта е повече или по-малко преекспонирана, както и позицията, че трябва да се чувстваме силно възмутени звучи поизхабено, дори малко лицемерно. Местните новини, въплътени в отчаяната и цинична продуцентка (изиграна от Рене Русо) приличат малко на безвкусно вдигане на рейтинг. Да не забравяме, че в днешния свят на TMZ, всеки снабден със смартфон е потенциален видео-журналист и експлоатирането на тази тема прилича на старомоден начин за произвеждане на скандал.

Наистина, въпреки че преследването на важни теми е малко отвличане на вниманието, “Лешояда” е нелош и ефективно заснет градски трилър, забавлявайки ни с неговия лепкав съспенс . Изпълнението на Джилънхол излъчва задължителната страховитост на съспенса, макар и не много убедително, а режисьорът Гилрой държи публиката в равновесие, едновременно очарована и отблъсквана, половината желаеща Лу да успее, а останалата тръпнеща какво ще се случи нататък.

Filter Digest
по материали от NY Times

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

Жените през обектива на Александър Тихомиров

Next post

Prisoners - ревю от Антон Терзиев

Борис Григоров

No Comment

Leave a reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.