KarussellКино

“Големи очи”

Golden Globes Nominations

„Големи очи” е вторият биографичен филм на Тим Бъртън след „Ед Ууд” (1994) и първият му игрален филм от двайсет години насам, в който не участват Джони Деп или Хелена Бонам Картър. Това си е заявка за смяна на курса и обещание към зрителите, че ще видят нещо различно от шантави костюми, призрачни декори и клатушкаща се версия на Джак Спароу.

Историята е по истински случай и разказва за измамника Уолтър Кийн (Кристоф Валц), който си приписва авторство на популярните картини на жена си Маргарет (Ейми Адамс), изобразяващи бездомни деца с огромни очи. Само че рисунките стават такъв културен феномен, че истината скоро става явна за всички.

Филмът започва с цитат от Анди Уорхол, който казва, че ако Кийн не е добър, толкова много хора нямаше да го харесват. Това е началото на 60-те, време на промяна, започва ерата на експериментирането и преоткриването.  Галериите с модерно изкуство стоят празни, посещавани от време на време от милионери, които не разбират кой знае колко, но искат да са на върха на вълната. Купуват се картини просто защото името на художника е нашумяло.

По това време на сцената се появява Уолтър Кийн. Бързо говорещ и приветлив, художникът предлага картини, на които са изобразени деца с необичайно големи очи. Историите му за улиците на следвоенна Франция, където е срещал тези сирачета, побрали в очите си тъгата на света, дълбоко докосва бъдещите купувачи и картините започват да слизат от стените на изложбените зали и да се пренасят в домовете на хората. Големите галерии заклеймяват творбите му като безвкусица, подходяща за някое списание, но Уолтър им маха сърдечно от препълнената си галерия и с усмивка влиза да подписва автографи .
christoph-waltz-in-big-eyes-movie-5
От самото начало филмът засяга отношението към жените в този период. Маргарет бяга от първия си съпруг, мести се в друг град и започва работа във фабрика за мебели, където рисува на ръка бебешки креватчета. Животът не е лесен за самотна майка, която разчита единствено на уменията си да рисува. Ейми Адамс върши добра работа, показвайки наивността и смазаното самочувствие на героинята си. В началото тя е готова почти на всичко за съпруга си (дори когато той й казва, че никой не би купувал картини от жена), но постепенно се еманципира и става свободният творец, който винаги е искала да бъде.

Кристоф Валц показва Кийн като сваляч и самохвалко, който с широка усмивка успява да спечели плахата Маргарет, която за първи път вижда някой да се отнася добре с нея.  Кийн не е зъл, просто иска по-добър живот, няма самочувствие и талантът на жена му малко по малко го докарва до завист. След  като цялата схема с приписването на авторство е в ход, тъжните очи от картините стават тези на Маргарет.  Уолтър се върти като пумпал и продава все повече и повече, докато тя безрадостно рисува по 16 часа на ден, без да има право да сподели с никого тъгата си.
9249888-large

Валц и Адамс са безупречни в ролите си, но сценарият не им позволява да експериментират или да подходят към героите си от нестандартен ъгъл. Кийн е сведен до обикновен злодей и макар Валц да се забавлява с ролята, тя се доближава повече до карикатура, отколкото до пълнокръвен персонаж.

Цветовете и осветлението напомнят „Голяма риба” (има прилика и в самите заглавия), който е може би най-личният филм на Бъртън. В „Големи очи” липсва лекия, комедиен тон, но също могат да се открият много мета коментари за пътя на режисьора. Противопоставяния като честността на твореца/печалбата и комерсиалния успех. Не е чудно, че Бъртън е избрал да разкаже точно тази необикновена история. Тя му дава възможност да погледне кариерата си под лупа и да даде отговор на почитателите си защо през последните години е влязъл в това безобразно повторение на еднотипни филми.

В заключение, „Големи очи” е повърхностно заснет филм, който не се опитва да направи нещо различно, а просто да разкаже историята, която предоставя възможност за коментари върху поп арт-а, но бързо ги изоставя. Не очаквайте дълбоки размишления за това как очите са прозорец към душата или нещо подобно. Това не е голямото завръщане на Тим Бъртън.

Мартин Касабов за FilterDigest

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

Подводната фотография на Flip Schulke

Next post

Pashis Андрей Пашис - фотографията като начин на живот

Борис Григоров

No Comment

Leave a reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.