Антонов AН-225 Мрия (Мечта)

Създаването на Ан-225 Мрия, е възложено на конструкторското бюро Антонов в Украйна през 80-те години на миналия век (тогава Украйна е част от СССР). Задвижва се от 6 броя турбореактивни двигателя, като с максималното си излетно тегло от 640 тона, е най-дългият и тежък самолет произвеждан въобще. Друг рекорд който “държи” е и за действащ самолет с най-голям “размах” на крилата. Като “основа” за създаването на Мрия, от ОКБ Антонов решават да използват успешната база на предишният им рекордьор – Ан 124 Руслан. Основното предназначение на новата машина е транспортиране на космическата совалка Буран. Първият и единствен екземпляр на Мрия е завършен през 1988г. След успешно изпълнение на Съветската си военна мисия, Ан 225 бива “консервиран” за осем години, след което машината е подложена на цялостен ремонт и пълна модернизация. Обновеният самолет отново е представен официално, но този път с “цивилни дрехи” и в търговския сектор на гражданската авиация – като основна машина на Антонов Еърлайнс, специализирани в транспорта на голямо-габаритни и свръхтежки товари по въздуха.

Размерите на Ан 225 са наистина огромни – 84 метра дължина на корпуса и 88 метра разпереност на крилата!

Messerschmitt Me 323

Гигантът (ME 323 Giant), вече сме го представяли в специална статия. Онова, което можем да споменем за него тук е да повторим основното – Германски транспортен самолет от Втората Световна Война. Изграден е на базата на безмоторния си първообраз Me 321 и е практически носител на титлата най-голям транспортен от ВСВ.

Самолетът е създаден, като резултат от плановете на Фашистка Германия за инвазия в Обединеното Кралство. Нацистите се нуждаели от еднократен безмоторен транспортьор на голям брой десантчици. След отхвърляне на плановете за подобна операция, необходимостта от самолет с възможности за превоз на тежки товари и техника все пак останала и дори се засилила. Било взето решение, вече готовият глайдер ME 321  да бъде доработен в двигателен самолет, носещ името Ме 323.

Максималният полезен товар е бил около 12 тона, но е бил твърде бавен с максималната си скорост от 177 MPH. Дължината му е 28м а разпереността на крилата 55м. Няма данни за оцелял от войната екземпляр.

Blohm & Voss BV 238

Blohm & Voss BV 238 е бил Германски хидроплан произведен през ВСВ. Бил е най-големия въобще самолет до своя първи полет през 1944г, както и най-голямото въздухоплавателно средство, произвеждано от силите на “Оста” по време на войната.

Единственият завършен BV 238 е бил повреден и потопен от Кралските Военновъздушни Сили в късния април на 1945г. Съюзническите сили били силно загрижени, че Адолф Хитлер можел да използва самолета за бягство към Южна Америка, заради което атакували веднага, след като разузнаването им докладвало за позицията на самолета. Машината е била жестоко повредена, изгаря почти цялата, след което потъва. Производството на другите два прототипа така и не е довършено.

Тази летяща лодка е била дълга 43 метра, с размах на крилата от 60 метра.

Martin JRM Mars

Martin JRM Mars е голям, четири двигателен товарен хидроплан, проектиран и създаден в ограничена серия от 7 броя, за нуждите на Американската морска пехота през ВСВ. От командването на Морската пехота, през 1938г правят поръчка за транспортен хидроплан с голям обсег на действие.

Оцелелите екземпляри след войната са преоборудвани за цивилни нужди като противопожарни самолети. Един от тях все още се използва активно без изгледи за скорошно “пенсиониране”.

Дължината на машината е 36м, разпереност на крилата 61м.

В36 Миротворецът – Convair B-36 “Peacemaker”

Convair B-36 “Peacemaker” е бил стратегически бомбардировач на ВВС на САЩ от 1949г до 1959г.
Самолетът е представен официално през август 1945г, като първият си полет извършва  година по-късно  – на 8 август 1946г.

Той е бил най-големият за времето си, серийно произвеждан самолет с бутални двигатели. Държи все още рекорда и за военен самолет с най-голям размах на крилата произвеждан въобще – 70м. В-36 е първият бомбардировач от флотата на ВВС, който е бил в състояние да “превози” което и да е ядрено оръжие от арсенала на САЩ в един от четирите бомбови отсека на корпуса си – и то без допълнителни модификации.

С дължина на полета от 10 000 мили и максимален полезен товар от 33 тона, В-36 е бил и първият самолет способен на междуконтинентален полет без дозареждане.

Convair XC-99

Convair XC-99 е прототип на свръхтежък транспортен самолет. Разработен на базата на стратегическия бомбардировач В-36, той логично му отнема лидерството като “най-голям самолет с бутални двигатели”.
Първият си полет извършва на 23 ноември 1947 година в Сан Диего, Калифорния, а след тестването е доставен на Военновъздушните сили на САЩ на 26-ти май 1949г. Машината има разработен проект с обозначение “Convair Model 37”, който да бъде използван и продаван за нуждите на гражданската авиация. За съжаление обаче, проектът така и не бива развит.

През Юли 1950-та, XC-99 изпълнява първата си карго мисия с кодово име “Оперция слон”. След няколко подобни успешни мисии обаче, от ВВС на САЩ решават, че нямат нужда от толкова голям самолет за свръх-дълги разстояния, заради което прекратяват поръчките за този тип.

Произведеният XC-99 служи вярно до 1957-ма, като е използван усърдно и в Корейската Война. Последният си полет извършва на 19 март 1957г. до военно- въздушната база Кели (Kelly Air Force Base), където е консервиран за следващите 47 години.

След това, самолетът е основно разглобен в “гробището за самолети” на Аризона (виртуална разходка из гробището за самолети в Тъксън), без да се планира неговото евентуално възстановяване в обозримо бъдеще. Размерите му са били наистина внушителни – 56 метра дължина на корпуса и разпереност на крилата от 71м

Boeing B-52

С подписването на успешен контракт през юни 1946г., първообраза на В-52 еволюира от вариант с шест турбовитлови двигателя във финалния си прототип YB-52 разполагащ с осем турбореактивни двигателя монтирани на стреловидно крило. Своя първи полет В-52 извършва през април 1952г. Създаден да “носи” ядрено оръжие по време на “Студената Война”, B-52 Stratofortress заменя предшественика си Convair B-36. Ветеран от няколко войни, кален от битките и мисиите, в които е участвал, B-52  до сега е поразявал целите си само с конвенционални муниции и бомби (за щастие).

B-52 е на активна служба към ВВС на САЩ от 1955г. през 2012г, 85 броя от тях все още са в “строя” плюс още 9 в резерв. В-52 успява да прехвърли повече от 50г. продължителна употреба. След основна модернизация на флотилията между 2013 и 2015г, ресурсът му е удължен и се планира използването му до 2040г.

Дължината на корпуса му е 49м, разпереност на крилата 56м.

Хюз Херкулес/Hughes H-4 Hercules

Известен повече като “Елегантната Гъска” (Spruce Goose) или с истинското си име Hughes H-4 Hercules е всъщност прототип на тежък стратегически транспортен самолет. Създаден за транс-атлантически пренос на тежки товари, муниции и продоволствия по време на ВСВ.

Хюз не успява да завърши самолета до края на войната, причините са свързани донякъде и с основното изискване, поставено от правителството на САЩ за целта, а именно – машината да бъде произведена изцяло от дърво! Основният материал, който е използван в конструкцията му е вид лека и здрава бреза. Причините за това изискване са били ограниченията, които участието във войната налагат за използването на лекия алуминий и необходимостта да се постигне максимално ниско тегло и относителна здравина.

Въпреки закъснението (или предвид “избързалата” капитулация на Германия) – самолетът все пак е представен официално. Хауърд Хюз по време на това представяне (включващо  изпитание на цялата му задвижваща част с няколко “разбега” по вода), нарушава “процедурата” като на практика издига самолета в нисък полет. Това се оказва и единственият полет на Н-4 Херкулес – датата е 2 ноември 1947г.

След това “представяне”, проектът така и не бива развит. Самият Х. Хюз по-късно изкупува обратно машината от правителството, “консервира” самолета в специално изградения за него покрит док, като допълнително плаща от собствения си джоб по 1 млн. долара годишно за обслужване и наем.

Днес самолетът е изложен в авиационно-историческия музей в град Мак Минвил, щата Орегон (Evergreen Aviation & Space Museum in McMinnville)

Херкулес и сега се явява най-големият хидроплан за всички времена. Дължината на самолета е почти 67 метра, разпереност на крилата 98 метра.
Локхийд Галакси /  Lockheed C-5 Galaxy

Lockheed C-5 Galaxy предоставя на САЩ възможност за стратегически превоз по въздуха на свръхтежки товари на далечни разстояния (междуконтинентални полети).

Галакси оперира за ВВС на САЩ от 1969г. Използван е като основна транспортна единица и поддръжка във военните операции с участието на САЩ – в т.ч. Виетнам, Ирак, Югославия и Афганистан. Основна роля е играл и при доставката на хуманитарни помощи, специализирана техника и продоволствия на засегнати от природни бедствия райони. Възможностите му за многоцелева употреба се допълват и с активно използване на самолета по време на космическата програма “Спейс Шатъл” на НАСА.

Машината е с дължина от 75м., разпереност на крилата 91м., а максималният му полезен товар възлиза на 211 тона карго.

Явор Парлапански

за Filter Digest

[template id=”6158″]