Забравените герои! Водолазите на бившия Съветски съюз

Published on: 28/02/2016

Filled Under: Подводен свят

Views: 725

Tags: ,

vodolazi-250x280През 80-те години на миналия век правителството на СССР издава постановление за изучаване на Световния океан. Предстояло да се усвояват находища на нефт и газ, открити в арктическия шелф, но възникнал проблем: залежите били на повече от 400 метра под водата. По-лесно било да се полети в Космоса, отколкото да се доберат до тях.

Ръководството на Съветския съюз искало да изясни, може ли човек да се спусне на свръхдълбочина, да поработи там неопределено време и да се върне на повърхността жив.

Решаването на задачата било поръчано на изследователския институт по спасяване и подводни технологии в гр. Ломоносов и през 1987 година на територията на института „израснал“ хипербарният комплекс ГБК-50, позволяващ да се имитира водолазно спускане на дълбочина до 500 метра.

Оставало да се намерят акванавти, готови да рискуват живота си. Подобно нещо не било правено не само в СССР, но и по целия свят и не било известно как ще реагира човешкият организъм.

Събрали се три екипажа по пет-шест души – най-добрите водолази в СССР, които преминали през задълбочено медицинско изследване. Сякаш тествали не гмуркачи, а космонавти – здравето им трябвало да бъде безупречно. Първото спускане – на дълбочина 400 метра – се състояло в края на 1988 година.

Хрущене и подсвиркване

Стоманеният тридесетметров цилиндър на барокамерата. Кубрик, санитарен блок, работен отсек, столова… Екипаж – подбиран специално. Двама лекари – единият веселяк, другият педант, и трима водолази изпитатели – работяга, романтик и здравеняк… Плюс Анатолий Храмов – спокоен и разумен моряк.
0029Налягането е страшно – четиридесет пъти по-силно, отколкото на повърхността на Земята. Боли при мърдане. Диша се тежко и само през устата, а не през носа – при всяко вдишване ноздрите се слепват. Може да се получи баротравма.

В състава на въздуха е хелий и само малко кислород. Гласовете са пискливи, като на персонажите на анимационните филми. От речта изчезват всички съскащи и глухи звуци. Плътността на въздуха е такава, че…

„Ако протегнеш пред себе си вестник и го изпуснеш внезапно, то той още секунда ще повиси във въздуха и чак тогава плавно-плавно ще се спусне“, разказва Анатолий Храмов.

Водолазите се наблюдавали от лекари. Медиците вземат проби и ги предават на „Голямата Земя“ през шлюз. Десетки специалисти оценяват състоянието на храносмилателната, сърдечносъдовата, нервната система на изпитателите…

Най-трудно се вземала кръв.

„Отслабнахме силно. От нашата кръв излезе цялата течност, тоест вода. Кръвта беше гъста като йогурт или кетчуп. Вземаха я с игли, дебели колкото пълнител на химикалка. Беше зловещо. Чувахме хрущене и подсвиркване. Някои припадаха“, спомня си Анатолий Храмов.

Борш от глухарчета

Водолазите били хранени щедро с най калоричната храна на Министерството на отбраната, но те отслабнали пред погледа на всички – минус десет килограма за две седмици. Шницели, супи, пържоли на дълбочина 400 метра нямали смисъл, тъй като вкусът към храната на доброволците „атрофирал“.

Анатолий Храмов е посветил целия си живот на водолазното дело. Снимка: Северозападна организация на руската Федерация на космонавтиката

„Месото напомняше гума, хлябът – пемза, а млечната супа с макарони изобщо на нищо не приличаше… Не ни се ядеше. Ако ни завържеха очите и ни дадяха глухарчета, щяхме да кажем, че това е борш. Вкусът не се промени само на меда и на пържените яйца“, обяснява водолазът.

С всеки ден ставало все по-тежко. Водолазите не просто трябвало да живеят, но и да работят в барокамерата.

Един от отсеците бил пълен с вода. Акванавтите се спускали в него и изпълнявали стандартни водолазни работи – изпилвали метални пръти, рязали капронови въжета, поставяли фланцови уплътнения и успоредно изпитвали опитни образци на водолазна екипировка.

Забравените герои

Засекретеният експеримент продължил 28 дни плюс няколко седмици декомпресия – бавно понижение на налягането. Ако водолазът се върне веднага от голяма дълбочина, то той ще загине. С кръвта се случва същото, както и с газираното, когато го разклатиш. Тя ще се „взриви“ и ще потече като пяна от устата.

Дългочаканото излизане на сушата. Водолазите, които загубили не само вкус, но и обоняние, били посрещнати от служителите и началниците на института с букети.

„В носа ни удариха всички миризми на света – маникюрният лак по ноктите, парфюми, кремове, цветя. Някои от нас успяха да козируват и веднага припадаха“, разказва Храмов.
0043

През 1991 година водолазите покорили нова дълбочина – 500 метра, а Храмов бил назначен за командир на екипажа. Акванавтите трябвало да издържат две седмици. Не успели.

„Накрая започна да ни се струва, че полудяваме – признава командирът на екипажа. – Елементарни тестове за логика ни се удаваха с голям труд. Сложно беше да се мисли, а главата ти сякаш е стисната в менгеме. На тринадесетия ден от експеримента решиха да ни евакуират.“

Най-важното – водолазите останали живи, макар че експериментът ударил по тяхното здраве. Например активирали се заболявания с наследствена предразположеност.

За успешно проведения опит хидронавтите изпитатели били наградени. Анатолий Храмов получил званието Герой на Съветския съюз, но скоро страната се разпаднала и всички забравили за подвига на съветските водолази.

Опитът послужил при изваждането на „Курск“

„През 90-те години държавният кораб на страната без рул и платна се носеше към пропастта. Армията и флотът бързо станаха фокус на всички мислими и немислими злини. Техника, оръжие и цели кораби започнаха да се разпиляват във всички посоки…

Тази участ не избегнаха и спасителните кораби с водолазни комплекси. Те бяха разрязани и разпродадени – с горчивина констатира Анатолий Храмов. – В средата на 90-те в състава на ВМФ имаше около 15 спасителни кораба, включително легендарния „Владимир Трефолев”. Сега те може да се преброят на пръсти… на едната ръка. От старото величие не остана и следа.

Но добре подготвените хидронавти били налице и си спомнили за тях чак когато „ударил гръм“.

През август 2000 година в Баренцово море потъва атомната подводница „Курск“. В нейното изваждане участват водолази от седем страни. Един от командирите на руските водолази бил Анатолий Храмов. По думите му те поели върху себе си най-тежката и опасна работа. Те изпълнили своята мисия, рискувайки живота си, и дори норвежките спасители от кораба платформа „Регалия“ в един глас отбелязали: „Водолазите от всички страни има на какво да се научат от руснаците!“

„Вярвам, че проведените експерименти не бяха напразни. „Курск“ беше потънал на 108 метра и за нас това беше плитко“, казва Анатолий Храмов.

Впрочем

В Америка научните дълбоководни изследвания се смятат за перспективни и се провеждат и до днес. Един от ярките експерименти е проектът на НАСА „NEEMO”.

В Атлантическия океан, близо до бреговете на Флорида, на дълбочина 19 метра е построена лабораторията „Аквариус“. В подводния дом са създадени условия като на орбиталната станция. Екипажи от няколко акванавти отработват излизане в Открития космос и дори имитират кацане на астероид. Резултатите от програмата се използват в пилотираната космонавтика.
0053

В експеримента е участвал и учен от Русия – инструкторът по извънкорабна дейност и служител на хидролабораторията на Центъра за подготовка на космоанавти Максим Зайцев. По думите му царството на Нептун заслужава не по-малко внимание от Космоса.

„Най-дълбоката точка на Земята е Марианската падина, нейната дълбочина е 11 километра. В нея са се спускали само трима души, а в Космоса са летели петстотин! Не сме изучили своя дом, своята планета, но активно се стремим към други галактики – отбелязва ученият. – Затова с две ръце съм „за“ подводните експерименти и колкото повече са те, толкова по-добре.“

Filter Digest
благодарение на  сайта О Варна

Filter Digest препоръчва

 

CC BY-NC 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *