Жак Месрин: Обществен враг номер едно

Published on: 24/11/2014

Filled Under: FILTER

Views: 1104

Tags: ,

По време на екзекуцията на Емил Бюисон млад французин на име Жак Месрин  (28 декември 1936 – 2 ноември 1979) вече замисля криминална кариера, която ще го направи най-известният престъпник в Европа. Също като мнозина от предшествениците си Месрин обича да мисли за престъплението като начин за постигане на славата, която заслужава. Освен това той се радва на репутацията си на съвременен Робин Худ. Месрин е роден в Клиши, Париж, през 1936 година. През 1949, докато съпругът й е в армията, майката премества семейството в Шато-Мерл, близо до Поатие. Месрин е красиво дете и биографът му Кари Шфийлд пише, че успявал да получи каквото иска от възрастните само като им се усмихне. Но Жак е самотен. Когато му казват да отиде да играе с другите деца, той отговаря: „Нe, сам винаги ми е по-приятно.” След войната семейство Месрин се връща в Клиши. По-късно Жак твърди, че не е получавал достатъчно обич от баща си, който работи в текстилния бизнес.

Жак е слаб ученик, но омайва съучениците си с чара си, смелостта си в побоите и любовта си да спори. Постоянните му отсъствия довеждат до изключването му от две училища. Той се  присъединява към група юноши, които крадат коли и ги карат за развлечение. На осемнадесет години Жак се оженва за красиво чернокожо момиче от Мартиник и двамата се преместват в малък апартамент. Но скоро бракът му омръзва и когато съпругата му ражда, той решава, че майката може да отгледа сама детето.

Jacques Mesrine 034На деветнадесет години Месрин се записва в армията и иска да го изпратят в Алжир, където французите се опитват да потушат бунта на мюсюлманите. И от двете страни има много бруталност. Месрин много обича да участва в бойни действия и получава Военен кръст за храброст. Докато служи в армията, той се развежда със съпругата си.

Връщането му в цивилния живот е разочарование. Месрин скоро извършва първия си обир. Заедно с двама други мъже той прониква с взлом в апартамента на богат финансист. Бормашината се счупва в ключалката на сейфа и Жак отива в магазина, разбива вратата и взима още бормашини. Тримата избягват с двадесет и пет милиона франка.

През 1958 година на власт идва Дьо Гол и започва да търси политическо решение на алжирския проблем. Подобно на мнозина французи и Месрин смята това за предателство. Генералът с десни убеждения Салан създава тайна организация – Арме Секрет. Месрин се включва и това засилва отношението му към закона и реда – типичният манталитет на престъпниците, че това е въпрос на личен избор, и хората, които разсъждават самостоятелно, трябва да решат дали да спазват законите.

Jacques Mesrine 035През пролетта на 1962 година Месрин е арестуван, докато се готви да обере банка, и е осъден на три години затвор. Година по-късно той е освободен на изпитателен срок и за известно време решава да „влезе в правия път”. Жак се оженва втори път, ражда му се дъщеря и с помощта на баща си започва да учи архитектура. Има доказателства, че Месрин става добър архитект. Но когато в края на 1964 година го съкращават от работа, той се връща към престъпленията. Хладнокръвието му служи забележително добре. Веднъж, докато обира бижутерски магазин, пристига полицията. Месрин изтичва в задния двор, отключва портата, за да изглежда така, сякаш е минал оттам и после се скрива в кофа за боклук, докато опасността премине. Друг път той избягва от апартамент, който обира, през прозореца на тоалетната, хуква по покривите, спуска се на земята от сграда, намираща се по-нататък по улицата и пита полицаите за какво е суматохата.

Jacques Mesrine 036През 1967 година поредният опит, финансиран от баща му, да се „поправи” и да стане съдържател на пивница отново се проваля, защото почтеността му се струва скучна. Месрин тръгва с жена на име Жана Шнайдер и двамата извършват дързък обир в хотел в  Швейцария. През 1968 година, като един от най-търсените крадци във Франция, той решава да се пресели в Канада. Месрин и Шнайдер започват да работят за милионер от Монреал на име Жорж Делорие като шофьор и икономка, но градинарят неJacques Mesrine 037харесва Жана и Делорие ги уволнява. Целта на Месрин е да отвлече Делорие и да поиска откуп от двеста хиляди долара. Делорие успява да избяга, преди откупът да бъде платен, и Месрин и Шнайдер се преместват в градчето Пеpce, където се запознават с богатата вдовица Евелин льо Бутилие. След вечер, прекарана с двамата, мадам Бутилие е намерена удушена. Впоследствие Месрин твърди, че не знае нищо за убийството. Дваматa се опитват да преминат границата на Съединените щати, но са арестувани от граничния патрул и са върнати в Канада, където са обвинени в убийството на мадам Бутилие. Месрин се вбесява, че го обвиняват в убийство на възрастна жeнa. Той признава, че е извършил няколко убийства и е изтезавал хора, които са го обидили, но не е способен да убие беззащитна възрастна жена. Докато е задържан в затвора в Персе и чака процеса, Месрин успява да избяга, като напада пазача и открадва ключовете му. Той освобождава и Жана. Но двамата са заловени само няколко километра по-нататък. Месрин получава десет години за отвличането на Жорж Делорие, а  Шнайдер – пет. Но те са оправдани за убийството на Евелин льо Бутилие.

Година по-късно Месрин организира зрелищно бягство на група затворници от най-строго охранявания затвор Сейнт Винсент дьо Пол в Лавал. Той става знаменитост в Канада и това му подсказва идеята за още по-дързък „подвиг”. След като обират банка в Moнpeaл, Mecpин и друг избягал затворник се връщат в затвора Сейнт Винсент дьо Пол с намерението да освободят останалите затворници в крилото с максимална охрана. Но по пътя към тях се приближава полицейска кола и Месрин открива огън. Макар край тях да свистят куршуми, те успяват да избягат в Монреал. Седмица по-късно Месрин и двама съучастници са в гората край Монреал, когато ги спират двама горски пазачи. Единият разпознава Месрин и прави грешката да се издаде. Пазачите са застреляни и телата им са изхвърлени в ров и покрити с клони.

Jacques Mesrine 038Следват още два oбиpa на банки. Месрин oбиpa eдна и съща банка два пъти, защото касиерът го поглежда накриво, докато излиза след първия обир. После Жак се запознава с красивата Жоселин Дереш, която му става любовница. Заедно с двама съучастници те преминават границата на Съединените щати и продължават към Венецуела, където заживяват охолно с приходите от банковите обири, подпомагани от бивши хора на OAC, заселили се там. Когато служител на полицията им казва, че Интерпол е по следите им, Месрин и Дереш отлитат за Мадрид.

Известността му в Канада позволяла на Месрин да вкуси славата. Той решава да стане най-прочутият престъпник в света и през останалите седем години от живота си постига тази амбиция.

Месрин се връща във Франция и през 1973 година извършва десетина въоръжени обира, отмъквайки милиони франкове. Той се обгражда с доверени хора. Докато обръчът около него се затяга, Месрин се подготвя за бъдещето, като оглежда съда в Компиен.

Jacques Mesrine 039Взетите предпазни мерки се оказват успешни. Когато полицията най-после го залавя на 8 март, той организира зрелищно бягство от Пале дьо Жустис в Компиен. Месрин грабва пистолета, който съучастникът му е оставил в тоалетната, после взима за заложник съдията и избягва. Месрин е прострелян в ръката, а когато се скрива на безопасно място, куршумът е изваден. Той отново се залавя със старото си занимание – ограбването на банки и складове и внимателно съхранява облика си на джентълмен мошеник, съвременен Робин Худ. Когато банкова служителка неволно натиска алармения бутон, Месрин учтиво отбелязва: „Не се притеснявайте. Обичам да работя на музика” и продължава да обира парите. Той чува, че баща му е болен от рак, и безстрашно отива да го види, преоблечен като лекар в бяла престилка и със стетоскоп на врата. Не след дълго поредният обир на банка се обърква и полицаите арестуват съучастника му, който чака в колата за бягство. Полицаите намират Месрин в апартамента му на Ру Вернио и го арестуват.

Бягството от затвора Ла Санте се оказва невъзможно и Месрин прекарва времето си, пишейки книга, озаглавена ,,Инстинкт на убиец”, която тайно е изнесена и публикувана през февруари 1977 година. В нея той признава за лъжа твърдението си, че е убил тридесет и девет души, но подробно описва други убийства. Труповете обаче не са открити. Най-сетне, след три години и половина, през май 1977 година процесът започва. Месрин смайва съда, като казва, че лесно си е купил ключове, които да отключват всякакви белезници, после изважда от възела на вратовръзката си кутия кибрит и за секунди маха белезниците си. Тази постъпка му донася известността, за която мечтае. Но въпреки това той е осъден на двадесет години.

Jacques Mesrine 040Година по-късно Месрин извършва поредното си зрелищно бягство. Съучастникът му Франсоа Без пръска сапунена вода в очите на пазача и Месрин, който е в стаята за разпити, грабва няколко пистолета от вентилационната шахта. После осъдените заставят пазачите да се съблекат и обличат униформите им. Те освобождават друг затворник, Карман Райвс, от килията му и тримата хукват към двора на затвора. Месрин и Без успяват да избягат, прехвърляйки се през оградата, но Райвс е застрелян. (на снимаката: Месрин през 1978 в затвор за сигурност в Ла Санте, Париж)

Полицейският комисар Серж Девос е назначен за командир на взвода, чиято задача е да залови Месрин. Жак се премества в Довий, морски курорт в Нормандия. Той не може да устои на изкушението, отива в местния полицейски участък, заявява, че е полицейски инспектор от взвода за борба с хазарта, и иска да се срещне с дежурния инспектор. Щом разбира, че инспекторът отсъства, Жак излиза. Един от полицаите казва: „Това е Месрин”, а друг отговаря: „Невъзможно”. После Месрин обира казино в Довий, като едва не гo залавят в последвалото отчаяно преследване. Той нахлува в дома на банков служител, дал показания срещу него на процеса, и гo принуждава да отиде в банката и да му даде половин милион франка.

През лятото на 1978 година в парижки универсален магазин Месрин отново демонстрира донкихотовски жестове. Когато вижда, че пазач хваща петнадесетгодишно момче да краде, заявява, че е полицейски инспектор, отговарящ за непълнолетни престъпници, показва фалшива карта за самоличност, хваща момчето за врата, извежда го от магазина и го пуска. През август Месрин дава интервю на журналист от „Пари Мач”, което предизвиква сензация. После отива в Лондон, където прекарва няколко седмици, необезпокояван от полицията. Там планира друго изумително престъпление – отвличането на съдията, който гo е осъдил на Jacques Mesrine 042двадесет години затвор. На 10 ноември 1978 година Месрин и съучастникът му се връщат във Франция, отиват в апартамента на съдията и хващат съпругата, дъщерята и зет му. Но съучастникът е неопитен и дъщерята успява да каже какво става на сина на съдията, който се приближава до вратата. Месрин вижда, че полицаите пристигат, хуква надолу по стълбите и когато ги среща, посочва апартамента на съдията и извиква: „Бързо Месрин е там.” И те се втурват. Младият полицай, който го разпознава, е окован с белезници за водосточната тръба навън.

Докато се крие, Месрин написва открито писмо до френската полиция, в което осъжда условията в затворите и твърди, че това е предизвикало „фанатичен порив за човешки права”. През последната година от живота му в характера на Месрин настъпва очевидно влошаване. „Той вярва на лъжите си повече от всеки друг – пише биографът му. – Всеки намек, дори от страна на най-близките му приятели, че вероятно преувеличава, го хвърля в неконтролируем гняв. Месрин винаги е изпадал в пристъпи на ярост, които стават все по-чести. Той чупи всичко по пътя си и е учудващо, че не е убил никого, докато е ядосан.” Месрин обяснява на журналистите, на които още позволяла да взимат Jacques Mesrine 043интервюта от него, че се „идентифицира идеологически с крайно левите”. Най-сетне полицаите откриват скривалището му – апартамент на Ру Белиар – и решават да не рискуват. Месрин се е заклел да не бъде заловен жив. На 2 ноември 1979 година той излиза от сградата заедно с приятелката си Силви Жан-Жако и тръгва към паркираното си наблизо беемве. На кръстовището син камион сигнализира, че иска да го изпревари, рязко завива вдясно и спира пред него. Друг камион блокира пътя му отзад. От камионите изскачат четирима полицаи и за няколко секунди разбиват предното стъкло на беемвето с двадесет и един куршума. Месрин умира на място. Силви Жан-Жако е простреляна в ръката. Кучето й също е ранено. Полицаите се прегръщат и танцуват от радост.

Jacques Mesrine 044                          Жак  позира за „Пари Мач”                                 апартаментът на Ру Белиар

Jacques Mesrine 045Убийството на Месрин

Jacques Mesrine 046                       стъклото на автомобила                                       полицаите след покушението

Jacques Mesrine 047погребението и дъщеря му с жестове към пресата, напускайки  моргата с микробуса,  който вози трупа на баща й

Jacques Mesrine 048гробът на Жак Месрин

Filter Digest

Book Atelie

CC BY-NC 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *