KarussellПодводен свят

Малта – гмуркане в историята на Втората Световна Война

Бойни станции

Струите вода оставят следи след оранжевия буй, който маркира линията за спускане: Ще има течение. Скачаме далеч нагоре по течението, но въпреки това 100 кг екипировка която нося прави трудно хващането на въжето и буя преминава покрай мен преди да съм успял да го сграбча. Без да се бавя натискам спусъка на моя скутер Suex Diver Propulsion Vehicle, който ме връща към линията за спускане. Започва едно бавно спускане ръка след ръка, защото мисълта за преумора някак преминава през ума ми.
Минути по-късно, докосваме дъното на 65.5 метра дълбочина; пред мен виждам само следа от нещо голямо което е влачено в белия пясък. Няма и следа от потъналия кораб. Закачаме линия за въжето за спускане и пускаме DPV-то, следвайки следата в пясъка. Скоро огромна сянка разкрива SS ­Le Polynesien, един от най-грандиозните потънали кораби край Малта.

Le Polynesien е 6,373 тонен френски лайнер, потопен от немска подводница UC-22 на 10 Август 1918, по време на края на Първата световна война, убивайки 10 човека. Превозвал е сръбски войски по това време. Корабът лежи на десния си борд на около 7 мили от Ла Валета с недокоснат корпус.

 

Приближаваме кораба откъм средата, откъдето има чудесна гледка към надстройката. Самотно оръдие обвито в корали стърчи между палубните механизми. Завъртаме се около него и отиваме отзад на кърмата където има отворени трюмове и може да се проникне в този 150 метров кораб. Времето отлита много бързо и достигаме лимита си на тази дълбочина за около 50 минути, и се запътваме обратно към линията за да направим декомпресия. Необходими са няколко гмуркания за да се разгледа целия кораб който може спокойно да се нарече епически.

 

The wrecks of Malta

ОСТРОВЪТ ПОД ОБАСДА

По време на Втората световна война, Малта става едно от най-бомбардираните места в историята. Нейната локация позволява на Кралската флота и Кралските въздушни сили да нарушат доставките на Оста за Северна Африка. Отначало атаките от Италия срещат съпротива, но подкрепленията от мощни немски сили имат за цел да неутрализират Малта веднъж завинаги. Когато обсадата се затяга, населението на Малта започва да гладува. С намаляващи боеприпаси  и гориво и числено превъзходство на противника, съюзническите сили поемат орди от вражески самолети в свирепа и жестока въздушна война.

Ключът към оцеляването на Малта е да се доставят запаси от Европа и конвоите с провизии и боеприпаси стават единственото спасение. Британските и американските самолетоносачи правят рисковани преминавания през контролираното от нацистите Средиземноморие, за да влязат в обсега на острова и да се сражават. Карго корабите пренасящи храна, гориво и амуниции са постоянно атакувани, дори и след като влязат в пристанището.

Много от наследството на битките за Малта, лежи в кристалните сини води които обграждат острова.

През март 1942, когато блокадата е в своя пик, конвой MW10 е под пара към Малта. Той е засечен от италиански боен кораб, вместо да отстъпи, ескорта макар и с много по слабо въоръжение успява да спаси каргото, макар с тежки повреди. Следствие на това, пристигането на конвоя е забавено и той пристига в светлите части на деня, което го излага на въздушни атаки. HMS Breconshire е ударен и въпреки, че разрушителя HMS Southwold се опитва да вземе на буксир ударения танкер извън британското минно поле, една мина експлодира, убивайки 5 човека от екипажа. Корпусът на Southwold се разцепва на две, докато е на буксир.
Двете части от корпуса днес лежат на около 300 метра една от друга и образуват два различни спота. Носът лежи на десния борд на около 70 метра дълбочина; ние започнахме нашата разходка приблизително от мястото където корабът се е разцепил на две, сцена на пълно опустошение. Ние приближаваме със скутера отгоре на разпознаваемия мостик. Цялата част на кораба напред е непокътната, с основните оръдия сочещи напред към носа.
Няколко дена след това се спуснахме и на кърмата на кораба, лежаща на няколко метра по-дълбоко от другата част. Без да броим повредата от мината, кърмата е в доста добро състояние; първия оглед ни разкри задните оръдия, насочени нагоре, готови да стрелят и напомняйки ни, че този кораб е бил бойна станция, когато е потънал. Могат да се видят подредени дълбоководни бомби за борба с подводници на рафтове и даже табелката с името на кораба стои там. Потапяме се на дъното до кърмата където непокътнати стоят огромните витла, все още закачени. Отново времето е малко и ни чака декомпресия на обратно.

 

The wrecks of Malta

ДРАКОН ИЛИ ДИНОЗАВЪР

По време на подновеното масивно нападение над Малта през 1942 г., съдбата на страната виси на косъм. Времето да се предадат – денят, когато горивото, храната или боеприпаси ще се изчерпят – е само седмици. Но увеличеният брой Spitfire изтребители, които успяват да се промъкнат променят битката във въздуха в полза на отбраната. Когато Оста започва да губи много самолети, германците  концентрират усилията си върху спирането на конвоите. HMS Welshman е нарочен от Оста заради многото успешни доставки до Малта. През май 1942 г. флотилия от седем Schnellboots – бързоходни торпедни лодки – тръгват за да потопят Welshman. Докато поставят мини, S-31 Schnellboot експлодира, вероятно след детонация на една от собствените си мини. Половината от 26 членния екипаж губят  живота си.
В едно спускане в спокойни и без течения води, се открива нещо което прилича на скелета на динозавър и това са останките от потъналата торпедна лодка. Тя е произведена за да развива висока скорост, корпуса е направен от махагон и лека метална рамка. Дървото отдавна е изгнило, и оставящо тази впечатляваща картина. Лодката е малка, около 35 метра, но затова пък лежи на дълбочина от 65 метра. Има доста какво да се види и за това не губим много време. Слизайки до носа виждаме огромна торпедна тръба, чиято отворена врата разкрива заредено торпедо. Тези лодки имат по две такива 21 инчови тръби, които я правят мощно оръжие.
Малко след торпедните тръби, се натъкваме на сцена от катастрофална експлозия. Касите от амуниции лежат разхвърляни между различни артефакти; плуваме около варели от гориво, или подводни бомби които се намират в машинното. Този съд е имал не един, а цели три двигателя Даймлер, които произвеждат мощност от 3,960 конски сили на лодка, тежаща само 102 тона, и позволявайки и да развие скорост до 38 възела. Моето бъди постави мощна светлина вътре в корпуса, която накара останките да приличат на глава на дракон, бълваща огън за последно.

The wrecks of Malta

ДА СЕ СРАЖАВАШ, ВЪПРЕКИ ЧЕ ВСИЧКО Е ПРОТИВ ТЕБ

Статистиката е смразяваща, 52 американски, 79 британски и зашеметяващите 784 немски подводници са потопени през Втората световна война, без почти никакви шансове за екипажа да оцелее.
Това беше смразяваща мисъл, когато слязохме на HMS ­Stubborn (Упорит) – британска клас S подводница, потопена след края на войната. В кристалната вода можем да видим как палубата се простира до носа и да си представим какво е виждал капитана когато е била на ход.
Плувайки напред се натъкваме на подводните криле, които контролират стъпката или ъгъла на потапяне във водата.
През 1944, проблем с нейните задни криле за малко не слага край на нейното плаване. След неуспешна атака на германски конвой край Норвегия, ескорта отвръща с 36 подводни бомби, някои от които повреждат задните криле на HMS ­Stubborn пращайки я на 120 метра надолу. Два пъти успява да изплува и отново е атакувана където третото безконтролно потапяне я изпраща на 150 метра, 58 метра по-дълбоко от максималната и работна дълбочина. 16 дълбоководни бомби се взривяват около нея и я карат да подскача по дъното.
След като ескорта се оттегля, екипажа успява да я извади на повърхността, с тежки повреди. На път за вкъщи, се откача руля, но верна на името си подводницата успява да се върне у дома. Сега 72 години по-късно, се спускаме на дъното на 60 метра дълбочина и извитата и гладка форма като на нож се изпречва пред очите ни; торпедните тръби по 3 от всяка страна изглеждащи заплашително. Подводницата лежи почти изправена, с лек наклон към десния борд, което позволява на светлината да огрява левия борд и да осветява този добре запазен кораб.
Кариерата на ­Stubborn завършва в Малта, потопена от британците през 1946, като част от мерките за разоръжаване. Въпреки, че Кралската флота знае местонахождението на подводницата, лодката е открита за водолази чак през 1994. Обсадата на Малта свършва през ноември 1942, когато вражеските военновъздушни сили са предислоцирани да поддържат кампанията в Северна Африка.  Ако Малта беше паднала, съюзниците щяха да срещнат много по-подготвен и добре снабден с продоволствия враг. Водите на Малта запазват наследството на малко познатата, но жизненоважна битка. Малтийците и техните защитници устояват на превъзхождащия го враг, във време когато надеждата изглежда загубена. През 1942 година Малта е наградена с ордена за храброст Кръст на Св. Георги от Обединеното кралство, най-високата награда за храброст, за пръв път дадена на една цяла страна.

The wrecks of Malta

НЯКОЛКО СЪВЕТА ЗА СНИМАНЕ НА КОРАБИТЕ В МАЛТА

1 Изберете широкоъгълен обектив
Тези изключителни кораби лежат в кристално чиста вода, така че “fisheye” като Nikkor 16mm или Canon 15mm са идеални
2 Използвайте модели
Големите кораби имат нужда от водолази в кадъра, за да оразмерят видяното. Тренирайте с бъдито преди да се спуснете
3 Балансирайте светлината
Светкавиците имат обхват от няколко метра, така че корабите са твърде големи за да ги осветите с изкуствена светлина. Балансирайте така, че останалата част от кораба да е естествено осветена и не преекспонирана.
4 По-високо  ISO
На тези дълбочини е необходимо по-високо ISO, заради намаленото ниво на обкръжаваща светлина.
5 Направете план
Времето на тази дълбочина е силно ограничено, така че разгледайте преди да започнете за снимате.

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ ПРЕДИ ДА ОТИДЕТЕ В МАЛТА

Кога да се отде
Можете да се гмуркате целогодишно, но времето е по-стабилно през летните месеци
Условия за гмуркане
Температурата на повърхността стига до 22 градуса през лятото, но водата остава студена под термоклина. Сухите костюми са почти задължителни за техническите гмуркания.
Отиване до там
От София директно с Wizz AIr или прекачване с Air Malta през Рим или Виена

Дайвинг центрове
DiveWise и TechWise

Цени
Пакети за 4 гмуркания са около EUR 150, TechWise предлагат пакети до 10 гмуркания.
Различни газове и лодка според спота.

Какво е необходимо
Тези потънали кораби лежат на дълбочина до 72 метра, така че сертификация за Trimix е необходима. Най добрия начин е да се гмуркате с техническите дайв центрове, които са добре подготвени и предлагат всички необходими условия.

Filter Digest
по материали от Scuba Diving

[template id=”5751″]

 

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

Уроците на живота: Гордостта може да бъде смъртоносна!

Next post

Пътят навън

Ясен Кунчев

Професия: Икономист и мениджър
Хобита: Технически водолаз, блогър и фотограф

No Comment

Leave a reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.