KarussellКино

Обратен гард

gard
Още един филм за боксьори? Не, наистина, защо да ни пука? Виждали сме тази история (да, тя винаги е една и съща история) разказана сто пъти. От „Джентълменът Джим” (1942) с Ерол Флин и „Толкова по-тежко ще е падането” (1956) с Богарт, през „Роки” (1976) и „Разярения бик” (1980), та чак до „Али” (2001) и „ Късметлията” (2005), познаваме толкова добре героя с окървавени ръкавици, който пада, но винаги се изправя, че едва ли има какво да се добави. Но ето, че идва нов филм, който няма да остави трайна следа в историята на киното, но може би ще бъде достатъчно добър, за да спечели вниманието ни за два часа. А защо да ни пука? Заради Джейк Джиленхол, разбира се.

Ето ви актьор, който е неспокоен, който търси предизвикателства и покорява нови върхове, вървейки в стъпките на легендите преди него. Джиленхол направи рязък завой след обидно глупавия „Принцът на Персия” и от 2012 насам не е допускал грешка нито в изпълненията си, нито в избора на роли. Физически впечатляващ полицай, детектив с мистериозно минало, близнаци (а близнаци ли са наистина?) и журналист-лешояд. Всички тези роли се обединяват от майсторското умение на Джиленхол за детайлизиран портрет на героя и могат да се класифицират като работа от световна величина. Така че не е изненада, че след три години усърдна работа, актьорът се превърна в гаранция за качество и всеки следващ негов проект се следи с огромно внимание от киноманите. Време е да поговорим за „Обратен гард” на Антоан Фукуа.

JAKE GYLLENHAAL stars in SOUTHPAW

JAKE GYLLENHAAL stars in SOUTHPAW

Били Хоуп (Джиленхол) е шампион в полусредна категория. Обграден от жена си (Рейчъл МакАдамс) дъщеричката им, той има всичко, за което някога е мечтал. Дом, семейство, пари и професионален успех. Но поради избухливия си характер, който му помага да печели на ринга, Хоуп може да загуби всичко, за което се е борил.

Ще ми бъде трудно да обсъждам филма без спойлъри, поради естеството на драматургичната му структура, но ще се постарая да не разкривам основната шокираща сцена, която се явява като обратен момент за филма (макар да беше показана съвсем ясно в трейлъра). Да кажем просто, че след краткото представяне на живота-мечта на Били, се случва нещо ужасно, което го разтърсва из основи и го запраща в ада, откъдето с много усилия и пречупване на характера си, ще трябва да излезе, ако иска да се грижи за дъщеричката си.

Един от големите ми проблеми беше именно тази over the top драма, която често се използва в нискобюджетните, пропити от сантименталност продукции. Винаги някой е болен от рак, блъска го кола, прострелян е… Не че такива неща не се случват в живота, но когато се използват от писател, за постигане на драматичен ефект, се явяват слаби и повърхностни механизми. Затова и ако погледнем творбите на големите майстори, ще забележим колко често драмата се състои в нещо съвсем обикновено, част от ежедневието на героя (примерно кражбата на велосипеда в „Крадци на велосипеди” (1948), което го отклонява от пътя и се превръща за нас, зрителя, във вълнуваща и непредвидима история.

Но „Обратен гард” може да се нарече всичко друго, но не и непредвидим. Всеки епизод и сцена, дори разговорите в тях, са копия на хиляди други филми, което веднага се разпознава от мозъка и се запраща в категорията „О, това вече съм го виждал, няма нужда да го запомням”, което пък автоматично води до онзи смешен ефект „Абе, кой филм гледахме вчера?”. Нелепата експозиция в началото също не помага особено. Докато Били води първия си мач на екрана, коментаторът обяснява драматични факти от живота на съпругата на боксьора, което трябва да ни накара замислено да поклатим глава. Или пък да въздъхнем отегчено.

След позитивното начало, филмът прави рязка тонална промяна. Всичко става от мрачно по-мрачно. Героят е запратен по спиралата към ада, така да се каже, и единственият изход е промяната. В това отношение Фукуа се е справил добре. Трагедията е рано, но преди нея е изминало достатъчно време, за да ни пука. Тоталната промяна е ефектна и не изглежда неестествено. Историята бавно се оформя около основните си точки – гняв, надежда, смирение и възраждане. Героят започва пътя си към душевното изцеление.

Честно казано не ми пука особено за бокса, така че не мисля да обръщам внимание на този аспект от филма, а и сякаш самите създатели не са задълбали особено в детайлите около спорта. Той служи по-скоро като фон, а различните начини на движение, тактики и методи за победа над противника, са използвани като метафора за развитието и вътрешната промяна на Хоуп. Това, което мога да кажа за сцените на ринга, е, че са снимани с приятно изненадваща бруталност , което придава нужните тежест и реализъм, за да не изглежда цялото нещо като сценка от училищен спектакъл.

Всички актьори са добри. Джиленхол отново доказва, че е в отлична форма. Физическата му трансформация (особено след хилавия Лу в „Лешояда”) е покъртителна и макар това да не е най-важното в едно актьорско изпълнение, определено помага за достоверността. Форест Уитакър, когото забравих да спомена по-горе, се появява във втората част на филма. Той е новият треньор на Били, който го кара да мие кенефите и да се върне към основните уроци, които голямата звезда явно е забравила. Добро изпълнение на Уитакър. Момиченцето, което играе дъщерята на Били също е изключителна. Казва се Ууна Лорънс и тепърва ще следим кариерата й с интерес.

Чух, че принципно филмът е правен за Еминем, който в последствие се отказал, поради музикалните си ангажименти. На места можеше ясно да се усетят прилики с „Осмата миля” (2002), филм, който харесвам, но мисля, че едва ли музикантът ще ше да се справи по-добре от Джейк. Все пак Еминем участва в саундтрака и част от атмосферата се дължи на него и други рап изпълнители, които са адекватен избор за този тип филми.

В заключение мога да кажа, че „Обратен гард” е посредствен филм, направен без особено вдъхновение, но с добри изпълнения и проблясъци на искреност, които се прокрадват към сърцето и неутрализират по-слабите страни.

Мартин Касабов
за Filter Digest

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

Има такава държава!

Next post

Каламици - Раят е по-близо от колкото предполагате

Борис Григоров

No Comment

Leave a reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.