Книги

“Пир в бърлогата” – Хуан Пабло Вилялобос

Copy of P1220823

“Пир в бърлогата” се чете за има-няма два часа. Това я прави от онзи тип книги, към които четящите посягат, когато са се преситили с дебели тухли. Изведнъж те обзема нуждата да прочетеш нещо бързо, да изгълташ една история наведнъж. Над тридесет са ревютата на мои приятели в Goodreads, което я прави една от най-четените и ревюирани книги в блогърските среди.

Точтли разказва. Той е още момче, но светът му е потопен в жестокост. Като син на мексикански наркобарон, всяка негова прищявка е удовлетворена (най-голямата от които е да има либийски хипопотам джудже).

Първоначалната идея на писателя е била да напише роман за сина си, в който да му покаже, че човек не може да получи всичко, което желае. В последствие обаче историята завива към палата на Точтли, където момчето не само иска, но и може да получи своя хипопотам.

Вилялобос използва детето, за да въведе небрежен тон на разказване. Чрез наивността на своя протагонист, авторът разтваря света като цвете, постепенно, без да сме съвсем сигурни къде и как живее Точтли. За истинското измерение на ужасите трябва да гадаем по детската интерпретация. От този сблъсък между невинността и кошмарното ежедневие се ражда и истинската стойност на романа.

“Едно от нещата, които съм научил от Йолкаут, е, че понякога хората не се превръщат в трупове само с един изстрел. Понякога им трябват три, а друг път – четиринайсет. Всичко зависи къде ги стреляш. Ако ги нацелиш два пъти в мозъка, няма начин да не умрат. Но можеш да ги нацелиш ако ще хиляфа пъти в косата и нищо няма да им стане, макар че ще е голям майтап да ги гледаш. Всичко това го знам от една игра, която играем двамата с Йолкаут. На въпроси и отговори. Единият казва брой куршуми в част на тялото, а другият трябва да отговори “жив”, “труп” или “неясен изход”.  

Харесах книгата, когато я четях. За съжаление седмица след прочита почти не си я спомням. В съзнанието ми са останали някои елементи и тонът на разказване. Трудно се запомнят книги, които не са сюжетно ориентирани и боравят с толкова пъстра палитра, както го прави “Пир в бърлогата”. И все пак преживяването си заслужаваше.

Издателство: Жанет-45

Мартин Касабов  Izumen.Blogspot

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

Pashis Андрей Пашис - фотографията като начин на живот

Next post

Flip Schulke - част II

Борис Григоров

No Comment

Leave a reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.