“Добър вечер, уважаеми зрители. Спите ли ?“… От време на време получавам криза на смисъла. С дни се лутам из дебрите на собствения си живот в търсене на собствените си стойности. Уж бях пословично добра по математика, а сметката ми дълго време беше крива. До преди няколко дни. Присъствах на събитие. На концерт. Не отидох заради шоуто, а защото съм чувствителна на тема Слави. Обръзан е с детството ми и с хора, които физически вече не са до мен. Отидох, за да заведа душата си на „СПА“. Нещо такова. Не знам как да го опиша по-обстойно. Все още ми е трудно да говоря за преживяното и засичам почти на всяка дума в разказите. Очите ми се пълнят. А кожата ми настръхва като на драно пиле. Ще си кажете, че преигравам. Та това е просто един концерт. Но не беше. За пръв път от дълго време видях целия български дух събран в една зала. Не знам как го направи той, но успя. Това беше адреналинова инжекция. Момент на безтегловност. Стана ми мило за родината. Обичам България, но признавам, мисля си го само по празници. Аз направих своя избор да остана тук. Слави ми показа, че е бил правилен. С този концерт се гордея много повече,отколкото с герба, флага и химна. На този концерт за пръв път видях толкова млади, жизнени и свежи хора, които не се умориха 3 часа да развяват трибагреника. Същия трибагреник, върху който поколения наред ходят по голяма нужда и после с финес го размазват. Чух десетки млади хора да пеят не с глас, а със сърце за Йована, мома Калина и Св. Георги. За мен емоцията беше огромна. Не знам какво са изживели хората на сцената. Всичките до един колоси. Великани в това, което правят. Когато ни обиждат с онова малоумно словосъчетание „българска работа“, опровержението е Слави Трифонов. Нямаше един излишен момент, един излишен човек, една светлинка не на място. Беше като програмирано. И същевременно безкрайно реално, близко до душата и истинско. За мен Слави е култура. И това си е мое право. Не знам кой друг освен той и Лили правят такава магия на публиката. Всички знаехме, че залата ще се разпродаде. Никой не знаеше, че ще се случи за ден и половина. Абсолютно показателно, че хората му вярват и го искат, и жадуват българския дух. И че той рисува една красива България. Която обичайно оцветяваме грозно. И героите на деня са акушерката, която пречука бебе на 4 дни, защото я изнервило. А само преди няколко месеца е чела лекции в училище за родители. И жена, която сготви пинчера си на фурна с моркови и картофи, за да си поразнообразни скучното ежедневие. И ще говорим за тях два-три дни, после ще ни мине. Щото ценностите ни са в кома. И както се пее в една песен : „Добър вечер, уважаеми зрители. Спите ли ?“.

Ивайла Тодорова за FilterDigest

This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.