Куба – девственият свят на Хардинес де ла Рейна

Хардинес де ла Рейна, или Градините на кралицата, е една от най-красивите природни екосистеми в света.

 

 

Те са три и ме обикалят.

Farallón се намира в архипелага на Jardines de la Reina, близо 1000 кв. км. национален парк и това е нещо като обществена тайна във водолазното общество. По време, когато затоплящите се океани подклаждат унищожението на морските екосистеми – близо 2/3 от коралите в северната част на Големия бариерен риф на Австралия са умряли миналата година – Кубинското правителство агресивно защитава своята зона наричана Галапагос на Карибите, почти 3 пъти по-голяма по размер от Кей Уест във Флорида.

На по-малко от 1,500 водолази годишно се разрешава да посетят архипелага с достъп на принципа първи дошъл, първи обслужен. В резултат на това, мястото е пощадено от екологичното насилие, опустошаващо по-достъпните дестинации, сякаш е машина на времето, която пренася водолазите обратно в по-жизнени екосистеми.

Да се отиде там за американците не е много лесно. JetBlue и Delta имат редовни полети, но американците не могат да отидат само за туризъм. Пътуването трябва да отговаря на едно от 12-те условия от техните власти, което включва състезания, журналистически изследвания и други.

Юни месец е и след 4-часов полет от Ню Йорк до Хавана се запътвам към хотел Саратога на южния край на Прадо и през улицата от вдъхновения от Вашингтон El Capitolio в старата Хавана. Взима ме зефирен Chevy Bel-Air 1953 и караме през живописната кубинска столица, заобиколени от ретро автомобили. От време на време се разминаваме с полицаи, яхнали лъскави мотори Moto Guzzi.

След чекирането в хотела успявам да се добера до късна вечеря в едно малко, полутъмно ресторантче. За биричка, огромна яхния с боб и пържено пиле плащам 11 кубински конвертируеми песо – валута, закачена за американския долар. Сметката е около половината от средната месечна заплата в Куба. Полягвам за малко и в 3 сутринта хващам рейс, пълен с водолази и рибари, който ни закарва на 400 км на югоизток в малкото крайбрежно градче Хукаро, където се качваме на Avalon II, 40-метрова 4-палубна водолазна лодка, която ще бъде нашият дом през следващите 6 дни. След бординга има около 5-часов преход до градините.

Лодката е проектирана за рибарски или водолазни експедиции, което ще рече, че е достатъчно просторна и удобна, но без излишен лукс (макар че водната пързалка и джакузито са добър завършек на деня). Кабината ми си има самостоятелна баня и душ, климатик, легло шкаф и голям прозорец. Има още 10 човека на това седмично сафари, само мъжка компания от запалени водолази и корави рибари, търсещи легендарния Boca Grande, хамърхед, наречен Хитлер.

 

Водолазите, разбира се, идват заради акулите. Никога не съм виждал толкова много и толкова нагъсто никъде другаде на Карибите. Рифови, сребърни, нърси, какви ле не още – всички те все още запазени от екосистемата на градините. Пътуването до тук ми отне вече 36 часа и най-накрая заставаме над Фаралон. Няма нищо толкова прекрасно, колкото очакването да се гмурнеш някъде, където не си бил. Бурите от предишната седмица, са намалили видимостта до към 13-14 метра – една трета от нормалната – така че ще се ориентирам по котвеното въже. След около минута аз и другите водолази кръжим над дъното, на около 20 метра. Нагоре едва различавам линията, по която трябва да се върнем на лодката. Трябва да следваме топографията на дъното до около 35 метра дълбочина. Каньонът се отваря отдясно, където да го следваме и после да ни върне обратно. 5 огромни групера ни следват до скалата. Успокоявам се и изпразвам дробовете си, за да потъна плавно, като скок от високо на забавен каданс. След като наближавам дъното 10 секунди по-късно, напълвам дробовете си и потъването се забавя.
Когато навлизаме в каньона, водолазният ми компютър показва дълбочина 32 метра. Толкова надълбоко водата отнема цветовете и червеното на компаса, сочещ север, изглежда като черно. Около мен е дълбока синева, която не може никъде да се види на сушата. С около 4 атмосфери налягане на околната среда, поемам също толкова сгъстен въздух от бутилката – четири пъти повече отколкото на повърхността. Инстинктивно поглеждам и манометъра за всеки случай и ще го правя често, докато не изплуваме на по-щадяща въздуха дълбочина.

Вътре в каньона синьото отстъпва на тъмнозеленото, както и на джобове, където изобщо липсва цвят. Трудно различавам водолаза пред мен, когато е до стената, така че гледам сянката му на пясъчното дъно, за да спазвам дистанция. В основата си каньонът е широк метър и петдесет и покрит с меки корали и растителност, която стърчи от стените.

Излизаме от каньона и откриваме подводни хълмове, покрити с различни видове корали – някои доста големи, и различна растителност да се поклаща в такт с ритъма на океана. Навсякъде в Jardines de la Reina е така: хълм след хълм от корали и други растителности, оцветени в зелено, златно и пурпурно, поклащащи се в перфектен унисон. Плувам над огромни корали, приличащи на мозък  с разноцветни рибки пърхащи с перки  срещу течението.
Трио акули на очакват, след като нашата лодка се материализира отгоре в далечината. Те са довели и приятели, надявам се не на безплатен обяд. 10 метра по-надолу слънчевите лъчи пробиват и осветяват телата на акулите, карайки сивата им кожа да блести. Техните черни очи ни наблюдават внимателно.

 

Водолазите имат термин “task loading”, където всички неща се борят за вашето внимание под водата. Трябва да наблюдавате налягането в бутилката, дълбочината и времето, бездекомпресионните лимити, да запомните показанията на компаса, да контролирате плаваемостта, да внимавате за морските обитатели и още много други. Но има моменти, обикновено в края на гмуркането, като този в които всички тези задачи се отдалечеват. В “Зен и изкуството на стрелба с лък ” Ойген Херигел пише: “Понякога имам чувството, че не аз дишам – може да звучи и странно – а че аз съм вдишан”. Акулите се издигат с нас и продължават да въртят кръгчета, докато и последния водолаз не се качи на лодката.

 

Филипо Инверници, съосновател на Avalon Outdoor, италианската компания, която оперира лодката, казва, че очаква кубинското правителство да задържи лимитите на туристи в резервата. “Нашата компания никога не би могла да се разрастне много, но след 20 години тук ние сме ОК с това. Този бизнес модел е единственият начин да се запазят морските резервати за следващото поколение”. Avalon Outdoor е единствената компания, оторизирана от кубинското правителство за такива турове в Jardines de la Reina и този ексклузивен договор е в сила до 2036 година.

Един от нашите кубински дайвмастъри Wilbur казва, че подводната среда тук не се е е променила за 17 години, откакто се гмурка на градините. Той е учил за морски биолог години в университета в Хавана и има записани над 10,000 гмуркания тук. Специалист по рибите и акулите, Wilbur е бил първият държавен работник на градините, изследващ и документиращ морския живот. Той става дайвмастър на Avalon Outdoor преди 6 години, заради заплащането, което е значително по-добро, заради бакшишите. Липсва му научната работа, но пък казва, че жена му е доста щастлива от неговата заплата.

Почивките между гмурканията, които водолазите наричат интервал на повърхността, служат за две цели – помагат на тялото да се освободи от натрупания азот безопасно и на лодките “ливаборд” – водалзните сафарита са като метроном. Ставане, брифинг, гмуркане, ядене, почивка, брифинг, гмуркане, ядене, почивка, брифинг, гмуркане, почивка, брифинг, гмуркане, ядене, спане, всичко се повтаря наново.

 

Времето за хапване на борда на Avalon II събира водолазите и рибарите заедно около общата маса, като всяко ядене е малка фиеста. Всеки ден започва с проста, но прясно приготвена закуска от яйца, пресни плодове и изкусителни мекички, поръсени с пудра захар. Обядът и вечерята включват прясна риба, хваната същия ден от двама украинци – Игор и синът му, които пътуват с нас на риболовно сафари.

 

Храната включва разнообразие от скариди, лобстери, калмари плюс различни видове супа, всичко прясно приготвено на лодката и много хранително и здравословно. Първата вечер ни сервираха dorado с червен сос, зеленчуков киш и ориз. Узрели плодове гуава, папая и ананси покриват масата на всяко ядене в открития салон, където се събираме за храна.

Освен Игор и Грегори, към нашата група е и Дейвид, млад строителен предприемач и водолаз от Сан Франциско, който хвана лодката в последния момент и се присъедини към нашето пътуване. Той пътува сам от месеци и скоро ще трябва да се прибере у дома. Хауи, упорит нюйоркчанин, е тук с приятели си Райън, сродна душа, с коята капитанстват по лодки на бахамите и с това изкарват хляба си. И двамата са запалени рибари, които през седмицата се захласват по тънкостите на риболуването в движение.
След една от обилните вечери с пресен снапер, лобстер ориз и пиле, разговора тръгва към политиката, както често става между непознати, които делят мястото за хранене заедно. Има много смях и, разбира се, финландска водка покрай украинците. След което всеки отива в кабината си на долната палуба. Ставаме с изгрева и ще се гмуркаме и риболуваме, технологично откъснати от света, но всъщност много по-близо до истинския – без фейсбук и смартфони, закотвени някъде край южните брегове на Куба.

По време на сафарито направихме 15 гмуркания и плувахме с баракуди, огромни групери и мегалопиди. Погладих по опашката на крокодил, който мина покрай мен като праисторическа ракета. Огромни манти махаха около нас, но винаги леко на дистанция. Срещнах и две от много застрашения вид костенурки hawksbill.

Тучните поляни на океанското дъно крият една заплетена мрежа от ями и проходи, които приютяват най-малките жители на рифа – от пасажите на една почти прозрачна рибка до бебета змиорки, не по-големи от молив. Това, че рифът изобилства от млад морски живот, е един от най-убедителните признаци на цялостното му здраве.

Последното ми гмуркане започва с яростното нахвърляне на голям брой акули около металния съд с останки от риба, където за няколко минути не остава нищо. Бавно се изкачваме от 25 метра, където ни заобикалят хиляди малки медузки, всяка около 3-4 сантиметра, осветени от слънчева светлина. Тъй като аз напредвам през средата на този рояк от медузи, техните прозрачни тела пулсират с цветовете на дъгата. Те висят напълно неподвижно във водата, като галактика от полупрозрачни звезди.

Никога няма да забравя Градините, бих искал да се връщам там отново и отново, за да се потопя в живите картини на един различен и прекрасен подводен свят.

 

Цените започват от около $2,000 на човек и варират според сезона и лодката. Букването продължава, докато не се запълнят лимитите за консервация на кубинското правителство. Тук има повече информация: Cuban Diving Centers 

 

Filter Digest
По материали от Bloomberg

Filter Digest препоръчва

CC BY-NC 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *