Естетът Райън Гослинг с впечатляващ режисьорски дебют

2

 

Райън Гослинг се превърна в световна звезда благодарение на успеха, който пожъна романтичния филм „Тетрадката”, но чрез избора си на роли в сурови драми през следващите десет години, доказа, че интересите му не се коренят единствено в сантиментални истории, които да размекват сърцата на тийнейджърите. С номинация за Оскар в „Half Nelson” и високо отличени изпълнения в “Lars and the Real Girl”, “Blue Valentine”, “Drive” и “The Ides of March”, Гослинг успя да избяга от образа на лигав хубавец и затвърди името си сред най-търсените млади актьори. След два проекта с Николас Виндинг Рефн, явно е дошло времето сам да седне на режисьорския стол.
YES-Love-Theme-From-Lost-River

В “Lost River” самотна майка с две деца се бори да запази семейството си в изоставен квартал на Детройт, където всеки ден от общината идват с багери и събарят околните къщи. По-големият й син Боунс краде мед и го връща за вторични суровини, докато се опитва да не бъде заловен от самопровъзгласилия се крал на квартала Були. Боунс се сближава със съседката Рат, която му разказва, че над града тегне проклятие и само който успее да слезе до подводния град в реката и да извади от там каквато и да е вещ, може да развали злата магия.

Участъкът от Детройт, където Гослинг снима, е земя на магическия реализъм и сякаш там всичко може да се случи. Подобно на „Сталкер”, изоставените, обрасли в треви площи създават чувство за нереалност и отделеност от света. Освен разрушените сгради, които Боунс преравя за ценни метали, както и нощния клуб на извратени представления, където е принудена да работи майка му, във филма присъства изключителен кадър на пътни лампи, които водят до реката и постепенно се потапят в нея, водейки до споменатия по-горе подводен град.

“Lost River” е филм за изгубеното минало, което не може да бъде възвърнато. Майката на Рат гледа в почти трансово състояние стари кадри на съпруга си, а един от съседите разказва с носталгия как е пял пред прага на къщата си през 1968-а, след което затваря задната врата на камиона, където са натоварени вещите му и заминава завинаги. Това място, което добрите хора са принудени да напуснат или да останат, борейки се за оцеляването си, се превръща в царство на грубияните. Були е психопат, който обикаля с ножица и раздава справедливост по свое усмотрение. Насилието и шокиращите, наситени с кръв сцени, могат да се сторят малко в повече за някои зрители.

Визуално филмът черпи вдъхновение от трима режисьори – Терънс Малик, Николас Виндинг Рефн и Дейвид Линч. Камерата се движи зад героите, които вървят по пътя и плахо се обръщат назад, докато нечий глас преминава от един кадър в друг, а в клубът,който майката на Боунс посещава, има коридор-изпълнен с розова мъгла, който води до стая с пластмасов костюм. Филмът изобилства от феноменални кадри, с каквито всеки режисьор (камо ли дебютант) би се гордял. Неоспоримо е, че Гослинг има око за визуалното и поетичното, но проблемите се появяват другаде.
ryan-gosling-s-lost-river-trailer-1102896-TwoByOne

С толкова символи и образи, които в много от случаите нямат връзка помежду си, филмът губи фокус и се превръща в сбор от впечатляващи кадри, които дразнят окото, но не създават цялостна картина. Внушението им работи, но какъв е смисълът, когато историята остава на заден план, а героите започват да се лутат от една красива сцена в друга. Като се опитва да имитира трима от най-иновативните режисьори днес, Гослинг си поставя твърде висока летва, която не може да надскочи, но въпреки всичко опитът му заслужава внимание и без съмнение го поставя сред най-обещаващите млади творци.

Мартин Касабов за FilterDigest

CC BY-NC 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *