Водолази откриха нови археологически находки край Антикитира


Намереният през 1900 година потънал кораб край Йонийския остров Антикитира продължава да дава работа на подводните археолози и да ни удивлява с нови находки. През септември група морски археолози успя да намери бронзова ръка под половин метър пясък, на 49-метрова дълбочина. Ръката е била намерена с помощта на специално изработен металотърсач. Макар че детайлът от статуята е доста корозирал и му липсват два пръста, на очи се набива прецизността на работата на древния скулптор.

Други находки говорят за това, че под слоя пясък има вероятност да се намират още седем бронзови статуи. Подобни статуи от тази епоха са голяма рядкост, тъй като често са претопявани за направата на мечове, щитове и брони. В момената се известни около 50 бронзови статуи от тези времена, тъй че ако бъдат намерени още седем, това ще е сензация в тази област.

Още едно скорошно откритие буди интерес – бронзов диск. Рентгеновите снимки, които са му направени в лаборатория в Атина показват изображение на някакво животно, вероятно бик.

Според учените потъналият преди две хиляди години кораб е бил нещо като супертанкер или луксозен лайнер. Той е превозвал за продажба зърно, предмети на изкуството, бронзови и мраморни статуи. Това е най-големият кораб, открит от тази епоха. С размер от близо 50 метра това е бил Титаник на своето време, но вместо айсберг, силен щорм го е изпратил на дъното.

В хода на последните изследвания учените са успели да намерят части от дървения корпус и се надяват израелска лаборатория да успее да установи вида и произхода на дървото, което от своя страна ще помогне да се разбере къде е бил построен кораба. Разбира се, проучванията не са приключили и подводните археолози се надяват 2018 година да донесе нови открития и находки. Корабът от Антикитира вече повече от 100 години не дава мира на археолозите.
През май 1900 година традиционни гмуркачи от остров Сими, които събират натурални морски гъби спрели в Антикитира заради една от честите в тази част на Егейско море бури. Когато морето се успокоило, един от тях – Илиас Ликопандис се гмурнал. Но вместо гъби, на дълбочина от около 50 метра открил останките на кораб, претърпял корабокрушение. Около него видял мраморни и бронзови фигури. Когато се качил на повърхността, държал като доказателство част от бронзова ръка.


След откритието минали цели шест месеца, преди гмуркачите да успеят да се свържат с тогавашния министър на образованието и археолог по професия Спиридон Стаис. Едва тогава започнала да се организира акцията по изваждането на ценния товар с помощта на Кралския морски флот. Най-ценната находка била мистеризония „механизъм от Антикитира”, който неговият първи изследовател Дерек де Сола Прайс определя като „най-древният пример за научна технология, който е оцелял до днес и променя представите ни за древногръцката технология”.
Повече от век по-късно откритите в корабния корпус съкровища се представят заедно за първи път в изложба в Националния исторически музей на Атина.

 

378 експоната съставят експозицията със заглавие „Корабокрушението в Антикитира. Корабът – Съкровищата – Механизмът”. Сред тях са и предметите, открити по време на второто археологическо проучване през 1976, в което е участвал корабът „Калипсо” на Жак-Ив Кусто. Статуи и луксозни съдове, украшения, монети, стъклени, керамични и бронзови съдове, части от легло. Парчета от самия кораб, останки от храна и разбира се, Механизмът представят пътуването на корабa, потънал през 50 – 60 г. пр.н.е. Епоха, в която търговското корабоплаване и морските превози на произведения на изкуството от Изтока към Запада са достигнали своя апогей. Според експертите товарът спада най-вече към елинистичния период (краят на 2-ри и началото на 1-ви в. пр.н.е.) с едно изключение: изкусно изваяната бронзова фигура на така наречения Юноша от Антикитира, създаденa през 4 в. пр.н.е.

Месеци след операцията по изваждането на товара участниците в нея започват да разбират, че четириъгълната кутия, която извадили заедно с произведенията на изкуството, е нещо много специфично. Днес учените знаят, че Механизмът от Антикитира, който е създаден през 2 в. пр.н.е. не само е най-сложният механизъм в древността, но през следващите 1300 години не е бил намерен друг, който да му наподобява. Той е съставен от зъбни колела, измервателни линии, оси и стрелки. На базата на познатите тогава астрономически принципи са го използвали, за да определят точните позиции на Слънцето и Луната, както вероятно и на други планети. Механизмът е броял фазите на Луната, предвиждал е затъмненията и е определял датата на провеждане на игрите в Олимпия, Немеа, Делфи и Истмос до Коринт. Използвали са го също за представяния и преподаване на астрономични явления. Върху механизма и калъфа му са открити инструкции за неговото използване. „Механизмът от Антикитира е един аналогов компютър. Неговото значение за развитието на технологията е толкова голямо, колкото и Акрополът за развитието на архитектурата”, твърди астрономът Янис Сиридакис, член на международната група за изследване на Механизма от Антикитира. Все още не е установено кой е създателят на Механизма. Експертите се колебаят между Посейдоний от областта Апамия в Мала Азия или големия математик от Сиракуза Архимед.

Filter Digest

Filter Digest препоръчва

CC BY-NC 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.

Leave a Reply

Your email address will not be published.