Корабът Бисмарк – гордостта на Кригсмарине

Published on: 29/01/2016

Filled Under: Karussell, Подводен свят, Техно

Views: 1919

Tags: , , , , ,

 

Едва ли има кораб във военноморската история, който да е предизвикал толкова големи очаквания и надежди, а загубата му да е донесла толкова покруса, колкото Бисмарк. В средата на май 1941 г. главнокомандващия на Кригсмарине ( военоморските сили на третия Райх) Ерих Редер е решен да смаже с един страхотен удар гордостта на британския военноморски флот. Досегашната “Hit-and-run-System” остава на заден план, без да бъде, разбира се, отхвърлена. Пред два кораба със съвсем различни военнотехнически показатели е поставена задачата да проведат мощна операция срещу английските комуникации в Атлантика, като потопят всяка противникова бойна единица, изпречила се на пътя им.

Kriegsmarine-Cruiser-KMS-Prinz-Eugen-09

Тежкият крайцер “Принц Ойген”

Най-мощният германски тежък крайцер Принц Ойген (екипаж 1600 души) построен окончателно през август 1940 е със следните общи характеристики: 16 970 т., максимална скорост 34 възела, обсег на действие 6800 морски мили. Що се отнася до въоръжението, то се състои от осем 20,3 см. и дванайсет 10,5 см. оръдия, както и дванайсет 3, 7 см. и 28, 2 см. противовъздушни оръдия. Колосът Бисмарк (екипаж 2092 души) със своите 41 700 т. като най-голям линкор на Кригсмарине след Тирпиц (42 900 т.), макар и да има сходен силует с този на Принц Ойген, представлява много по-сериозна заплаха за британския флот.

Бисмарк ,късният септември на 1940 г. в Кил-една от няколкото цветни снимки на кораба

Бисмарк ,късният септември на 1940 г. в Кил-една от няколкото цветни снимки на кораба

Кулите "Антон" и "Бруно"

Кулите “Антон” и “Бруно”

Дълъг 251 м. и широк 36 м., той развива максимална скорост от 30 възела. Осем 38 см. и дванайсет 15 см. оръдия заедно с многобройни Флак го правят истинска морска крепост, на която освен това остава място за шест самолета, стартиращи чрез двоен катапулт. Именно на нея адмирал Лютйенс с 2000 офицери и матроси ще посрещне съдбата.

Операция „Райнюбунг” започва на 18 май 1941 г., когато Бисмарк и Принц Ойген напускат Готенхафен (Гдиня). Излизайки след два дни от Балтийско море през Скагерак, те за първи път са забелязани от противникови агенти близо до датското крайбрежие. На 21 май след като получават допълнително гориво(само “Принц Ойген”) в Корфсфьорд при Берген, двата кораба се отправят в открито море. Адмиралтейството заповядва засилване на британските сили между Исландия и Гренландия, където обикновено германските бойни кораби проникват в атлантическите простори. През вечерта на 23 май британските крайцери Съфолк и Норфолк влизат в контакт с врага. Бисмарк, на който вече са засекли английските съобщения, отправя няколко залпа срещу Норфолк. Британците обаче добре са преценили шансовете си и се държат на дистанция. Крайцерите са предали на Royal Navy координатите на Бисмарк, с което са изпълнили задачата си. На следващия ден вече сблъсъкът е неминуем. В 5.53 ч. Суперкрайцерите Худ и Принцът на Уелс откриват огън срещу Групата Бисмарк. Ъгълът обаче е неудачен, което оставя инициативата в германски ръце. Първоначално англичаните не могат да различат линкора от тежкия крайцер. В следващия миг адмирал Лютйенс дава заповед за артилерийски обстрел от разстояние 15 км. Принц Ойген поразява Худ с 20,3 см. снаряд, което твърде много улеснява задачата на флагманския кораб. Бисмарк подлага на смъртоносен огън противниковия крайцер. След пряко попадение в помещението с мунициите Худ е просто вдигнат във въздуха, завличайки на морското дъно само осем минути след началото на сражението вицеадмирал Холанд с почти целия му екипаж.

Бисмарк през май 1941 ,малко преди началото на операция „Райнюбунг”

Бисмарк през май 1941 ,малко преди началото на операция „Райнюбунг”

Адмирал Лютйенс инспектора екпажа на "Принц Ойген", 18 май 1941

Адмирал Лютйенс инспектора екпажа на “Принц Ойген”, 18 май 1941

 

Малко по-късно в 6.02 ч. първите залпове на Принц Ойген нанасят тежки поражения на Принцът на Уелс и последният е принуден да се оттегли. Вместо с тежките оръдия на Бисмарк да го довърши безпощадно, германският адмирал се отказва от преследване. Линкорът губи освен това голямо количество гориво, поради удар в предната част на кораба, което намалява оперативните му възможности. С изпускането на добрата възможност за унищожаване на втория британски кораб и с продължаването на океанския поход Лютйенс извършва фатална грешка.

Адмиралтейството влага всичките си сили в преследване на Бисмарк, защото там разбират, че в психологически план е дошъл повратен момент във войната на море. Три дни наред англичаните не съумяват да открият местоположението на противника, макар че имат приблизителна представа за неговия курс. Това не на последно място е обусловено от разделянето на Принц Ойген от по-мощния кораб, за да не свърже участта си при така стеклите се обстоятелства непременно с него. Флотският шеф обаче не изпитва особени притеснения, което проличава от радиосъобщенията до върховното командване, в които той в детайли описва сражението срещу Худ.

Британският линеен крайцер "Хъд"

Британският линеен крайцер “Худ”

Това дава нов шанс на англичаните, които отново попадат на вярна следа. Два дни по-късно британски разузнавателен самолет открива Бисмарк на директен курс към Биская. Единствено идващият от Гибралтар самолетоносач Арк Роял е в състояние да пресрещне пътя на линкора. След като по погрешка първоначално е атакуван английският крайцер Шефийлд, на 26 май в 19.15 ч. 15 въоръжени с торпеда самолета Суордфиш, излитат от Арк Роял, за да атакуват толкова дълго преследвания противник. Към 20.47 ч. Бисмарк е ударен тежко в рулевото устройство. На следващата сутрин линейният кораб се движи едва със 7 възела, което позволява на линкорите крал Джордж V и Родни, подкрепени от тежкия крайцер Норфолк и други кораби да го застигнат. Към 8.50 между двата британски и германския линеен кораб се води вече ожесточен артилерийски дуел от разстояние 22 км. В неравната битка Бисмарк получава все по-страшни поражения. Довършващи са торпедните попадения на тежкия крайцер Дорсетшайър. На 27 май в 10.40 ч. корабът, който е трябвало да донесе превъзходство на Кригсмарине, потъва с почти целия си екипаж, като само 115 души са спасени от англичаните. Сред жертвите е и адмирал Гюнтер Лютйенс

https://youtu.be/blzAhFrxe38

"Бисмарк" в битка photo011
                                     “Бисмарк” в битка

 

photo031 photo025
  Оцелели от екипажа на “Бисмарк , след потъването и в плен в Англия

След откриването на потъналия Титаник през 1985, Д-р Роберт Балард си поставя за цел да намери и заснеме  Бисмарк. Търсенето на останките започва през Юли 1988, но първата експедиция е без успех. Следващата започва през Май 1989 и на 8 Юни същата година след претърсване на площ от 200 квадратни мили, Балард и неговия екип най-накрая успяват да намерят останките на Бисмарк. Коръбат лежи на дъното на Атлантическия океан на около 470 мили западно от Брест, на дълбочина от 4,790 метра.

Д-р Роберт Балард

Д-р Роберт Балард

Корпусът лежи изправен, затънал в тинята която стига почти до проектираната ватерлиния. Въпреки пораженията от торпедото и снарядите, които британците нананасят на крайцера и очевидните ефекти от самото потъване, корабът се намира в очудващо добро състояние. Много малко други потънали кораби са така запазени както Бисмарк и ако не броим последните 10-тина метра от кърмата която се е отчупила, корпусът е непокътнат. Основните оръдейните кули се откъсват от корпуса при преобръщането и сега лежат преобърнати на дъното. По малките и противовъздушните оръдия стоят на местата си. Предната и задна надстройки, както и мостика въпреки че са тежко повредени стоят на корпуса, винтовете се виждат много добре. Около корпуса могат да бъдат видяни останките на различни части, като предната и основната мачти, комина, далекомери и т.н. Трябва да се отбележи, че по-голямата част от палубите са с дървената облицовка от тиково дърво и са все още запазени, дори и боята, най-вероятно останките ще устоят въздействието на корозията в продължение на поне няколко стотин години, ако не и повече.
04_bismarck_wreck_stem_fore (1) 280nm78 280nm78

Юридически и етични съображения.
В съответствие с международното право, останките на Бисмарк, потънал в международни води е собственост на страната на произход и се счита за военно гробище. След намирането на Бисмарк, Германското правителство излиза със следната декларация:

Федерална Република Германия счита за своя собственост бойния кораб Бисмарк. Проникване в него, както и опити да бъде изваден, изискват съгласие на федералното правителство. Такова категорично е било отказвано за други случаи на потънали кораби от Втората световна война, защото е възможно да има останки от мъртъвци. Федералното правителство намира за свой дълг да защити, моряците намерили смъртта си на потъналия кораб. Като международно приети норми, считаме че потъналия кораб Бисмарк е гробно място на неговия екипаж и трябва да бъде третиран с подходящо уважение.

Експедиции до мястото

MIR Submersible

една от подводниците Мир

 


 

След експедицията на Д-р Балард, която открива кораба  през 1989, мястото не е посещавано чак до 2001. Тогава от 5 до 14 Юни, експедиция организирана от Deep Ocean Expeditions (DOE) оглавяване от австралиеца Майкъл Макдауъл потапя хора до кораба с дълбоководните обитаеми апарати МИР1 и МИР2 базирани на изследователския кораб Академик Келдиш. Те са използвани също за да огледат Титаник могат да се потапят до 6,000 метра и да вземат на борда си 3-ма пасажери – пилот плюс двама наблюдатели. Координатите са взети от първата експедиция на Балард. Оцелелите моряци от Бисмарк Хайнрих Кунт и Хайнц Щиг са на борда, председателя на Морското дружество Бисмарк, Дитер Хайтман. Присъстват и експерти по кораба, които правят компютърна лаборатория на борда. Те дават безценни сведения, когато се налага да бъдат индетифицирани части и парчета от Бисмарк на мястото.
sagalevich_Fig1 titanic-blog480 Unknown
Мир 1 и 2 при транспортирането си на борда на АН 124 и при спускането на вода

 

 

Akademik Keldysh

6,240 тонния Руски изследователски кораб Akademik Keldysh.

На мястото, 380 мили южно от Корк, Ирландия се провежда мемориална церемония на немски и английски език. Следва се германския военноморски протокол за мемориалите. Дитер Хайтман а след него и Д-р Дон Уолш говорят за немските и от останалите нации загинали при битките. Поставят мемориална  плоча изработена от корабостроителя Blohm & Voss и правят снимки през втория ден за потапяне. Три телевизионни/снимачни екипа са на борда: IMAX, NG и една германска група. На борда са още от печатните издания Focus Magazine (Germаny)  и The Mail on Sunday (England). Общо 8 двойни спускания (двата МИР 1 / 2 едновременно) са направени с 24 човека включително пилотите. Има и още няколко платени участници, макар такава експедиция да струва много пари и само шепа хора да могат да си го позволят. Експедицията на DOE е съгласувана с Германското правителство, и към кораба се отнасят с нужния респект и почитание. По никакъв начин не е нарушено спокойствието на хилядите загинали и не е взето нищо от него. Единствено са правени снимки.

В началото на Юли 2001, друга експедиция, този път организирана от Blue Water Recoveries и Дейвид Л. Меърнс и имаща за цел да намери и занснеме останките на могъщия Hood. На път за това те спират на мястото където се намира Бисмарк. Тази експедиция е подпомогната от Кралския Британски Легион, Комисията за военните гробища на Британската общност, Кралската военноморска асоциация, Министерството на отбранат, асоциацията на HMS Hood както и Морското дружество Бисмарк. На борда на изследоватлеския кораб Northern Horizon, те дистанцинно управляваниат апарат Magelan 725, който е свързан с кабел за Northern Horizon. Има монтирани светлини, камери и сонар. На 9 Юли 2001, останките на Бисмарк са успешно открити и снимките изпратени на повърхността. Паметна плоча на честта и CD с имената на загиналите са поставени в надстройката на потъналия кораб. На 13 Юли експедицията напуска района и се отправя към Датския пролив, където откриват останките на HMS Hood на 20 Юли 2001

https://youtu.be/VPppKecj-aI

 

Экспедиции до  Бисмарк

Дата Водач Кораб на повърхността Бележки
Май-Юни 1989 Robert D. Ballard Star Hercules Използвайки дистанционен батискаф Argo, останките на Bismarck са открити на 8 Юни
Юни 2001 Michael McDowell Akademik Keldysh Първите потапяния с хора. 8 двойни спускния с подводниците МИР
Юли 2001 David L. Mearns Northern Horizon Used the ROV Magellan 725.
Май-Юни 2002 James Cameron Akademik Keldysh 6 двойни спускния с подводниците МИР
Юли 2002 Michael McDowell Akademik Keldysh 6 двойни спускния с подводниците МИР
Май-Юни 2005 Michael McDowell Akademik Keldysh 4 двойни спускния с подводниците МИР.

Filter Digest

Filter Digest препоръчва

CC BY-NC 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *