KarussellКино

Американски снайперист

american_sniper_fanart_1920x1080_by_mathiasus-d8bt7b7

Всеки американски филм, посветен на войната в Ирак, се сблъсква с трудната задача да преодолее множество предразсъдъци, формирали се поради политическата действителност. Обикновено се образуват два лагера. От една страна стоят всички тези, които вярват, че войната в Близкия изток е оправдана. За тях филмите са чистата истина, представена 1:1. За противниците на инвазията пък е пределно ясно, че всичко това не е нищо повече от гнусна пропаганда, целяща да прокара американската гледна точка. Според мен и двата лагера допускат грешката да оценяват филмите като нещо повече от художествено произведение, измислица. И понеже не съм политически анализатор, този текст ще разгледа филма единствено в неговата вътрешна логика и връзката му с други представители на жанра, към който принадлежи.

„Американски снайперист” е адаптация по автобиографичната книга на Крис Кайл – морски тюлен, участвал в четири мисии в Ирак, по времето на които отбелязва над 160 убийства. Това го прави най-смъртоносния снайперист във военната история на САЩ и жива легенда за неговите колеги. Първоначално с филма щеше да се заеме Стивън Спилбърг, но поради финансови ограничения напусна проекта. Така на режисьорския стол седна Клинт Истууд, притеснително бързо след завършването на предишния си филм (доста разочароващ) „Момчетата от Джърси”.

След незавършена сцена в Ирак (показана в трейлъра) филмът прави кратка ретроспекция към детството на Кайл. Отгледан от строг баща в силно религиозния Тексас, младежът е възпитаван с клиширани фрази и елементарни метафори, една от които, основна за сюжета, разделя хората на три типа: овце, вълци и овчарски кучета. В сцена, в която виждаме как Кайл налага с юмруци момче, което е ударило брат му, разбираме към коя група се числи той. Малко след женитбата си за Тая (Сиена Милър) Кайл е изпратен в Ирак. Останалата част от филма редува военни операции с кадри от дома, където жената на Кайл ражда двете му деца. В Ирак войниците преследват лидера на Ал-Каида – Заркауи и дясната му ръка „Касапина”. Проблемът е, че муджахидините разполагат със снайперист, спечелил злато на Олимпийските игри.

Макар да не е сред най-добрите на Истууд, филмът в никакъв случай не е слаб. С добре оркестрирани и заснети бойни сцени, чувството за реализъм е осезаемо във всяка една от военните операции, които тюлените провеждат. Дали ще е нахлуване в нечий дом, или престрелка между снайперисти, звукът от куршумите, взривовете и опасността от незабавна смърт се усещат съвсем реално. Изпълнението на Брадли Купър е впечатляващо и с внимание към детайлите в поведението на Кайл. Макар да е качил 20 килограма за ролята, в нито една сцена не се усеща парадиране с трансформацията. Успехът за един актьор винаги се е изразявал в способността му да изчезне, давайки място на героя си.

Проблемите се появяват във втората част на филма, когато повторението на военните акции започва да става досадно. Някои от тях всъщност траят само минути, но са достатъчно шумни и ефектни, за да докарат главоболие. Леко орязване на времетраенето няма да навреди. Основната критика към филма е едностранното представяне на историята. Когато Спилбърг поема филма, обръща сериозно внимание на муджахидинския снайперист, правейки го толкова драматично обоснован, колкото и Кайл. Странно е, че Клинт Истууд, който направи подобно паралелно разказване в двата си военни филма „Знамената на бащите ни” и „Писма от Иво Джима”, тук решава да наблегне единствено върху американската гледна точка. Това води до излишно героизиране и опасност за патриотична сантименталност, които веднага свалят нивото на филма.

„Американски снайперист” е добре заснет, изпълнен с напрежение и реалистични военни кадри филм. Притеснителните морални и политически мотиви за създаването му успяват да се компенсират от добри актьорски изпълнения и адекватна режисура. Съкратено времетраене, внимание към иракската гледна точка и повече място за тълкувание дали Кайл е герой или убиец, щяха да вдигнат филма на друго ниво, но и в сегашния си вид той не обижда интелекта ви (освен сцената с изкуственото бебе!!!).

 

П.П: Спомних си, как в “Гадни копилета” нацистите правеха пропаганден филм за техен снайперист (изигран от Даниел Брюл), който избива сума ти врагове от камбанрията на църква. Дали пък Тарнтино тайничко не е показал отношението си към тези героизации в последвалата сцена.

Мартин Касабов за FilterDigest

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

Henrik Knudsen или поглед в тъмната страна

Next post

Зов за помощ. 7 милиона луди. 240 гладни

Борис Григоров

No Comment

Leave a reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.