Когато през 2010 Кристиян Стемпер посещава малкия, 20-тина километров гръцки остров Парос, той прави снимки на различни персонажи. Очароват го по-специално рибарите и техните традиционни дървени лодки, с които тези мъже имали специални отношения и често ги кръщавали с женски имена в чест на техните майки и дъщери. Но, когато след няколко години Стемпер се завръща на острова, заварва много от лодките унищожени, изоставени или продавани на туристи. Тогава той започва да документира лодките и рибарите, посветили живота си на морето. “И тези, които са останали, скоро ще изчезнат. Не само на Парос, но и на всички гръцки острови. Това са особен вид хора. За тях животът е  лодката, морето и рибата,” казва Стемпер пред CCN.

В последствие, Стемпер издава книгата “Lupimaris” или Вълците на Морето, в която са поместени снимки на  99 лодки и 31 рибари, снимани с голяма прецизност. Мъжете са заснети в черно-бяло, а лодките им контрастират в ярки цветове. Всяка гънка от обрулените им от вятъра и слънцето лица може да бъде съпоставена с детайлите по техните лодки – бръчките стават въжета, а износената боя контрастира с усмивките им, създавайки ефект на двоен портрет. Първо човекът, след това начинът му на живот.

Янис Перантинос от Писо Ливади и неговата лодка “Попи”

[hr]

Александрос Критсалис от Парикиа и неговата лодка “Корал”, който споделя: “Лодката ще ви покаже, че е жива и обича живота точно както хората. Тя обича да живее заедно с нас  и както делфините играят с нея, така и тя си играе с нас.”

[hr]

Панайотис Нисадакис от Науса и неговата лодка “Япапанти”

[hr]

Атанасиус Карапетис от Парикиа и неговата лодка “Деспойна”

[hr]

Никитас Маламатениос от Науса и неговата лодка “Панагиа”, който казва: “Работата е трудна и все по-малко доходна, което я прави непривлекателна за младите. Аз винаги съм бил рибар, не съм станал от необходимост, но и не съм имал друг избор.”

[hr]

Филипас Цантанис от Парикиа и неговата лодка  “Илиас Мириа”. “Моят дядо беше рибар. Наричаха го Професора. Аз наследих прякора. Има два начина за риболов.  Единият е да хвърлите мрежите по залез и да ги съберете сутрин, другият – да ги поставите в следобедните часове и да ги съберете по залез слънце. Аз предпочитам втория, защото нощем идват делфините и тюлените,” споделя Филипас.

[hr]

Петрос Делентас от Писо Ливади и неговата лодка “Манолис”. “На 18 години станах моряк, бях радист и обиколих света не от романтични подбуди. По това време нямаше какво друго да се прави. Лодката ми ме спаси, тя беше моята котва, която ме върна на Парос и която ми помогна да изградя живота си и да избягам от моряшкия живот. Тази лодка е моята любов,” казва развълнувано Петрос.

[hr]

Спирос Тантанис от Науса и неговата лодка “Евангелиа Стела”

[hr]

Вагелис Пароусис от Алики и неговата лодка “Меропи”. “Ако трябваше да стоя в Атина, нямаше да издържа и едно денонощие. Щях да се побъркам.  Ако не съм край морето, все едно съм умрял,” заявява Вагелис.

FilterDigest
по материали от  The Atlantic

[template id=”5744″]

 

 

 

 

 

 

 

This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.