По пътя на една мечта (В памет на Христина Ангелова)

Беше лятото на 2015 г. Тъкмо беше свършила вечерната ми смяна, тогава работих в едно заведение за бързо хранене в Студентски град.  Прибрах се вкъщи в 5 сутринта. Спомням си, че си мислех: „…сега ще легна да спя два часа,  ще стана в 7 сутринта“. Трябваше да напазарувам и да приготвя за тържество залата на 8-ми блок на студентските общежития, където живеех. Денят беше 13 юли, моят рожден ден, вечерта щях да посрещам гости и всичко трябваше да е готово.
Тъкмо се бях унесъл. И тогава в 6:15, само един час след като бях легнал, телефонът ми звънна.

Малко предистория: Десет дни преди този ден изпратих имейл до директора на Центъра за подводна археология в Созопол Христина Ангелова.  Знаех, че в България има такъв център, но реално аз не познавах никой от там. И изпратих своя имейл на слука.  Имейлът съдържаше запитване относно това, дали мога да се включа в бъдещи проекти, както и моя кратка автобиография – кой съм и за какво мечтая.

И така… телефонът ми звънна, отговорих на обаждането и какво да чуя? Женският глас, с когото разговарях, беше този на Христина Ангелова, директора на центъра. Каза ми, че трябва да замина веднага, ако може още след няколко часа. Локализирали потънал кораб в акваторията на бъдещото пристанище Черноморец. Каза също, че в момента събира екип за спасителни археологически разкопки и трябва да дам отговор още същия ден, за да знае дали да търсят друг.  След това обаждане аз седях в леглото и няколко секунди не знаех какво се случва. Пред очите ми оживяваше една мечта.

Христина Ангелова (сн. д-р Драгомир Гърбов)

Това беше обаждането на живота ми. След няколко минути потвърдих моето участие, като помолих да тръгна на другия ден, обясних, че днес имам рожден ден и би било редно да уважа гостите, които съм поканил. Тя се съгласи и така започна всичко.

Същия ден напуснах старата работа – естествено моят шеф не го прие добре, дори не ми плати последната заплата, но честно казано, не съм и очаквал да го направи. Всички мои близки ме подкрепиха, защото знаеха, че тръгвам по пътя на мечтите си.

Последната си вечер в София прекарах с любимите си хора и на следващия ден събрах бързо своята екипировка и заминах с първия автобус за Бургас и от там за Созопол.  Докато пътувах си мислих: „Оставям всичко зад гърба си и заминавам, към неизвестното“.  Върнах лентата назад. Преди да дойда в София, бях завършил бакалавърска степен по  Археология и История в Шуменския университет. След това записах магистратура по  Археология в Софийския, но очакванията ми не се оправдаха. В университета не се изучаваше подводна археология, дори я нямаше, като свободноизбираем предмет.

Докато пътувах, опасенията ми бяха свързани главно с екипировката и водолазния ми опит. Миналото лято нямах възможност да се гмуркам и направих едногодишна пауза.  А през учебната година ми се наложи да работя на две места, за да спестя пари и да си купя водолазна екипировка. Купувах всичко поотделно. Купих доста евтини неща.  Центърът за подводна археология имаше служебна екипировка само за своите служители. И изрично ми беше казано да взема своята. Регулаторът ми беше добър, маската и плавниците също, но водолазната ми жилетка беше от 82 година, неопренът също. Нямах водолазен компютър. Опасенията ми идваха от това, че ме очаква първо гмуркане след едногодишна пауза с нова екипировка за мен, която все още не е изпробвана.  Всеки водолаз знае, че това е доста рисковано. Обаче тогава аз разсъждавах със сърцето си, а не с главата.

Денят, в който пристигнах, ме настаниха в базата на центъра. Запознах се с бъдещите си колеги – д-р Драгомир Гърбов, той беше научен ръководител на екипа, д-р Найден Прахов, заместник научен ръководител, Здравка Георгиева, тя беше дошла, също като мене със собствена екипировка, но беше от по-рано и доста по–опитен водолаз от мен, д-р Калин Димитров,  той отговаряше за подводното заснемане на обекта. На другия ден се запознах и с Петър Петров (Бат Пепи)  главния водолаз на екипа и домоуправител на базата. Всички ме приеха приятелски.

Екипа. От ляво на дясно д-р Найден Прахов, д-р Калин Димитров, по средата Здравка Георгиева, капитан Тодор Стаматов, Автора (сн. д-р Драгомир Гърбов)

След няколко дни дойде и дългоочакваното развеждане на потъналия кораб, това беше и първото ми гмуркане, за което толкова се притеснявах.

В този ден бяхме само аз и Найден. Запознах се с Капитан Тодор Стаматов, който управляваше Мауната, от която екипът влизаше във водата. Лодката застана точно над кораба, екипирах се, Найден ме провери, седнах на високия борд и влязох с прекатурване назад.  След няколко секунди и моя колега влезе. Всичко беше наред, затова си дадохме знак за потапяне. Потопихме се и Найден започна да ми показва кораба и изведнъж ми се стори, че регулаторът не ми подава достатъчно въздух, след това жилетката започна да ме стяга. На всичкото отгоре маската ми започна да се пълни с вода. Помислих си, че искам да изляза, но вътрешният ми глас  пулсираше, че трябва да продължа, стиснах зъби и си казах, че няма да се откажа. Изчистих маската, балансирах се и продължих, просто не разбрах, как се преобразих, точно  в този ден, страховете ми изчезнаха и повече никога не се върнаха. Оказа се, че всичко е било само в главата ми. В последствие разбрах, че Найден е човек на, когото можеш да се довериш.

Д–р Найден Прахов и Автора (сн. капитан Тодор Стаматов)

Корабът се намираше на 4.5 метра дълбочина, лежеше на равно дъно и  представляваше дървен ветроход. Киловата дължина възлизаше на 36 метра.      В първите дни от нашето проучване, трябваше да направим подводна оборка. С времето морето беше затлачило всякакви боклуци парчета балатум, консерви, скъсани обувки, гуми, пластмаси, стари скъсани мрежи и още какви ли не гадости…  След няколко дни на почистване започна същинското проучване, за целта използвахме воден ежектор. Този уред представлява последоватено свързани водоструйна помпа и центрубежна помпа с работно колело при напълването на помпата с вода и включване на електродвигателя водата циркулира в корпуса, като протича последователно през ежектора и работното колело. С помощта на помпата водата излиза под налягане чрез преобразуване на струята от ниско налягане и висока скорост в струя с високо налягане и ниска скорост. Ниското налягане засмуква дънните наслаги и създава обратна струя, която изхвърля засмукания пясък. Когато за първи път работих с ежектор бях под водата със Здравка, тя ми показа, как точно работи ежектора.  Като цяло работата с ежектора беше трудна, пясъкът беше наситен с камани със средна големина, както и фрагменти от тухли карго товара на кораба. Доста често тези отломки задръстваха всмукателните тръби. Ако не можехме да бръкнем с ръка до отломката застанала на пътя на струята, беше нужно да намалим дълбочината и рязко да разклатим тръбите от височина. Обикновено се случваха нещата по втория начин. Няма да забравя с какво удивление разбрахме, че пясъкът крие огромен кораб, а не просто някаква „турска гемия“.

Работа с воден ежектор, Автора (сн. д-р Калин Димитров)

Екипът ни беше разделен на 2 смени, първа смяна разполагаше с по 2 бутилки на човек, бутилките ни бяха 15 литра. Втора смяна разполагаше с по 1 бутилка на човек и беше по – кратка от първата. Обикновено, когато  свърши първата бутилка, се качваш до лодката и я сменяш с втората, почиваш 5-10 минути и влизаш отново. Аз специално излизах в началото на 50 бара, за да сменя бутилка, но после седях долу до последна глътка въздух. Първа смяна успяваше да направи четири и половина – пет и половина часа във водата с 2 бутилки по 15 литра. Аз успявах да стоя до четири и половина и най – много до 5 часа. При мене имаше трудности – стара жилетка, лепилото между клапите и вътрешния балон беше прогнило и постоянно губих баласт, често ми се налагаше да припомпвам инфлатора, за да се балансирам правилно.  Обикновено първата смяна се връщаше в базата и се заемаше с вечерята.

Водолазния екип. От ляво на дясно Здравка Георгиева, д-р Драгомир Гърбовм, д-р Найден Прахов, Автора (сн. д-р Калин Димитров)

В процес на проучването разделихме кораба на няколко сектора. Първият сектор, който започнахме да проучваме представляваше масивна секция от дървен корпус. Локализирахме кил, набор и десен борд. В ход на проучването се оказа, че това е носовата част. Десният борд беше запазен до скулата. Особен интерес представляваше това, че при носа успяхме да видим следи от удар. Там килът беше счупен, а ламарината много нагъната. Може би удар в подводни скали. Вероятно тази пробойна е довела до кончината, застигнала кораба.

Вторият сектор, който успяхме да проучим представляваше масивен отломък от дървения корпус – набор и кърмова част до главната палуба.  Между първия и втория десен стрингер локализирахме добре запазен шелфбимс в който са изсечени общо три легла за палубни бимси, които маркират главната палуба. За жалост корпуса на кораба беше в много лошо състояние и не успяхме да локализираме ахтернщевен, стернпост и други елементи на кърмовата конструкция.

Д-р Драгомир Гърбов, обследване и документация. (сн. д-р Калин Димитров)

Д-р Калин Димитров идваше често да заснема новите проучени сектори от кораба, той беше неотделима част от нашето проучване, като водолазна помощ, той се грижеше за техническото състояние на нашата екипировка и ежектор. Нашият главен водолаз Бат Пепи се грижеше бутилките да бъдат винаги заредени и готови за новия ден, учеше ни да работим с компресор за въздух. Той беше човек, от който винаги можеш да попиеш нови знания за водолазното дело от неговия дългогодишен опит.

Драго ме научи, как да се позиционирам над обекта. При нашия обект специфичното беше в това, че се налагаше да сме леко с главата надолу, след като се вкопавахме се появяваха много стърчащи остри предмети. Другото неудобство беше, че някои от дървените конструктивни елементи от корпуса бяха доста крехки, и на места беше необходимо да държиш краката си високо горе за да не счупиш нещо със замаха на плавника.

Проучихме и част от товара на кораба, той представляваше куп от тухли. Най – вероятно тухлите са правени в дървени калъпи. Силикатният анализ показа, че те са огнеупорни.

Документиране на корабния товар. От ляво д-р Драгомир Гърбов, от дясно Здравка Георгиева. (сн. д-р Калин Димитров)

Между двата споменати сектора открихме най – много находки. Интересни за мен находки представляваха парчета английски порцелан, едното от които дъно на съд със ситопечат – предполагаемата дата е XIX в. Друга интересна находка беше дървен двушкевен тънкоходен блок с гак и частично запазено въже.Интересен констуктивен елемент беше откриването на част от флашборд с планцирана греда.

Тънкоходен блок с гак и останки от въже. (сн. д-р Калин Димитров)

Вечерите след дългия работен ден минаваха във веселие и догатки за кораба, който проучваме.

По време на обработката на находките, върху три от крепежите се виждаха щампи с печати STАBTO TECNICO TRIESTINO  – това е лого на фабриката “Stabilimento Tecnico Triestino”, функционирала в периода 1837-1897 г. в гр. Триест, Австрийска Хабсбургска империя.

Интерпретацията, която предлага нашия научен ръководител д-р Драгомир Гърбов е, че корабът, който проучвахме е представлявал дървен товарен ветроход, най – вероятно тип Барк. Данните от находките позволяват да се постави приблизителна дата на строителството средата на XIX в. От английският порцелан може да се предположи, че след 1840 г. корабът вече е бил в експлоатация. За жалост не може да се определи дата на неговата загуба. Но едно е ясно, че корабът  не е „Потънал“, а е заседнал или попаднал там по време на морска буря. Най – вероятно това се е случило преди или след Руско-турската война 1877 – 1878 г. А като сигурна дата може да се посочи 06.01.1907 г. , от която има фотография на залива, и се вижда, че останките от кораба вече не са били видими, над водата.

Със Христина Ангелова, се запознах към средата на периода ми в Созопол. Първото ми впечатление за нея беше, че е строг, но справедлив човек. Всъщност аз така и не успях да я oпoзная, но това, в което се убедих за нея беше, че тя бе здраво стъпил на земята човек, един ерудиран и блестящ учен. Гръбнакът на центъра за подводна археология.

Не усещахме как минаха дните и всичко свърши много бързо, както всяко хубаво нещо.

Сега си мисля, че мечтата ми се сбъдна. След 74 работни дни през лятото на 2015 г. натрупах 95 човекочаса археологически и водолазен опит на обект под вода. Две години по – късно от новак на по – малко от 10 часа, към днешна дата зад гърба си вече имам над 150 гмуркания и над 130 часа под вода. Дори успях да си намеря работа миналото лято на 2016 г. във водолазния център на DUE (deep underwater Education). Е да, отново през повечето време на годината работя, като барман или готвач. Все още изчиствам изпитите, за да завърша своята магистратура, изпити, които натрупах, когато ми се налагаше да работя на две места, за да си купя екипировка. Но въпреки това, че не мога да работя по професията си, постоянно вземам участие по проекти, не съм спирал да се гмуркам.

Ако Христина Ангелова не ми се беше обадила в ранното утро на 13 юли през 2015 г. може би никога нямаше да стигна до тук и днес нямаше да пиша тези редове. Всъщност повод за написването им стана нейната смърт през лятото на 2016 г. Тя почина след тежко и продължително боледуване. По това време аз нямах възможност да отида на нейното погребение и да почета паметта и. Правя го сега с тези редове, защото понякога един телефонен звън решава накъде ще тръгне животът на човек.

За мене този ден беше 13 юли 2015 година. Тогава тръгнах смело по пътя на мечтата си, наречена подводна археология, усещайки протегнатата ръка на един прекрасен човек – г-жа Христина Ангелова.

Мисля си, че в благодарното ми сърце винаги ще има едно кътче, където спомена за нея ще бъде вечно жив.

Ивелин Банджаков – Автора (сн. Елена Маркова)

 

Ивелин Банджаков
Filter Digest

Filter Digest препоръчва

 

 

 

 

CC BY-NC 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.

5 Responses to По пътя на една мечта (В памет на Христина Ангелова)

  1. psevdokia says:

    Trudno mi e da masturbiram na toz material.

  2. yassen says:

    Да, на този е доста трудно, освен ако не те пере сачмата…

  3. Svetlana Todorova says:

    Страхотна статия. 🙂

  4. Диляна says:

    Прекрасни думи! Накараха ме да настръна дори ..

  5. Диляна says:

    настръхна **

Leave a Reply

Your email address will not be published.